Tag: Блог

 

Току-що изгледах репортаж на БНТ, че се подобрявали още повече здравните грижи в града, в който съм в момента, и съм меко казано… няма да кажа бясна, ще използвам думата объркана. Преди 10 дни лежах в болницата тук. Ще спомена само, че нямаха памук, за да ми бият инжекциите. Нямаше дори одеяла. Предложиха ми да ми сложат абокат, да ми прелеят системите, да ми бият инжекциите, да си направя процедурите, след което да се прибирам, а на другия ден отново да идвам в 7 часа сутринта за визитация. Друг е въпросът, че визитацията минаваше чак към 13 часа, а до него момент в отделението присъствие на лекар, трудно биваше забелязвано, при положение, че беше едно от най-кризисните отделения в болницата, където лежат пациенти с мозъчен инсулт и неврологични проблеми. Когато евентуалната визитация станеше факт, тя протичаше по следния начин: лекарят гледаше в тавана, докато сестрата обясняваше състоянието на пациентите в стаята и накрая казваше „Каквото са решили, това да й правят“. Та предполагам всекидневното ми прибиране е било наложително, предвид невъзможността на болницата да издържа пациентите си, най-малкото откъм битов характер. Едва ли имаха възможност да ми дадат одеяло за през нощта, храна, а и защо да не спестят от ток и вода примерно. Аз, разбира се, нямах нищо против. Когато дойде време да ме изпишат в един съботен ден, в отделението липсваха всички лекари. Беше събота, но на мен ми бе казано предния ден да се явя за изписване. След няколко часово чакане в коридора, сестрата ме извика, поиска ми личната карта за да ме чекира, и ми каза да си платя болничния престой, който възлизаше за дните, в които бях лежала там по пътека на здравната каса на еди колко си лева. Отказах. Развика ми се. Това, че съм била осигурена нямало значение. Попитах ги: „Но нали вие ми казахте да не спя тук и да не ползвам базата?“. Оная ми се разкрещя, започна да ме обижда и така… Не ми дадоха епикриза, рецепта – нищо. В момента си седя „излекувана“ вкъщи и не мога да спя по цели нощи от болки. Предполагам, че нямат търпение да ме видят и да ми окажат отново първа помощ. Не знам кой е крив, кой е прав… Като се замисля, че и до пръстови отпечатъци ще опрем, ми се повръща… Искам да спомена и за постъпването ми в болницата: в тежко състояние се замъквам в спешното отделение, излиза дежурната лекарка и ми казва: „Идете на кабинет в поликлиниката!“. След едночасово обикаляне и молби да ме прегледа някои от кабинет на кабинет, поради причина, че денят е понеделник и пред лекарските кабинети е засипано с хора, които не си даваха реда, се връщам отново в спешното, и отново започвам да се извинявам и да се моля, като обяснявам, че се чувствам много зле, лекарката ми отвръща: „Тя ми дошла на крака и била зле! Айде бе!“

P.S. Ще спестя какво й чуха ушите, нищо, че изглеждам нежна и беззащитна, но веднага бях настанена в отделение.

Та това е БНТ! Правете си фалшивите филми, не знам обаче кого залъгвате…

 

 

Имате ли въпроси, колебаете ли се за нещо, директно ги отправяйте към него. Пробвах веднъж, затворих очи и му казах: „Ти си тялото нааа Боряна!” и коремът веднага ме преряза, а устните ми се изкривиха нагоре в някакво подобие на усмивка. Когато обаче му казах собственото си име, то козирува и нищо никъде не потрепна. Казвах истината! Та така, имате ли въпроси – отправяйте ги директно към тялото си.

„Искам ли това? Добре ли се чувствам тук? Щастлива/щастлив ли съм сега?” – попитайте го, и на секундата ще усетите някъде в себе си да пулсира отговорът. Няма заблуди, няма илюзии, и ако живеете срещу него, то ще ви „отмъсти”. Е, не точно, но като малко дете ще започне да се тръшка, да се разболява и да ви кара да изоставате по житейския път на дните си, белким чуете, че то не е съгласно с решенията, които вземате или сте взели против себе си, и това е неговия начин да протестира и опонира срещу вас. Рано или късно ще легнете на легло и наистина няма да продължите, или пък ще се замислите и ще промените някои неща около себе си и тогава тялото ви ще е щастливо заедно с вас. С няколко думи – ще сте на единия бряг на реката, ръка за ръка.

За съжаление, убедена съм, че в такива случаи и положителното мислене няма да ви помогне!
Когато вървите против себе си /не знам за простата на мъжете нощно време/, но тялото ще ви алармира на 100%!

Против себе си човек може да върви, но против тялото си – НИКОГА!

 

 

 

 

 

Честит празник, мила!

Ти също си „виновна“ – да ни има!

Не мога да ти посветя, стих 🙂

нито клип 🙂

Само сърце…

Живот…

Мечти…

ЛЮБОВ!

ОБИЧАМ ТЕ!

Написа: Иван Лалев

 

Както писах на страница си във фейсбук тази сутрин, събудих се с мисъл за захаросани ябълки на клечка и оттогава не мога да спра да мисля за тях.

Напомнят ми за детството и панаирите на село, когато дядо ме водеше в центъра и ми купуваше захаросани ябълки от натруфените до горе с лакомства и играчки сергии, докато гостите вече се събираха вкъщи при баба, която пържеше камари с кюфтета и разни други лакомства, а топлият селски хляб вдигаше пара до Бога. С дядо се прибирахме след няколко обиколки по въжените въртележки, картонено пищящо коте, което като го стиснеш издава смъртоносно опасни звуци, мъничко бинокълче, през което се виждаха куп цветни стъкълца, докато го въртиш измежду пръстите си, и разбира се – в изцапаните ми до червено от ябълките ръце и уста, най-огромният сладък розов памук на света, който лапах с наслада и благоговение, все едно е едничкият смисъл на живота ми. Но то си беше така. Селски хляб, ябълки и захаросан памук, петте куки на баба, терлиците, елечето на шарени квадратчета, филията с олио и червен пипер. Смисъл, та дрънка! Ех…

Разрових се и намерих рецепта, не съм я правила, но ще опитам. Явно есента ме разнежва. Ако някой има опитност и изпробвана своя рецепта бих се радвала да сподели.

Необходими продукти:

300-400 г захар
10 червени ябълки
няколко капки оцет

Начин на приготвяне:
1
Захарта се разтваря в около 300 мл вода (трябва да „плува“ във водата). Загрява се на бавен огън, за предпочитане в меден съд. Когато захарта започне да се разтваря, се прибавят няколко капки оцет.
2
Ябълките се забождат на шишче и се потапят в сместа. Подреждат се в намазнен с олио съд, за да не залепнат.

3
Съвет: За да се провери дали сместа е готова, няколко капки от нея се капват в студена вода. Ако се чуе пукане, това означава, че захарта е започнала да се „събира“.

 

Аз съм ураган, такава съм от самото си раждане.

Майка често е искала да ме хвърли през прозореца, когато съм крещяла и посинявала от рев, въпреки, че осем години ме е чакала и ненормално силно ме е обичала.
/Тук е място, на което човек, трябва да се усмихне. Четящите майки знаят 🙂 /

Та, аз съм ураган, да не кажа торнадо, и за съжаление съм преминавала през много животи опустошително. Наглед – нежна, тиха, бяла и добра, а затвориш ли очи, пуснеш ли ме да вляза – буря, с огромна разрушителна сила, вие и фучи, кърши клони, събаря дувари и си тръгва.

По тоя повод, искам да кажа на всички, които не могат да спят заради мен нощно време – ако не съм бушувала в живота Ви – не съжалявайте, ако съм – съжалявам!
Тия любовни песни, че съм ЖЕНАТА, да не ги чувам повече, щото като дойда и разруша, после други песни слушам по местната радиоточка.
Пиша тая автобиография за успокоение на някой бивши земи, по които съм върлувала.

Аз бях!

Вие сте самото съвършенство на природата – ненапити ручей, плодоносни земи, дъхави горски поляни.

Аз бях!

Виновна!

 

Ден, като ден – пък било то и рожден.
Какво пък толкова. Когато навъртиш N-та брой години вече не ти пука, че в два през нощта си говориш и философстваш абсолютно безсмислено и неадекватно, предвид късния час, докато чукаш по клавишите. Много важно, че други използват предпоследната думичка в предното изречение за други цели по това време, аз пък ще се правя на умна. Ми празник е, имам право да бърборя, ако ще и врели-некипели отвъд здравия разум. Боже, от колко драки съм минала и ей ме на на N-та и 2 години – оживях! Оживях бе хора, няма страшно, давайте, минавайте спокойно през драките. Тук – от другата страна на младостта не е страшно. Все си е тая, все сте си с Вас си. Че с кой друг… Това, в огледалото отсреща, казват е илюзия! Ще вярвам! Оглеждането след определена възраст да се извършва само в сърцата на обичните Ви хора, там била истината! Чудя се да ги събудя ли… Имам опасение обаче, че точно в този час може и да прегърми в очните им дъна и да ме намокри неочаквано дъжд, като този, който тропка вън и ми припява някаква тъжна песен, на която се правя, че не обръщам внимание и картината в очите им няма да ми хареса… Тази вечер, докато се подготвях да посрещна поредната си свещичка за тортата, прочетох за кой ли път, че Бог живеел в мен, а аз в него. Усещам, че ще има купон. Явно не съм сама. Ще пийнем, ще поговорим, ще засрамим младите и ей на – ще разведели, а утре ще му мисля. Драки – колкото щеш, под път и над път. Да ми е честито подравняването по над средната възраст!
Наздраве!