Поема

 

На мен ми беше рано да се влюбя,
до степен на наивност правех грешки.
Колосвах си небето с пеперуди,
подготвях всичко – срещата ни, свещите.

За него беше късно да се влюбва,
играел хищних, дебнещ своя дивеч.
С такива като мене се надувал,
такива като мене правел смешни.

На мен ми беше рано да се влюбя,
на него – да се влюби точно в мен,
но приказката станала порочна –
ловецът се оказа уловен.

P.S. А може би приказката не е завършила така, може би ето ТАКА

0edaa9d5f0db0808db7ec5a120c91357_L

Един отговор на “Поема”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.