г-жа Рада Василева – Председател на литературен клуб „Цончо Родев”

 

В рамките на  Национална библиотечна седмица в Ламбова къща  на 13 май 2015 г. Литературен салон „Цончо Родев”  представи дебютната книга на  Стефка Стефанова-Лалева „Не ми показвай среден пръст, Съдба!”. Поетесата е една млада, очарователна, по детски обаятелна и жизнерадостна дама, известна във форумите и социалните мрежи  с литературния си псевдоним Мáргало. Няма човек, който да се е докоснал до поезията нейната и да е останал безразличен.

Още с първата си стихосбирка, в която са поместени повече от 100 стихотворения, поетесата доказва, че не броя на издадените стихосбирки правят една поезия уникална, неповторима, а съдържанието, което е истинската изповед на личното аз. Стихосбирката е проникновено признание на една жена, дълбоко вникнала в житейския „бордей”, докоснала се до дъното на ада, но намерила пътя към олтара на човешкото извисяване, към онази най-свята пътека – любовта.

/”Моята молитва”/

Господи,
аз напуснах “ бордея “ и се връщам при Теб,
приеми ме смирено разкаяна.
Ето – в двора съм, на колене,
и не зная какво да Ти кажа.
Идвах няколко пъти до Твойте врати
криволичих по пътища мрачни,
сред пиянство замръквах –
сричах хули, сплетни
и ранявах, ранявах стократно.
Гордостта ми ме теглеше в заблуда назад
и ме хвърляше в бой без причина,
много битки загубих, много вяра пролях,
много скъпи приятели сринах.
Есента ме застигна – като танц на дервиш,
разпиляла листата с изящество,
аз седя на колене – като Шамс от Тебриз
и Те моля да ме върнеш обратно.
И макар да е истина, че си всъщност във мен
и през цялото време те нося,
аз те губих в живота си – ден подир ден,
днес пристигам смирена и прося.

       

При Мáргало всеки изказ, всяка ситуация е истинска, сътворена от едно човешко, бих казала аристократично изстрадване. При нея няма пози. Нейната душевност е богатството да умееш да облечеш мисълта си в образ, в картина. При нея няма нагласи в търсене на римата, а образът ражда римата.

Бичувам се…

Бия се, лазя – калта ме задавя, ни стон.

 О, мъко – такава се мразя.

 Не чувам, не виждам – затвор.

 От кал съм дошла. Във кал се превърнах.

Позор!

( „Сбърках” )

В поетиката на Мáргало откриваме нещо интересно-драма за сцена, ако мога така да се изразя: („Нечакан гост”, „Цигара? О, не пушиш…”)

Поетесата изненадва и с кратки творби като: ”Разтрел”, ”За пръв път”, „Обичам те”.

Някои от стиховете и звучат като притчи, неподправени без идеализъм: „Ти си моето време”, „Опита ли да влезе я убий!” и др.

В някои от стиховете и откриваме умението да иронизира, деликатно, с тънкото чувство на добрия хумор: „Най-добрият”, „Коледно почистване” и др.

И както казва тя самата в своя предговор на стихосбирката: ” Добре дошли в моя свят, да не кажа-в центъра на самата ми същност, където земетръсната зона е с повишена сеизмична активност, за което всъщност няма да излъжа. „И нейният „сеизмограф” на сърцето, както и на Багряна, е разтърсващ и изпепеляващ, но винаги истински.

 

Рада Василева

Председател на литературен клуб „Цончо Родев”

НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ „АЛЕКО КОНСТАНТИНОВ 1884“

Стефка Стефанова, Маргало

Leave a Comment

4  +  4  =