Между нас само дъжд

 

„Между нас само дъжд.
Само дъжд… „
                       Маргарита Петкова

Ти мълчиш ли, мълчиш, и мълчиш,
в сиво крясък през мен преминава.
Ах, защо ли безумно болиш,
тази болка проплаква: „Раздяла!“

И без стон, и без дом, и без път,
ние с теб се поглеждаме плахо.
През очите се ражда дъждът,
и разкъсва гърдите на лятото.

Между нас само дъжд, само дъжд,
един влак заминава виновен.
– Остани! – глухо шепна на мъж,
на перон със табела „Съдбовен“.

1925262_613357025379988_696972467_n

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

  +  52  =  56