Ч.Р.Д.

 

Ден, като ден – пък било то и рожден.
Какво пък толкова. Когато навъртиш N-та брой години вече не ти пука, че в два през нощта си говориш и философстваш абсолютно безсмислено и неадекватно, предвид късния час, докато чукаш по клавишите. Много важно, че други използват предпоследната думичка в предното изречение за други цели по това време, аз пък ще се правя на умна. Ми празник е, имам право да бърборя, ако ще и врели-некипели отвъд здравия разум. Боже, от колко драки съм минала и ей ме на на N-та и 2 години – оживях! Оживях бе хора, няма страшно, давайте, минавайте спокойно през драките. Тук – от другата страна на младостта не е страшно. Все си е тая, все сте си с Вас си. Че с кой друг… Това, в огледалото отсреща, казват е илюзия! Ще вярвам! Оглеждането след определена възраст да се извършва само в сърцата на обичните Ви хора, там била истината! Чудя се да ги събудя ли… Имам опасение обаче, че точно в този час може и да прегърми в очните им дъна и да ме намокри неочаквано дъжд, като този, който тропка вън и ми припява някаква тъжна песен, на която се правя, че не обръщам внимание и картината в очите им няма да ми хареса… Тази вечер, докато се подготвях да посрещна поредната си свещичка за тортата, прочетох за кой ли път, че Бог живеел в мен, а аз в него. Усещам, че ще има купон. Явно не съм сама. Ще пийнем, ще поговорим, ще засрамим младите и ей на – ще разведели, а утре ще му мисля. Драки – колкото щеш, под път и над път. Да ми е честито подравняването по над средната възраст!
Наздраве!

11174976_10206272467080569_1942649064571189132_n

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

  +  20  =  27