Нашият психопрофил

16717_4625414689618_2366739339548713669_n

Дишането до мен всяка нощ разпилява липси.
Крайчецът на дъха от съседната възглавница ми напомня, че притежавам споделеност.
Той се обича на едно сърце разстояние, с усещане, че е пеперудите в коремът ми.
Несъвършен е – и това го прави съвършен.

Шептя в сетивата му:

Люби ме многоплътно с:

Очертанията на душата му ме обгръщат и събират – до допълване.
Смисълът е заедност.
Пристрастена съм към миглите, токсични на необичане.
Зад вратите на ръцете му живея само аз.
Лудост са пожеланията ми за Коледа: „Той, Той, и пак Той!“
Колкото и да ме разпилява из света, не се деля на частиците си – Цяла съм, като ЗАВИНАГИ.
Преглъщам го на големи дози ЛЮБОВ.
Обожам обсебването с неговото име.
Бъдещето свива гнезда в масата, която приготвям за вечеря и отглежда пиленцата сред хляба ни.
Заслужен ми е.
Рисувала съм душата му още преди да усети четките по контурите на синьото си.
Без мен е безпролетен.
От топлината му се раждат пространства.
Той е Коледното ми настроение.
Като жените, които очакват да им се сбъдне на сън.
Старомодно момиче съм – слушам всяка нощ дишането от съседната възглавница и събирам розовите облачета, надвесени от тавана.
В чекмеджетата – прилежно сгънати събира прах самотното минало.
Някоя пролет ще го почистя.
Рошави са очите, които ме будят сутрин и щастливеят, ако не ги среша.
Донасям им вятър и се вмъквам в кадифеното им битие.
ЗАЕДНОСТ
ЗАЕДНОСТ
ЗАЕДНОСТ
Нашият психопрофил!

Маргало

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.