Манифест на обичащата се и специална жена

10152530_4139800189559_4801032072865302625_n

Това е манифест за взаимопомощ към уважаемите Господа, които са решили да имат до себе си един безценен диамант, като мен.

Нямам намерение да Ви натоварвам с очаквания, нито да Ви съдя, най – малкото да Ви уча. Който чул – чул, който няма уши и сърце – да продължи дневните си занимания. Искам само и единствено да бъда във Ваша помощ, ако случайно някога – някъде ме срещнете или животът Ви по незнайно какви причини пресече Вашите гледни, житейски точки, с пресечните точки на жени, като мен, искам да знаете:

Никога преди това няма да сте виждали толкова много искри, които извират от очи, уловили неуловимото време; летния мирис на кожа спряла насрещния вятър на вътрешните Ви страхове; изяществото, което раждат  две ръце намагнетизиращо сетивата Ви; копринените коси с дъх на преминаващ морски бриз, по – стремителен и силен от сблъсъкът на цялата Ви мъжественост; танцуващите фибри ефирна музика, върху тяло от кадифе, носещо в себе си всички посоки на света; кехлибарените пръсти с усещане за загадъчна страст, като на две планети, секунда преди кармичния им сблъсък; и звънкия глас, от който сърцето Ви се пренася в друго измерение пропито с канела. Застанете ли до такава жена, животът спира и заковава центъра на всички вселените в душата Ви! От Вас и само от Вас зависи дали ще съумеете да ги задържите или ще ги погълнете, като черна дупка и никога повече не ще станете свидетел на нещо толкова красиво и рядко срещано в нашата чудна природа.

Е, страшно е да, но нима хубавите неща не се постигат трудно?

Съжалявам уважаеми Господа, и при това не искрено! Няма да оправдавам изключителната си и рядка природа, която вече почти не се среща по тия земи. Удоволствието е изцяло Ваше!

Пожелавам Ви успех!

Да приемем, че сте ме срещнали…

Първият поглед, първият дъх, дума, жест… очарованието от присъствието ми, увисналата Ви долна челюст и трепетът под ризата, издават уникалността на тази среща.

Добре дошли!

Аз съм – и моля, никога, ама никога занапред, не забравяйте, че това съм аз! Била съм аз и ще бъда аз. Спомняйте си го всеки път, когато забравите да дойдете навреме, спомнете си го, когато след работа слагам топло приготвената храна пред Вас, не защото сте най – ценният на света, а защото сте най – ценният за мен, и този факт е действителен и действащ на този етап само защото аз съм решила така.

Спомняйте си го, когато в късна нощ посегнете с ръце и съблечете крехкото ми тяло, за да го „бичувате” с мъжката си сила, в опитите си да му докажете, че Вие управлявате и притежавате света му в този момент, изисквайки от мен да Ви се подчинявам безпрекословно и отдадено и да Ви „показвам” нагледно колко високопарно властен сте, на всичкото отгоре да Ви благодаря и боготворя. В часове като този не забравяйте, че не Вие, а аз притежавам мигът, и че аз съм решила да Ви дам власт над живота, и че една въздишка време Ви дели от това – да си я взема обратно!

Когато децата Ви се обръщат към мен с думичката „мамо” спомнете си, че тя ми принадлежи по презумпция, не защото Вие сте ми я дали, а защото съм я заслужила в нощите, когато съм кърмила радостта на дните Ви, пяла съм й песни до зори, и съм проливала сълзите си, за да напоя почвата под краката на бъдещото Ви поколение така, че да му върви по вода.

Може би Вашите баби, майки, бащи са Ви подготвяли за срещата Ви с мен през годините, но никой не може да Ви подготви за нещо толкова силно и интригуващо, ако не се е срещал лично с него преди това.

Какво да правите, ако съм Ви се случила?

Внимавайте! Така, както ще внимавам и аз. Слушайте! Така както ще Ви слушам и аз, и се борете за мен, така както ще се боря и аз за Вас във всеки един миг от сега нататък.

На човек се дават определени неща само, ако е дорасъл за тях, но много често те му се дават, за да го смалят до малка несъществена точица, която има огромната сила да сложи край, дори на нещо толкова голямо, каквото съм аз.

Обърнете очи към мен и никога не ослепявайте за светлината ми, не ми преписвайте мрака на дните си и не ме превръщайте в битие.

Спомняте ли си за многото искри, които извират от очи уловили неуловимото време; летния мирис на кожа спряла насрещния вятър на вътрешните Ви страхове; изяществото, което раждат  две ръце, намагнетизиращо сетивата Ви; копринените коси с дъх на преминаващ морски бриз, по – стремителен и силен от сблъсъкът на цялата Ви мъжественост; танцуващите фибри ефирна музика, върху тяло от кадифе, носещо в себе си всички посоки на света; кехлибарените пръсти с усещане за загадъчна страст, като на две планети, секунда преди кармичния им сблъсък; и звънкия глас, от който сърцето Ви се пренася в друго измерение пропито с канела?

Е, Вие сте на ход…

Всичко е във Вашето сърце!

Наслаждавайте ми се…

Цветята ухаят, защото са цветя със свещеното право: да съществуват!

Не стъпквайте уханието в мен и не слагайте белезници на въздуха и свобода ми!

Почиствайте плевелите в очите си, за да не ме задушат и убият.

Аз не съм Ви даденост, аз съм Ви награда. Награда за трудностите по пътя! Награда за отмалялото Ви и самотно сърце! Награда за опитите Ви да направите света по – красив!

Е, аз съм красотата му!

Постигнахте мечтата си!

Честито!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.