Обожавам да мириша на събота

 

Събота…
И по стара семейна традиция ме оставят да спя до късно.
Обожавам топлината на съботните чаршафи, пропити са със свобода.
Не знам как го правят…
Уж са като петъчните,
но сърцето ми „напипва“ разликите и им се отдава с удоволствие.
До пръстите на краката съм усмихната и щастлива.
Под прозореца, манифестиращи коли наподобяват ангелски хор.
Кадифено е, с малко оранжево по краищата.
Свободата е на върха на часовниковите стрелки, развяла победоносното си знаме над всички плътни ограничения, които светът налагаше цяла седмица.
Споменът за кафето през две стени ми носи усещане за наслада.
Може да го изпия днес, а може и да не…
В такива дни знам, че мама е наблизо
и уханието на баницата й стига до мен, от километрите разстояния,
през които сме разделени.
Събота е…
Днес ще съм маминото момиче,
а едно бабино момче се промъква в чаршафите ми.

Обожавам да мириша на събота и на топло сварено домашно мляко с препечени филийки и сирене.

12088288_1111574438871926_1816881664178290691_n

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.