Стефи Стефанова
Първата стихосбирка на Маргало е вече факт. Всеки, който иска да притежава книгата, нека използва формата за контакт и ще получи екземпляр с личен автограф. За контакти: www.margalo-bg.com margalo-bg.com@gmail.com И страниците във фейсбук: „Маргало“ „Маргало Поезия“ „Поезията и Любовта“ Маргало Не ми показвай среден пръст, Съдба! Първо издание Редактор: Елена Иванова …
Прочетете повече „За книга с автограф: margalo.bg@gmail.com“
Ти, сине, някога ще разбереш, аз вярвай – няма за какво да ти прощавам. Убиец да си, наркоман – крадец, зад тебе ще застана. Обещавам! Не се кори, разбирам те. Нали за тебе всяка пропаст ще зазидам. Защото те обичам много! Спри! Не си ми длъжен с нищо. Аз разбирам… Сега ме отречи! Не …
Не и́ пукаше какво предстоеше, къде ще се събуди утре, а най-малко дали изобщо ще се събуди. Бягаше. Бягаше, откакто се помнеше. Никъде не я очакваше така жадуваната причина – да остане. Една мисъл през цялото това време не ѝ даваше мира и я притискаше с дулото си между ребрата: като бяга, бяга ли …
Уморена от грижи, попрегърбена, тиха, зад вратата отчаяно гледа. На лицето и́ мъка се прокрадва нескрита; наранена, отрудена, бледа. Прегрешила пред Бога, чака свойта присъда; между пръсти държи малък кръст. Иска прошка от Господа, и очаква да зърне дъщеря си по селския път. А пък аз все не идвам, все си имам причини да …
Когато казах: Господи, прости! Той ми прости и взе от мен крилете си. Научих се – не всичко се лети, и заобичах лазейки нозете си. Пълзях и срещах диви зверове, насреща ми ръмжаха и скимтяха, Отново обвиних Баща си – те не са ми равни с нищо на Земята. Представям си – до сълзи …
Първо издание Редактор: Елена Иванова Дизайн и предпечат: MrLalevStyle Снимка корица: Екатерина Соловиева Издателски код: 978-954-92581 Формат: 60х90/16 Печатни коли: 8.25 ISBN: 978-954-92581 Цена: 11.99 лв. Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin
Аз се моля да не разбират. Дай Боже, да не знаят, колко слепци и грешници, са „мили“ очите ми с пясък. Те няма нужда да виждат. Нека живеят щастливо, нека курбани си правят, нека ме мразят – отива им. Нека им е удобно, зад лицемерни усмивки, Бога да хвалят угодно, краят тъй или иначе …
Искам да ти кажа малка тайна, не че тайните са болки за умиране. Тайните са тайни и е жалко, щом се стига до разкриване. Знаеш, че обичам те, нали? Знаеш, че за мене си живота, но това решение уви, си е мое, мое и на Господ. Аз умея бързо да забравям. Прошката ми е …
От днес със мен в нощи ще посрещаш – тъгата, радостта, копнежи, вяра. Проклинам те, навън да не поглеждаш, аз зная, че на прага спи раздялата. А тя е сладка. В сочната й гръд полюшват се узрели плодовете, но ти до мен ще спиш, във моя скут, а аз ще меря шпаги с бесовете …
Едно момче заслушано в щурците, мечтаело за пътя към дома. Рисувало в небето сред звездите, най-истинската, чакана жена. Целувал устните и́ някъде на сън, ръцете и държало много нежно. Едно момче наричало света със името и́ звънко и безбрежно. А денем пращал всички ветрове и молел дните дълги във простора, да я догонят – …
Наказвам този стих. На колене! От утре даже с глас да ми се моли – безгласно го изтривам! Твърдо „НЕ!“ Не давам на тъгата да говори! Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin
Явно така ми дойде онзи ден и му теглих балтията. Казвам Ви, ще се мре! Няма любови да шия! Ще и́ прережа гръкляна още преди да е гъкнала. Още преди да проходи, ще я изпратя по мръкнало. Пусти човешки копнежи – кучета ненаяли се, все за любов се ежат, а от любов полудяли са. …
И небето си има причини да потрепва понякога в страх. Колко много еони, години, то се взирало в земния прах. А гърдите му дишали взора и издишвало често мъгли, но небето мечтаело хората и безкрайните морски вълни. И морето си има причини да потрепва понякога в страх. Сред вълни тюркоазено сини, то се питало: …
Да си ми верен и да ме помниш! Нощем по други не тичай. Няма ли бряг – да се молиш, чужди очи не обичай. Дойда ли тъжна – не питай. Радост ли е – прощавай, болката с мен не наричай, лошо ли е – забравяй. Път ли е – няма без мене. Тръгнеш ли …
Пиши ми sms след два, след път, след три, след четири – пет и половина. Пиши кога си станал – преди сън, пиши ми кой си срещнал и подминал. Пиши ми щом поемеш сутрин дъх, на следващото вдишване – на обед. Пиши за времето, за дъждовете, за мига, за миналото, бъдещето, спомените. Пиши ми …
Обичам те… Аз никога не съм обичала така; и никога не съм се молила така на Бога; да ми прости – и непростимите неща, защото Теб – за пръв път във света, ужасно силно искам – ДА ТЕ МОГА! Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin
Не съм ти казвала, че ще е лесно. Със мене лесно няма. Ах, мълчи! Мълчи. Не, няма да е лесно и както казах, ще боли. Ще те измъчвам много – нечовешки. Ще те заплюя. До кръв за всичките ми рани ще платиш, но ако още ме обичаш, ако на всичко си готов, ще те …
Над всички и над всичко – Той и Аз, и няма на света по-висша сила, сред космоса взривила този час, един на друг душите ни разкрила. И всички страхове намират Бог, прилегнали на силното му рамо, превръщат ме до фибра във живот, и раждат ме в сърцето му голямо. Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin
Хиляда маски сложих зарад тебе. Жена си искал, курва – домакиня, Да ходя леко – не да съм ти бреме. ако добра съм в тази роля – ще те имам. „Оскар“ да беше старата ти риза, ръцете ми протрила – щях богата да стана до сега в света неверен, разпънал на пангара си душата …
Да спра да те обичам? Невъзможно! Нима не чака утринта нощта и в своите вселенски невъзможности не сбъдват Битието? И аз така… Да спра да те очаквам? Боже мой! Нима се спира времето пред вечността? И даже да трепти до атом сложно, то я дочаква. Чуваш ли? Съдба… Съдбата, мили мой, щом прати зов …
Като си ме заклещил с мисли, да не мислиш, че ще простя. Ако това са свещи, давай, пали ми една. Или налей чаша вино. Господи, замълчи, тези отровни години ги извървях без вини. Слушай – не те наказвам, ако си умен – отбой, като ме целиш с мисли, няма да станеш герой. Аз съм …
Майсторе, заваля ли, че си дошъл на гости. Гледаш ме някак блажно, като след тежки пости. Виждам – тежи ти нещо и под гръдта извира. Жадно е и горещо. Майсторе, не разбирам… Думай ми – ще призная, ако ме питаш ó време… Моите женски тайни – Дяволът да ги вземе. Теб да те лъжа …
Очите му воюват, а обичането му звучи в минор. Аз така съществувам и се влюбвам във него. Закон. Зад смеха му се крият въпроси, мълчаливо го питам: „Защо?“ – Как защо?! – отговаря ми – Господи, ти си Моя! Притихвам… Закон. Твърде много познава законите, стиска длани, за да не проговори. „А съдбата? А …
Аз затова го обикнах до Бога, каза – и завъртя света. Другите хлипаха: „Чакай, не мога! То, ако става така…“ Аз затова го погледнах пряко, косвеното смъди, и му съблякох от раз душата, знаейки, че боли. Той не посмя да каже: „Стига! Луда ли си?! Инат!“ Та затова съм от днес „Любима“. Всички страхливци …
Лодкарю, ти преплува моя бряг, където и да бягаш, ще е близко. Навлезе в най-сакралния ми свят, изричайки насън, че си единственият. Не чу молитвите ми, болката ми: „Спри! Пред Бога имай милост – не плячкосвай!“ Обратното на Обич – е Боли, а после тихо плаче даже Господ. А после идват черни дъждове, сънуваш …
Не ми се пишат блудкави писма. Изнервят ме имейли, sms – и . Не искам виртуален секс! Лъжа? Не е лъжа. Това го иска всеки. В косата ми не виждаш ли личи, на старите ми рани ореола? Магарето ми знае да върви! Когато аз поискам, ще съм гола! Да, погледът ти – огън и …
Не стигат две стени за да е дом, домът е предпоставка за огнище. Къс думи могат да ти причинят и зло, но могат да те вдигнат до Всевишния. В най-тихото не винаги е Бог, а Ангелите често пъти спорят. Понякога е повод за живот, яви ли се смъртта и заговори. Не топли в най-любимите …
Дълго и безобразно много – тази любов му отива. Вдишвам – издишвам и е прекрасно, липсите бавно умират. И между другото – не боли и за пръв път е толкова сляпо. От любовта е, или от лудостта, че е лято. Свита във ъгъла ме намира и ме целува с финес. Тази любов му отива. …
Не дойде като другите със фанфари и рози, но е някакъв Принц може би. „Има време“ – шептял и се молил – „О, Господи, аз съм нейният влюбен войник“. Всяка нощ ме сънувал, а планета в небето, кръстил с моето име „Любима“. Той е Принц без съмнение и е толкова „Мой“, че от днес …
И стана ден. И сините морета родиха свойте чакани вълни. Пчелите оплодиха всяко цвете, над сушата започна да вали. Небетата разпериха крилете си, за нежни – тихи ласки свиха брод. Очите се изпълниха с проглеждане, запърхаха сърцата за живот. И стана ден. И стана нощ след него, но уплах не дойде във този свят. Защото …
Принцесата от днес е с нова роля. Прощални думи. Феи я орисват. Целуната е. Всичко е готово, а приказките – тя ще си измисля. За старата единствено напомнят – две стъклени обувки и вретено. Три паяка дочакали финала и някаква измислица в зелено. Принцесата е с ново амплоа – модерни джински, GSM, бикини, а …
И мен ми се приисква добрина, и аз мечтая топли – нежни нощи. Събудя ли се – искам светлина, а аз да викам: „Още! Още! Още!“ Заспива ми се бързо без вина, светулките за мен в нощта да светят. Изгрее ли денят – да е Сега, и да се случва смело – не полека! Целува …
Той е силен и няма да прости от любов, в резултат ме приема напълно. Плаче често, а всъщност изглежда суров и отдавна за мен е насъщният. Той не чува, когато ми подвикват в страни и ме спъват с очи непознати. За ръката със страст всеки ден ме държи. Моя гордост. Аз тяхно проклятие… Той е …
Този вятър стар, самотен, лош, те е лъгал… Чуваш ли? Не тръгвай… Тук при мен си. Нищо, че е нощ. Светлото със пръсти ще ти върна. Нека те прегръщам като дом, в който с много обич ще те има. Предбиблейско… Мога го. Закон! С теб през всяка болка ще премина. Няма да те дам …
Ти – Дядо Коледа, си много стар и две и двеста знаеш – предполагам. Декември пак дойде със студ и мраз, но теб така и не видях. Признавам… Изплаших се – не пишех и писма, надявах се да чувстваш със сърцето. Да видиш зад дъждовните стъкла, че не вали… Аз плача под небето. P.S. …
„На фронта на любовта нищо ново. За спасението й се водят същите битки, от същите герои. Преброяването на раните само разсейва вниманието. Никой не иска да й прегръща студения труп. Курсове по оцеляване на сърца къде организират?“ …
Нито ти, нито аз сме готови да погледнем един във друг. За добро ли, за зло ли, тази обич ни преследва напук. Като куче задъхана тича и след нас лае силно – със бяс. – Аз не искам да те обичам! – гоня кучето – Циба! У вас! Ти го риташ с обувки в …
Светът за мен е в тези две ръце и в този кът от двама ни създаден, не в някой сив и мрачен до колене свят. Най-истинска се раждам тук без заем. Не ме дължи на никой. Само Той и нежните му пръсти ме живеят. Тук няма дни на болка. Тук е „Мой“, „виновна“ съм …
Когато се стопя от този свят и чинно легна в пазвата му свята, в единият ми дом ще спре смъртта, а в другия ще литна над нещата. В едното Битие ще плаче дъжд, продънено от крясък на камбана, и нечия душа на влюбен мъж не ще прости на Бога за курбана. Земята ще направи …
Обичам да е тъжно, като в нощ. Душата ми тогава ниско слиза. Сълзи, като прободена от нож, и става ми по-близка и любима. Докосвам нежно нейното лице. В очите и́ прозира самотата. Във този миг на тайнство сме си две, най-скъпи и обични на Земята. Обичам да е тихо, като нощ, в която птиците …
Обичали са ме с юмрук в лицето, на мерник са ме любили с пищов, с въжета са ми връзвали сърцето, душата ми са рязали със нож. От обич са ме хвърляли на псета, плътта ми са продавали с любов, главата ми е чупена с комплекса, не слушам ли – Той става много лош. Това, …
Не ми показвай среден пръст, Съдба! Такива жестове на теб не ти отиват. Изглеждаш свястна и начетена жена, не се опитвай да ме провокираш. Предлагам да се срещнем двете с теб, причакването в гръб не ми харесва. Да пием вино – да е на късмет, след първата бутилка ще е лесно. По-бързо ще преминем …
Господи, аз напуснах „бордея“ и се връщам при Теб, приеми ме смирено разкаяна. Ето – в двора съм, на колене, и не зная какво да Ти кажа. Идвах няколко пъти до Твойте врати, криволичих по пътища мрачни, сред пиянство замръквах – сричах хули, сплетни и ранявах, ранявах стократно. Гордостта ми ме теглеше във заблуда назад …
Най-скъсаната сутрин се изля, навръх осиротялата ми нива. Една надежда в джоба ми жужа, а после се присви и си замина. Не и́ погалих нежната душа, с очакване да оплоди земята. Усетих я с посърнали крила, оставих я да литне над нещата. Светът разцепи погледа ми глух и гневно го натъпка във чували. Кръвта …
Ужасно ми тежиш, като вина. Товар да беше – щях да те захвърля. Да искаш нещо мое – да го дам. Назаем да си дал – да ти го върна. Съдба да си – отбивам във страни. Небе да беше – в дън земя отивам. Очите да ми искаш – На! Вземи! Душата ми ли …
Жената в мен отдавна се предаде. Обу крачоли, хвърли рокли – грим. Осъмва сутрин нервна на педали. Разхожда кучета – вместо любим. Пресмята дълго в нощи пред заплата. В опашки се реди, за къшей хляб. Децата и́ се сърдят за отплата. – Ти, майка ли си ни, или си враг?! Кога пораснаха насред живота …
С прискърбие съобщавам: Да! Боли! Светът и аз – две чужди измерения. Любовите – полета след войни. Очите – празнота и обвинения. Погрешните места са „Дом“ и „Брод“. Надеждата – до голо осквернена. Страхът е господар сред цял народ. С прискърбие съобщавам: Наранена! Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin
Наздраве, Сълза! Аз тази вина отдавна, прости, бях забравила. Добре си дошла! Но аз съм сама – ще мога ли с теб да се справя… Обиждаш се… Спри! Да пием! Вини – пируват на нашата маса. Сестрице, кажи какво ти тежи, че толкова горко те плача? Мълчиш и виниш. Виниш и мълчиш. Кънтят из …
Животът ме научи да греша, защото всяка грешка е от Бога. Ако децата имаха крила, те щяха ли след време да проходят. Те щяха ли да знаят, че в света освен, че грее слънце – идва есен, и че дълбоко – вътре сред пръстта, се ражда житото – след морна песен. Живея и се …
Не ме наказвай в ъгъла, Живот! Не ми обръщай гръб, със мен общувай. С апатия не ме превръщай в роб на нечий друг живот, а съществувай. Плесни шамар връз моето лице! Заплюй ме, удари ме – не прощавай! Накарай ме да искам – от сърце! Не ме наказвай в ъгъла забравен. Не ме отричай! …
Имам нужда да пиша стихове и често не ми се спори. Под прозореца ми никнат мигове; светлината не ми говори. Не издържам и миг без щастие; пътища не чертая. Тичам в съня си боса; събуждам се – и ухая. Сутрин цитирам Луната; влюбвам се със претенции. Събирам се в шепа лято; искам голямо семейство. …
Днес е ден за Любов! Нека всеки, който се чувства призван да отвори Сърцето си! Алвеоли от огън и плам да пулсират към целия свят. Да обичаме! Ден Е призван! За амнистия – време разделно, „аматьор“ да си днес непотребно е! Барикадите вече ненужни да ги сринем с Любов! Да сме чужди е лекарска …
Сбърках… Страх ме е, сбърках. Наказвам се с мисли, уви. Раних и ранена съм. Листи изписвам с кървящи сълзи. Отчаях се… Страх ме е – лудост! Сърцето ми бие – реве. Доверие скърших. Завързах се здраво с моряшко въже. На шията камък… Тежи ми. Глупачка! Летя главоломно надолу. Навсякъде мрак. Буря мачка и бие …
Какво като си млада и красива? О, Боже мой, и аз такава бях. Какво се перчиш, като с висша сила. И аз я имах! Леле, как живях! Не ме разсмивай с погледа си влажен, и с тази плът преляла дибидюс. Какво го гледаш сякаш е прокажен. Да, с мене е! Това е моят мъж! …
О, няма начин да се срина! Отдавна аз съм просто шепа прах. През хиляди пожари съм преминала. Горях на клади. Ето ме! Успях! Достигнах дъното съвсем сама. В катрана черен лазех и не молих. Залюбих тъмното, в гръдта му спах. О, няма начин да ме нараниш. Не можеш! Не можеш да почерниш, като мен, …
Ако видя зората и намеря решение. Ако спра насълзени очи. Ако в шепи греба глътки пролетен вятър; ако видиш с мен всичко и Ти. Ако дам – не на заем, къс от мойте причини на една овдовяла душа, за надеждица утре, малко хляб за безсилие; ако силно обикна страха. Ако крача на сляпо и …
Кантарчето и́ с форма на човече, лежи на тротоарa и мълчи. Жената със забрадка и елече, до него седна още от зори. Лицето и́ посърнало – дълбоко. На дъното в очите и́ вали. Приканва всеки минал отдалече теглото си да види и тъжи. По бръчките и́ тежки Тя – Съдбата, оставила е белег до …
Отказвам да приема есента! Аз тази песен няма да я пея! Какво като отлитат в куп ята! Отказвам да е есен! Ще посмее ли?! О, не на мене женски номера! Да сме наясно! Зная си цената! Да вие и фучи – не ме е страх! Какво като е време! Ще почака! Изобщо с нея …
Оголях. Като есен съблякох душата си. Не разбрах как пораснаха вкупом децата ми. Обеднях. И последните ризи раздадох. В нищета се бичува най-гладната радост. Разболях всички мисли за светли надежди. И в калта проснах висшите Божи одежди. Превъртях през косите си молещо времето. И сама му надянах на кошмара си бремето. Не тъжа. Аз …
Аз живея отдавна в града. Имам работа, син, задължения. Плащам ток, телефони, вода, вземам хиляди „мъдри“ решения. Нямам време за детски игри. Побелях, поизнервих се даже. Пия хапчета, боря вини, всеки ден ми е „смислов“ и „важен“. Ям на крак, крия бръчки зад грим. Всяка вечер по скайп чувам мама: – Ти си дъще, …
Уморих се от истини, от натрапени мисли, от учтивост, усмивки и думи нечисти. Уморих се от книги, цитати, мъдри приятели, от животи и примери, идеи, мечтатели. Някак в повече вече ми идват нещата, искам просто да спра и да прегърна душата си. Измежду бягане, работа, спорове, лекции, животът промъква се тихо в нозете ми. …
Не съм се налюбила още – пие ми се живот. Целува ми се в късни нощи – лежи ми се в прясно сено. Мечтае ми се до мъжко рамо – гледат ми се очи, гали ми се сутрин рано – наричат ми се звезди. Сънува ми се в обятия – потъва ми се в …
Благодаря ти Господи, че Ти за миг дори в света не ме остави. Вървя със мен през всички дни, закриля ме и ревностно ме брани. Научи ме, че грешките за Теб са просто броеница от Уроци, че Ти и аз сме Господи, Едно, дори да съм изгубила посоката. Показа ми, че в моите две …
Бреговете отмиха всеки спомен за теб, над вълните приседна мъглата. Есента се пробуди – вятър духна студен, разсъблече до голо земята. Самотата прокрадна се из зад всички ъгли, пропълзя между улици, сгради. Изненада ме в гръб и попита: – И ти? – после тъжно цигара запали. Седнах точно пред нея – и очи във …
Цигара? О, не пушиш… Забравих. Извинявай – грешка. Не, не е защото ми е тъжно и тежко. Ха, не си и помисляй, че страдам – не бива. Просто тръгвай – аз съм добре, аз съм щастлива… Не вярваш… И какво от това! Кой си ти, че ще питаш?! Хайде, махай се вече – отивай …
Добър вечер, Любов! Ти съвсем закъсня, аз направих обаче салата. Да ти сипя ракия, има мъничко боб, да си легнеш във хола оттатък? От умората виждам си провесила нос и гърбът нещо май те тревожи. Че събуй се де – влез, има малко винó, да се чукнем – пък после ще ходиш. Ти съвсем …
Продавам малка доза самота. Една идея късче от душата ми. Парченце от Всемира ми – сълза. Прашинка тъжен миг от синевата. Продавам я за шепичка Любов, за левче нежност, поглед – блага дума, за стих от Обич – влюбен благослов, за глътка радост, за едно намиране. Продавам без обява, без адрес. Цена не слагам …
Ако това са твоите очи по-истински от второто пришествие, друг няма да ме гледа – само Ти, до лудост, до копнеж, до грях – до бедствие. Ако това са твоите очи по-ярки от звездите на Всемира, рисувай ме със тях като с лъчи, които галят, любят и разбират. Ако сега си моята съдба и …
Не мога да нахраня бесовете ти, а и не искам. Боже, опази! Те – моите са болки нечовешки, та твоите ли… Бог да ми прости… Не искай да застана връз небето ти да го подпирам, за да не вали. Дъждът окалял е до горница нозете ми, приятелю, не мога да съм Ти. Макар, че всеки …
Понякога изгубвам светлината си и сякаш влизам в ниски измерения. Насилвам като блуден мъж душата си и в тъмното седя от цяла вечност. Понякога съм сляпа за нещата, минавам върху тях и ги прегазвам. По-лоша съм от град със смерч и вятър, по-лоша от потоп във свят без нежност. И в ничии очи не …
Ти вече ме обичаш. И от днес си просто друг – въздържан. Ходиш бавно. Изказваш се подготвен – с плавен жест, подреждаш си нещата в ред по важност. Ти вече ме обичаш. В този миг момчето и морето побеляха. Маншетът ти красив, със моден щрих, проблясва някак сдържано във мрака. Ти вече ме обичаш. …
Сърцето се прощава, като куче. Мълчи и вие, хапе и скимти. Така и не успя да се отучи от шиб*** навик – да боли. Остана вярно глупавият пес, наместо да си хване зорлем пътя, но то е куче, беше ли човек – отдавна да е спряло да му пука! Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin
Откъде му дойде на ума да ме праща изобщо по дяволите. Цял живот се страхувах от тази посока преломна. Забранила си бях – даже плашех със нея кошмарите. От високо ме гледа презрително и си тръгва със бавна походка. Откъде му дойде на ума да ми купи билети за Ада. Аз съм толкова боса …
Със тебе съм толкова бяла и чиста, денят се засрамва засенчен – смутен, в ръцете ти капка разкош съм – единствена, разлистена пролет – очакван нов ден. Със него съм дяволски лоша и тъмна. Посрещам го в черно, целувам със бяс. Със него съм огън бушуващ и въглен, изгарящ по пътя си всичко до …
Моят Петък днеска се завърна, беше скитал седмица така, ала след четвъртък му омръзнало и накрая го заглождила вина. Аз не знаех – в офиса заета, сред бумаги, прах и суета, за любимия си даже не се сетих, той обаче чакал – у дома. Сложил чаши, свещи, питиета съботната нощ в пакет увил, панделка …
Тези дни – дето минаха вече, през косите ми, като лъчи, върху мен до един са облечени, ни един не дарявам дори. Те са мои изпити бутилки, от вината, с които полях – радост, мъка, и много горчилки и накрая ги счупих със смях. С всеки ден остарявах фриволно, не навеждах лице към дъжда, …
Преминах през живота с гръм и трясък, пропадах в ями, давех се, летях. И не в един и в двама хвърлих пясък, и не един и двама преболях. Наказвах с гняв, а в утрини се каех. Залагах на комар ту дом, ту чест, а после в тъмни нощи с глас ридаех и в Бога …
Целувай ме още! Има време… В такива нощи не давам денят да те вземе. Затварям очи и заглъхвам. Попий всичко. Боже, настръхвам! Докосвай ме нежно, безгласно, изливай се в мен топло и сластно. Привикай ме там – при звездите, повярвай в нас – пий от очите. Копнежите влажни ме губят – с вълшебни акорди …
Докато хората бързат нанякъде, а денят преваля неусетно с охота. Докато са си тръгнали всички приятели, а децата играят на площадката долу – пред блока. Докато манджата ври на котлона, а зад гърба ми ме дебнат по женски проклятия. Докато прането в пералнята вдига врява до Бога и не са ослепели до дупка всичките ми …
Изгубих те. Странно. Аз ли те имах – ти ли ме нямаше. Себе си ли залъгвах – илюзия ли са гларусите, летяха ли над нас, но пък и бриза си спомням добре и развятата мъжка риза и твоите рамене. Не ми се пише. Ужасна съм. Пишех ли някога – бе ли, или не бе. …
Много малко мъже във живота ми са ме палили като огън, ти си от ония, братле, които не могат! Ти си от ония проценти, които с мен на нож сме до смърт опоненти, кой от кой по-лош. С много малко мъже съм делила хляба, ти си от ония, братле, с които присяда. Ти си …
Той хвана чашата с кафе, отпи внимателно, полека, потърка двете си ръце и си призна на ум успеха. В леглото беше точно Тя, във вариация – Мадона, възбуждаща – с вулгарен чар, във неговия ад – икона. Светът без Бог – в това легло приготвил беше му разпятие. Любовница – за през нощта, любима …
Самотата му отива, като есенен дъжд, като пролетна нива – затъгувала ръж. Самотата в очите му влажни дири тъче, като тъжното синьо в ноемврийско море. Самотата целува го много нежно в нощта, с него пуши цигари и посреща деня. Той за нея до края е на всичко готов, да се врича на друга е …
Аз не умея да бъда добра, като другите, просто понякога ми се получава. Не украсявам със цвят пеперудите, лоша съм и си признавам. Нощем крещя, а сюжетните линии на Любовта ги прескачам. Женските кризи не са моя работа, криза съм аз и се плача. Сутрин се будя със главоболие, и не съм расла в …
Когато си отива любовта, е по-добре хирург да ми извади сърцето, дробовете ми – плътта и кучетата с мене да нахрани. Когато си отива любовта, не искам нищо повече да зная. Дали е сутрин – вечерна тъма, реки текат ли, или просто си блуждаят. Когато си отива любовта, бичувам си душата – хапя, лая. …
Той не се привързва за ден, аз не храня напразни надежди, свободата облича пред мен и е хубав във тези одежди. Той не сплита със римите стихове и мелодии с тях не нарича. Гледа нежно, но много студен, всеки ден любовта ми отрича. И живота без мен начертал, в ранна сутрин по мъжки обяздва. …
Не съм идеална и никога няма да бъда. Понякога пуша, като комин. Има сутрини, в които съм лоша и вечери, в които се тръшкам на моя любим. Има мигове, когато съм нетърпима – заливам с помия, спретвам скандал, вместо да съм перфектна домакиня – лежа до обед и не ми пука кой ял – …
Не бях компас за никого в живота, ни оправдание за дом и път. На ни един не станах и голготата, за ни една душа не бях светът. И ризите ми две все тъй са сгънати, на ничий гръб не върнаха покоя. Не спря отруден никой пред вратата ми и пясъчните кули са си мои. …
Не укроти плътта ми, а напротив! Върху ми още тръпне всяка клетка. Отдръпна се, като дервиш от мен, с изящество в безплътностна походка. И гневните ми женски окончания самотни белезите шиеха. Протест срещу ми вдигна и душата, без изгледи за някакво примирие. Усещане за хладнина от вятър по запустелите ми улици, забули в черни …
Мъжът и се връщаше късно след дългия ден уморен. А тя беше дама със лустро, облечена в „Коко Шанел“. Несретникът с пот на челото трошеше живота проклет. Жена му – река сред ждрелото, осмисляше сивия ден. Комшиите с’злост го нападаха, когато се връщаше вечер: – Как може, кому е притрябвала такава жена бе, човече! …
Прощавам си – сега и точно днес. На мен – в света, във който наранявах и който нарани ме – в моя чест. До дъно всичко пия и прощавам! Прощавам си тържествено – на мен, защото ако днес простя на тебе, а себе си наказвам с грехове, нима не е връз всички мойто бреме?! …
Бе най-добрият! Сред всичките – до днес! Единствен Той успя да разпробие сърцето ми – бездумно и без жест. Запали светлината и отмина. Не можех да деля. Не бях предател, но станах в онзи миг, защото Той не биваше да бъде обожаван от този свят! Та Той е само мой! И стана нощ. И …
Светът да полудява – Ти недей! Обичам те такъв – добър и скучен. Да бъдеш като тях дори не смей, да се променят те. Удобен случай. Не вярвай в диагнозата им – „Лош!“ Доброто ще спаси света – На Веки! Ти смъртен си, а те говорят – „Прост е всеки, щом не лъже!“ – …
Обичам да си пийна у дома. Ракийка – две, и биричка студена. Не съм богоизбрана със крила, в семейство на селяци съм родена. Обичам да мълча след дълга нощ. Да спя до обед – работа не искам. Не съм родена да съм рицар, вожд. Покривам се на завет и не пискам. Обичам да е …
Днес, за пръв път от толкова време, моята младост застана пред мен – на колене. Позакашля се сухо, погледна ме тъжна, позамисли се нещо – и накрая си тръгна. Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin
Понеже сме различни Ти и Аз и нещо все не ни е както трябва, понеже не успях да свия крак, пред твоите очи и да припадна. Опитах да ти бъда опонент, надявах се да бъдеш моят Майстор, отчаяно да искаш само мен и всичко друго да е маловажно. Любов поисках – даваш ми криле. …
– Помощ! 112? Принцът ми каза, че не съм принцеса. Животът ми пропадна на а’ мнайсет… По дяволите, чудесата къде са? Никога не е боляло повече, сънищата се разбиха с трясък, Алиса била измишльотина, а страната и́ – на куково лято /че и оттатък/. Само принцесите ги будели с целувки, звярът дори бил по-красив …
Ревнувам те от всичките жени, които през деня ти преминават. Една частичка в мене все не спи, страхува се, че вече остарявам. Тъгувам те през всичките си дни, в които ни разделят разстояния. Във всеки миг те търся със очи, да ме дариш с любовни подаяния. Една ужасна болка ме гори, нашепва ми издайнически …
Събрах в чували всички грехове, в душата рециклирах гняв от ядове, направих си камарка „Бесове“, в средата нагласих сърдечни спадове. След утре вече няма да теша на вехтите си грешки суетата, намислила съм – хвърлям ги сега, изчиствам и прегръщам с хъс съдбата. Тя рядко се изправяше пред мен, заровена в боклука, като в …
„Маноло Бланик“. Рокля – „Гучи“. Грим – „Шанел“. Уиски с лед. Сако – „Армани“, риза, бутонели. Четвъртък – вечер, чужд апартамент, бразилска прашка, свещи – жартиери. Вулгарен миг, чаршафи – вик, Вибриращ GSM и страст назаем. Парфюмът чужд, цигара – душ, таксита, обещания. И краят. Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin