Видов ден

Понякога се молиш за любов,
крещиш с душа, със думи, плачеш, викаш.
Понякога се молиш за троха,
и лазиш за една прашинка смисъл.

Понякога мечтаеш за небе,
а вътре в тебе адът порти прави,
през тях нахълтват черни бесове,
и даже Бог във този миг те мрази.

Понякога пристига Видов ден,
и този, на когото си се молил,
започва да крещи с душа, с’ сърце
да го обичаш, и за прошка лази.

Понякога, в такива дъждове,
когато си удавил всичко свято,
си тръгваш безразличен, като мен,
без спомен от едно далечно лято.

Маргало

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.