Не винаги е време за поезия

 

Не винаги е време за поезия,
било е време на войни,
на тъмно минало и на агресия,
на много страшни рани и вини.

Най-дългите ми нощи са белязани,
а аз стоях зад тънките стъкла,
в най-тихите контури на душата си
се молех силно: „Господи, ела!“

И Той дойде – очакван, с гръм и трясък,
и сякаш пред земята коленичих.
В косите ми видя, че съм пораснала,
а аз дори не знаех да обичам.

Отвъд стъклата – дъжд и сиви облаци
и много тънка, лунна светлина,
и покриви без крясъци на гларуси,
в асфалта – тъмна нишка самота.

„Не винаги е време за поезия! –
ми каза Бог и после замълча. –
Заслушай се във пулса на Вселената
и отвори. Тя носи тишина.

А ти си Обич, повече от вчера,
и повече от Цялото дори.
По нежната извивка на сърцето ти,
днес някой ще открие Мен. Нали? “

12982_10151766442930865_856411648_n

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

  +  57  =  65