Нека ми

 

Аз се моля да не разбират.
Дай Боже, да не знаят,
колко слепци и грешници,
са „мили“ очите ми с пясък.

Те няма нужда да виждат.
Нека живеят щастливо,
нека курбани си правят,
нека ме мразят – отива им.

Нека им е удобно,
зад лицемерни усмивки,
Бога да хвалят угодно,
краят тъй или иначе – има го.

Има го – два метра надолу,
два метра отгоре – пръст, пясък;
аз се моля да не разбират,
Господи, моя крясък.

Да не проглуши сърцата им,
после ще съжаляват…
Нека си скачат горе ми.
Нека ми! Заслужавам го!

Те нали са избрани,
и са по-мили на Бога,
Аз се моля да не познаят
Адът, за който говоря.

Стефка Стефанова, Маргало, ivan lalev, mrlalevstyle, дизайн, предпечат, редактиране, реклама, издаване, книга

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.