Не отговорих…

 

На две пресечки от сърцето си
простенах: „Господи, прости!“
Задуха страх, а във небето ми
започна да вали.
Във пулса си се свих сама –
държах се като луда.
На две пресечки от дома
треперех и не чувах.
А после дълго – цяла нощ
тъгата ме тешеше.
Повярвах и́ – светът бе лош!
Повярвах и́ човече…
Сърцето ми нададе вой:
„Ти няма ли да спориш
с неверието?“
Бих „отбой“…
То спря да ми говори.
Душата се задави с хлад.
„Боли…
защо не молиш?“
На две пресечки от дома
мълчах…
не отговорих.

nTqqtsp

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.