Какво искаш, Любов?

 

Какво искаш, Любов?
Защо си дошла…
Изглеждаш тъй малка, самотна.
Заключих вратата, изхвърлих ключа,
жената е вече сиротна.
Съвсем онемя… Не бива така,
навярно си скитала дълго,
преди у дома да се върнеш в нощта,
от прага ме гледаш безмълвно.
Какво да ти дам…
След тоз’ ураган до кокал съм гола и жалка.
Остана листът, и той за беда
се гърчи под мойта писалка.
Отчаян е – виж!
Куплета във стих насмогва едва да приеме,
на белия лист, чернилката с вик
разкъсва до кръв, до забвение.
Опазил ме Бог във този живот
да любя отново, до болка.
Тръгни си Любов, не искай покров.
Сама съм…
а нямам и време.

101780__winter-night_p

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

31  +    =  32