Черно е…

 

На две педи, там-долу, под брадичката,
нещо лепкаво и безнадеждно,
с кални обувки оставя следи
и очерня с боите си всичко.

Чупи клони, прекършва и хули душата ми,
като лош наемател руши ли руши,
сякаш знае, че аз съм отчаян и тъжен мечтател,
скача нагло отгоре ми, и ме троши.

Аз усещам с ребрата си наглия гост,
чувам пукота страшен на дните си
Този зъл и насилил ме гост посред нощ,
Боже Господи, ще ме надвие.

По студените вени – разкаляни болки
плискат грозно чернилка в лицето ми.
Нещо лепкаво и безнадеждно
се преструва на бяло и влиза безсрамно в сърцето ми.
Черно е…

То навярно е свикнало с тази игра,
то навярно така съществува –
в полуздрач мълчешком да причаква в нощта
и със дяволска паст да пирува.

59176_504531692913582_780115910_n

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.