За където пътувах

 

Вече бях там, където исках да бъда.
Тази част от живота си наричам Съдба!
В песъчинката малка се побира Всемира,
а дъждът се налива в лоза.
Не ми се иска да съм другаде – вече не!
Сега ще си кажете: „Луда!“,
но пред мен е повярвайте синьо небе,
и съм Там, за където пътувах.

How-Having-a-Child-Is-Teaching-Me-To-Love-Myself

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.