Своя

Днес съм цялата своя и не моля, а искам!
Нямам време за вечности скучни.
Всеки миг се опитвам да хвана с ръцете си
той е тук и сега – и се случва.
Давам своята обич, за ден в който ти
ще обърнеш светът ми наопаки,
брегове ще рисуваш във моите очи
ще си всичко без никаква логика.
Във часовника свила съм топло гнездо
всяка грешка поставям в кавички,
всяко зло го облепям с етикети „добро“,
днес римувам животът във срички.
Нямам никакви граници, нито условия,
всеки миг претворявам в „Обичам те!“
” Адекватно ” живея във реални условия
и се влюбват реките в очите ми.
Днес е ден за разкош и за моето аз –
поразрошено, смешно – неясно.
Да живея по права – си е истински фарс,
този свят е красив наобратно.
Ще валя като дъжд насъбран „ до поискване ”,
дълго спал изпод топлите клепки,
ще се вричам на нищото – ще се раждам пречупена
в светлината на прашните делници.
И създала те в утрото на изгрелия ден
в понеделник ще бъда в наличност,
всички дни ще са празници – ще ги кръстя на теб.
Тази седмица ще е адски различна.

563637_481884875243752_75893900_n

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

3  +  6  =