Една девойка хубава

 

Една девойка хубава,
в бетона на града,
сред хаоса му изгубена –
зазидала душа.
Проплаква, като истина
от моите гърди,
и писъкът сърцето ми,
разкъсва и боли.
Познавах я, със нея бях,
но сякаш в друг живот.
Изгубих я в панелите
на градския хомот,
без мене тя се лутала
самотна, и света,
превърнал с мъст девойката
след време във жена,
която с мръсни лапи
той подло приласкал,
целувал я брутално,
без срам я обладал.
Една девойка хубава,
сред хаоса на града,
в бетона му изнурена,
предадох – за беда!

1450070_651231191563979_1797915338_n

 

Leave a Comment

8  +  2  =