На майка

 

Уморена от грижи, попрегърбена, тиха,
зад вратата отчаяно гледа.
На лицето и́ мъка се прокрадва нескрита;
наранена, отрудена, бледа.

Прегрешила пред Бога, чака свойта присъда;
между пръсти държи малък кръст.
Иска прошка от Господа, и очаква да зърне
дъщеря си по селския път.

А пък аз все не идвам, все си имам причини
да ме няма и днес у дома.
Майка знае – в сърцето си, че в живота си имам
много „важни“ житейски дела.

Майка знае – не пита, все така си мълчи
и на пейката сяда пред къщи.
Като минат комшии дълго бърше очи
във забрадката с черните кръпки.

Вечер пали кандилото и в сърцето с тревога
ляга кротко и чака деня.
Катинара отключва, като дойда, да мога
да си вляза сама у дома.

Стефка Стефанова, Маргало, ivan lalev, mrlalevstyle, дизайн, предпечат, редактиране, реклама, издаване, книга

2 отговори на "На майка"

  1. After study a number of of the weblog posts on your website now, and I actually like your way of blogging. I bookmarked it to my bookmark website list and will likely be checking back soon. Pls take a look at my website as well and let me know what you think.

  2. Whats up very cool site!! Guy .. Excellent .. Wonderful .. I’ll bookmark your website and take the feeds also…I am glad to seek out so many useful information here within the submit, we want develop more strategies in this regard, thank you for sharing. . . . . .

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.