Луна?

 

Луна, приятелко, ти моя, непозната,
заседнала в небето, като в лодка,
и ти ли искаш да вървиш нататък,
и ти ли като мен си тъй самотна?

И ти ли сред звездите не намираш
утеха, и нощта виниш,
за слънцето ли страдаш и се молиш,
и все натам те тегли, че скърбиш?

1469833_4735731208888_4327179080962266100_n

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.