За книга с автограф: в контакти

      Първата стихосбирка на Маргало е вече факт. Всеки, който иска да притежава книгата, нека използва формата за контакт и ще получи екземпляр с личен автограф. За контакти: www.margalo-bg.com margalo-bg.com@gmail.com И страниците във фейсбук: „Маргало“ „Маргало Поезия“ „Поезията и Любовта“   Маргало Не ми показвай среден пръст, Съдба! Първо издание Редактор: Елена Иванова …

Ти, сине…

  Ти, сине, някога ще разбереш, аз вярвай – няма за какво да ти прощавам. Убиец да си, наркоман – крадец, зад тебе ще застана. Обещавам! Не се кори, разбирам те. Нали за тебе всяка пропаст ще зазидам. Защото те обичам много! Спри! Не си ми длъжен с нищо. Аз разбирам… Сега ме отречи! Не …

Добре дошли!

  Не и́ пукаше какво предстоеше, къде ще се събуди утре, а най-малко дали изобщо ще се събуди. Бягаше. Бягаше, откакто се помнеше. Никъде не я очакваше така жадуваната причина – да остане. Една мисъл през цялото това време не ѝ даваше мира и я притискаше с дулото си между ребрата: като бяга, бяга ли …

На майка

  Уморена от грижи, попрегърбена, тиха, зад вратата отчаяно гледа. На лицето и́ мъка се прокрадва нескрита; наранена, отрудена, бледа. Прегрешила пред Бога, чака свойта присъда; между пръсти държи малък кръст. Иска прошка от Господа, и очаква да зърне дъщеря си по селския път. А пък аз все не идвам, все си имам причини да …

Господи, прости!

  Когато казах: Господи, прости! Той ми прости и взе от мен крилете си. Научих се – не всичко се лети, и заобичах лазейки нозете си. Пълзях и срещах диви зверове, насреща ми ръмжаха и скимтяха, Отново обвиних Баща си – те не са ми равни с нищо на Земята. Представям си – до сълзи …

Стихосбирката „Не ми показвай среден пръст, Съдба!“

Първо издание Редактор: Елена Иванова Дизайн и предпечат: MrLalevStyle Снимка корица: Екатерина Соловиева Издателски код: 978-954-92581 Формат: 60х90/16 Печатни коли: 8.25 ISBN: 978-954-92581 Цена: 11.99 лв.   Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin

Нека ми

  Аз се моля да не разбират. Дай Боже, да не знаят, колко слепци и грешници, са „мили“ очите ми с пясък. Те няма нужда да виждат. Нека живеят щастливо, нека курбани си правят, нека ме мразят – отива им. Нека им е удобно, зад лицемерни усмивки, Бога да хвалят угодно, краят тъй или иначе …

Тайна

  Искам да ти кажа малка тайна, не че тайните са болки за умиране. Тайните са тайни и е жалко, щом се стига до разкриване. Знаеш, че обичам те, нали? Знаеш, че за мене си живота, но това решение уви, си е мое, мое и на Господ. Аз умея бързо да забравям. Прошката ми е …

Опита ли да влезе я убий!

  От днес със мен в нощи ще посрещаш – тъгата, радостта, копнежи, вяра. Проклинам те, навън да не поглеждаш, аз зная, че на прага спи раздялата. А тя е сладка. В сочната й гръд полюшват се узрели плодовете, но ти до мен ще спиш, във моя скут, а аз ще меря шпаги с бесовете …

Едно момче

  Едно момче заслушано в щурците, мечтаело за пътя към дома. Рисувало в небето сред звездите, най-истинската, чакана жена. Целувал устните и́ някъде на сън, ръцете и държало много нежно. Едно момче наричало света със името и́ звънко и безбрежно. А денем пращал всички ветрове и молел дните дълги във простора, да я догонят – …

Присъда

  Наказвам този стих. На колене! От утре даже с глас да ми се моли – безгласно го изтривам! Твърдо „НЕ!“ Не давам на тъгата да говори! Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin

Оня, дето…

  Явно така ми дойде онзи ден и му теглих балтията. Казвам Ви, ще се мре! Няма любови да шия! Ще и́ прережа гръкляна още преди да е гъкнала. Още преди да проходи, ще я изпратя по мръкнало. Пусти човешки копнежи – кучета ненаяли се, все за любов се ежат, а от любов полудяли са. …

Причини

  И небето си има причини да потрепва понякога в страх. Колко много еони, години, то се взирало в земния прах. А гърдите му дишали взора и издишвало често мъгли, но небето мечтаело хората и безкрайните морски вълни. И морето си има причини да потрепва понякога в страх. Сред вълни тюркоазено сини, то се питало: …

За тебе родена

  Да си ми верен и да ме помниш! Нощем по други не тичай. Няма ли бряг – да се молиш, чужди очи не обичай. Дойда ли тъжна – не питай. Радост ли е – прощавай, болката с мен не наричай, лошо ли е – забравяй. Път ли е – няма без мене. Тръгнеш ли …

SMS

  Пиши ми sms след два, след път, след три, след четири – пет и половина. Пиши кога си станал – преди сън, пиши ми кой си срещнал и подминал. Пиши ми щом поемеш сутрин дъх, на следващото вдишване – на обед. Пиши за времето, за дъждовете, за мига, за миналото, бъдещето, спомените. Пиши ми …

Обичам те

  Обичам те… Аз никога не съм обичала така; и никога не съм се молила така на Бога; да ми прости – и непростимите неща, защото Теб – за пръв път във света, ужасно силно искам – ДА ТЕ МОГА! Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin

Прости…

  Не съм ти казвала, че ще е лесно. Със мене лесно няма. Ах, мълчи! Мълчи. Не, няма да е лесно и както казах, ще боли. Ще те измъчвам много – нечовешки. Ще те заплюя. До кръв за всичките ми рани ще платиш, но ако още ме обичаш, ако на всичко си готов, ще те …

Той и Аз

  Над всички и над всичко – Той и Аз, и няма на света по-висша сила, сред космоса взривила този час, един на друг душите ни разкрила. И всички страхове намират Бог, прилегнали на силното му рамо, превръщат ме до фибра във живот, и раждат ме в сърцето му голямо.   Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin

Тревога е…

  Хиляда маски сложих зарад тебе. Жена си искал, курва – домакиня, Да ходя леко – не да съм ти бреме. ако добра съм в тази роля – ще те имам. „Оскар“ да беше старата ти риза, ръцете ми протрила – щях богата да стана до сега в света неверен, разпънал на пангара си душата …

Невъзможно

  Да спра да те обичам? Невъзможно! Нима не чака утринта нощта и в своите вселенски невъзможности не сбъдват Битието? И аз така… Да спра да те очаквам? Боже мой! Нима се спира времето пред вечността? И даже да трепти до атом сложно, то я дочаква. Чуваш ли? Съдба… Съдбата, мили мой, щом прати зов …

Клетва

  Като си ме заклещил с мисли, да не мислиш, че ще простя. Ако това са свещи, давай, пали ми една. Или налей чаша вино. Господи, замълчи, тези отровни години ги извървях без вини. Слушай – не те наказвам, ако си умен – отбой, като ме целиш с мисли, няма да станеш герой. Аз съм …

Майсторе, аз разбирам…

  Майсторе, заваля ли, че си дошъл на гости. Гледаш ме някак блажно, като след тежки пости. Виждам – тежи ти нещо и под гръдта извира. Жадно е и горещо. Майсторе, не разбирам… Думай ми – ще призная, ако ме питаш ó време… Моите женски тайни – Дяволът да ги вземе. Теб да те лъжа …

Закон

  Очите му воюват, а обичането му звучи в минор. Аз така съществувам и се влюбвам във него. Закон. Зад смеха му се крият въпроси, мълчаливо го питам: „Защо?“ – Как защо?! – отговаря ми – Господи, ти си Моя! Притихвам… Закон. Твърде много познава законите, стиска длани, за да не проговори. „А съдбата? А …

Затова

  Аз затова го обикнах до Бога, каза – и завъртя света. Другите хлипаха: „Чакай, не мога! То, ако става така…“ Аз затова го погледнах пряко, косвеното смъди, и му съблякох от раз душата, знаейки, че боли. Той не посмя да каже: „Стига! Луда ли си?! Инат!“ Та затова съм от днес „Любима“. Всички страхливци …

Обратното на края е „Ела“

  Лодкарю, ти преплува моя бряг, където и да бягаш, ще е близко. Навлезе в най-сакралния ми свят, изричайки насън, че си единственият. Не чу молитвите ми, болката ми: „Спри! Пред Бога имай милост – не плячкосвай!“ Обратното на Обич – е Боли, а после тихо плаче даже Господ. А после идват черни дъждове, сънуваш …

Не(искам)

  Не ми се пишат блудкави писма. Изнервят ме имейли, sms – и . Не искам виртуален секс! Лъжа? Не е лъжа. Това го иска всеки. В косата ми не виждаш ли личи, на старите ми рани ореола? Магарето ми знае да върви! Когато аз поискам, ще съм гола! Да, погледът ти – огън и …

Достатъчност

  Не стигат две стени за да е дом, домът е предпоставка за огнище. Къс думи могат да ти причинят и зло, но могат да те вдигнат до Всевишния. В най-тихото не винаги е Бог, а Ангелите често пъти спорят. Понякога е повод за живот, яви ли се смъртта и заговори. Не топли в най-любимите …

Любовта му отива

  Дълго и безобразно много – тази любов му отива. Вдишвам – издишвам и е прекрасно, липсите бавно умират. И между другото – не боли и за пръв път е толкова сляпо. От любовта е, или от лудостта, че е лято. Свита във ъгъла ме намира и ме целува с финес. Тази любов му отива. …

Моят Принц

  Не дойде като другите със фанфари и рози, но е някакъв Принц може би. „Има време“ – шептял и се молил – „О, Господи, аз съм нейният влюбен войник“. Всяка нощ ме сънувал, а планета в небето, кръстил с моето име „Любима“. Той е Принц без съмнение и е толкова „Мой“, че от днес …

Битие

И стана ден. И сините морета родиха свойте чакани вълни. Пчелите оплодиха всяко цвете, над сушата започна да вали. Небетата разпериха крилете си, за нежни – тихи ласки свиха брод. Очите се изпълниха с проглеждане, запърхаха сърцата за живот. И стана ден. И стана нощ след него, но уплах не дойде във този свят. Защото …

Приказка за принцеси

  Принцесата от днес е с нова роля. Прощални думи. Феи я орисват. Целуната е. Всичко е готово, а приказките – тя ще си измисля. За старата единствено напомнят – две стъклени обувки и вретено. Три паяка дочакали финала и някаква измислица в зелено. Принцесата е с ново амплоа – модерни джински, GSM, бикини, а …

И не, че нямам право на живот

И мен ми се приисква добрина, и аз мечтая топли – нежни нощи. Събудя ли се – искам светлина, а аз да викам: „Още! Още! Още!“ Заспива ми се бързо без вина, светулките за мен в нощта да светят. Изгрее ли денят – да е Сега, и да се случва смело – не полека! Целува …

Мой

Той е силен и няма да прости от любов, в резултат ме приема напълно. Плаче често, а всъщност изглежда суров и отдавна за мен е насъщният. Той не чува, когато ми подвикват в страни и ме спъват с очи непознати. За ръката със страст всеки ден ме държи. Моя гордост. Аз тяхно проклятие… Той е …

Този вятър

  Този вятър стар, самотен, лош, те е лъгал… Чуваш ли? Не тръгвай… Тук при мен си. Нищо, че е нощ. Светлото със пръсти ще ти върна. Нека те прегръщам като дом, в който с много обич ще те има. Предбиблейско… Мога го. Закон! С теб през всяка болка ще премина. Няма да те дам …

До: Дядо Коледа – с „приоритет“

  Ти – Дядо Коледа, си много стар и две и двеста знаеш – предполагам. Декември пак дойде със студ и мраз, но теб така и не видях. Признавам… Изплаших се – не пишех и писма, надявах се да чувстваш със сърцето. Да видиш зад дъждовните стъкла, че не вали… Аз плача под небето. P.S. …

„На фронта на любовта – нищо ново“

  „На фронта на любовта нищо ново. За спасението й се водят същите битки, от същите герои. Преброяването на раните само разсейва вниманието. Никой не иска да й прегръща студения труп. Курсове по оцеляване на сърца къде организират?“                                   …

Аз не искам да те обичам!

  Нито ти, нито аз сме готови да погледнем един във друг. За добро ли, за зло ли, тази обич ни преследва напук. Като куче задъхана тича и след нас лае силно – със бяс. – Аз не искам да те обичам! – гоня кучето – Циба! У вас! Ти го риташ с обувки в …

Две ръце и Аз

  Светът за мен е в тези две ръце и в този кът от двама ни създаден, не в някой сив и мрачен до колене свят. Най-истинска се раждам тук без заем. Не ме дължи на никой. Само Той и нежните му пръсти ме живеят. Тук няма дни на болка. Тук е „Мой“, „виновна“ съм …

Когато

  Когато се стопя от този свят и чинно легна в пазвата му свята, в единият ми дом ще спре смъртта, а в другия ще литна над нещата. В едното Битие ще плаче дъжд, продънено от крясък на камбана, и нечия душа на влюбен мъж не ще прости на Бога за курбана. Земята ще направи …

Обичам да е тихо, като нощ

  Обичам да е тъжно, като в нощ. Душата ми тогава ниско слиза. Сълзи, като прободена от нож, и става ми по-близка и любима. Докосвам нежно нейното лице. В очите и́ прозира самотата. Във този миг на тайнство сме си две, най-скъпи и обични на Земята. Обичам да е тихо, като нощ, в която птиците …

Параметри

  Обичали са ме с юмрук в лицето, на мерник са ме любили с пищов, с въжета са ми връзвали сърцето, душата ми са рязали със нож. От обич са ме хвърляли на псета, плътта ми са продавали с любов, главата ми е чупена с комплекса, не слушам ли – Той става много лош. Това, …

Не ми показвай среден пръст, Съдба!

  Не ми показвай среден пръст, Съдба! Такива жестове на теб не ти отиват. Изглеждаш свястна и начетена жена, не се опитвай да ме провокираш. Предлагам да се срещнем двете с теб, причакването в гръб не ми харесва. Да пием вино – да е на късмет, след първата бутилка ще е лесно. По-бързо ще преминем …

Моята молитва

Господи, аз напуснах „бордея“ и се връщам при Теб, приеми ме смирено разкаяна. Ето – в двора съм, на колене, и не зная какво да Ти кажа. Идвах няколко пъти до Твойте врати, криволичих по пътища мрачни, сред пиянство замръквах – сричах хули, сплетни и ранявах, ранявах стократно. Гордостта ми ме теглеше във заблуда назад …

Аритмия

  Най-скъсаната сутрин се изля, навръх осиротялата ми нива. Една надежда в джоба ми жужа, а после се присви и си замина. Не и́ погалих нежната душа, с очакване да оплоди земята. Усетих я с посърнали крила, оставих я да литне над нещата. Светът разцепи погледа ми глух и гневно го натъпка във чували. Кръвта …

Вина

Ужасно ми тежиш, като вина. Товар да беше – щях да те захвърля. Да искаш нещо мое – да го дам. Назаем да си дал – да ти го върна. Съдба да си – отбивам във страни. Небе да беше – в дън земя отивам. Очите да ми искаш – На! Вземи! Душата ми ли …

Жената в мен

  Жената в мен отдавна се предаде. Обу крачоли, хвърли рокли – грим. Осъмва сутрин нервна на педали. Разхожда кучета – вместо любим. Пресмята дълго в нощи пред заплата. В опашки се реди, за къшей хляб. Децата и́ се сърдят за отплата. – Ти, майка ли си ни, или си враг?! Кога пораснаха насред живота …

Съобщение

  С прискърбие съобщавам: Да! Боли! Светът и аз – две чужди измерения. Любовите – полета след войни. Очите – празнота и обвинения. Погрешните места са „Дом“ и „Брод“. Надеждата – до голо осквернена. Страхът е господар сред цял народ. С прискърбие съобщавам: Наранена! Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin

Наздраве, Сълза!

  Наздраве, Сълза! Аз тази вина отдавна, прости, бях забравила. Добре си дошла! Но аз съм сама – ще мога ли с теб да се справя… Обиждаш се… Спри! Да пием! Вини – пируват на нашата маса. Сестрице, кажи какво ти тежи, че толкова горко те плача? Мълчиш и виниш. Виниш и мълчиш. Кънтят из …

Животът ме научи да греша

  Животът ме научи да греша, защото всяка грешка е от Бога. Ако децата имаха крила, те щяха ли след време да проходят. Те щяха ли да знаят, че в света освен, че грее слънце – идва есен, и че дълбоко – вътре сред пръстта, се ражда житото – след морна песен. Живея и се …

Не ме наказвай в ъгъла, Живот!

  Не ме наказвай в ъгъла, Живот! Не ми обръщай гръб, със мен общувай. С апатия не ме превръщай в роб на нечий друг живот, а съществувай. Плесни шамар връз моето лице! Заплюй ме, удари ме – не прощавай! Накарай ме да искам – от сърце! Не ме наказвай в ъгъла забравен. Не ме отричай! …

Защото…

  Имам нужда да пиша стихове и често не ми се спори. Под прозореца ми никнат мигове; светлината не ми говори. Не издържам и миг без щастие; пътища не чертая. Тичам в съня си боса; събуждам се – и ухая. Сутрин цитирам Луната; влюбвам се със претенции. Събирам се в шепа лято; искам голямо семейство. …

Ден за любов

  Днес е ден за Любов! Нека всеки, който се чувства призван да отвори Сърцето си! Алвеоли от огън и плам да пулсират към целия свят. Да обичаме! Ден Е призван! За амнистия – време разделно, „аматьор“ да си днес непотребно е! Барикадите вече ненужни да ги сринем с Любов! Да сме чужди е лекарска …

Сбърках

  Сбърках… Страх ме е, сбърках. Наказвам се с мисли, уви. Раних и ранена съм. Листи изписвам с кървящи сълзи. Отчаях се… Страх ме е – лудост! Сърцето ми бие – реве. Доверие скърших. Завързах се здраво с моряшко въже. На шията камък… Тежи ми. Глупачка! Летя главоломно надолу. Навсякъде мрак. Буря мачка и бие …

Понякога да губиш е Съдба!

  Какво като си млада и красива? О, Боже мой, и аз такава бях. Какво се перчиш, като с висша сила. И аз я имах! Леле, как живях! Не ме разсмивай с погледа си влажен, и с тази плът преляла дибидюс. Какво го гледаш сякаш е прокажен. Да, с мене е! Това е моят мъж! …

Не вярваш?! Пробвай!

  О, няма начин да се срина! Отдавна аз съм просто шепа прах. През хиляди пожари съм преминала. Горях на клади. Ето ме! Успях! Достигнах дъното съвсем сама. В катрана черен лазех и не молих. Залюбих тъмното, в гръдта му спах. О, няма начин да ме нараниш. Не можеш! Не можеш да почерниш, като мен, …

Ти! Човекът – намерил Човек!

  Ако видя зората и намеря решение. Ако спра насълзени очи. Ако в шепи греба глътки пролетен вятър; ако видиш с мен всичко и Ти. Ако дам – не на заем, къс от мойте причини на една овдовяла душа, за надеждица утре, малко хляб за безсилие; ако силно обикна страха. Ако крача на сляпо и …

Майчина сълза

  Кантарчето и́ с форма на човече, лежи на тротоарa и мълчи. Жената със забрадка и елече, до него седна още от зори. Лицето и́ посърнало – дълбоко. На дъното в очите и́ вали. Приканва всеки минал отдалече теглото си да види и тъжи. По бръчките и́ тежки Тя – Съдбата, оставила е белег до …

Не си добре дошла!

  Отказвам да приема есента! Аз тази песен няма да я пея! Какво като отлитат в куп ята! Отказвам да е есен! Ще посмее ли?! О, не на мене женски номера! Да сме наясно! Зная си цената! Да вие и фучи – не ме е страх! Какво като е време! Ще почака! Изобщо с нея …

По своя

  Оголях. Като есен съблякох душата си. Не разбрах как пораснаха вкупом децата ми. Обеднях. И последните ризи раздадох. В нищета се бичува най-гладната радост. Разболях всички мисли за светли надежди. И в калта проснах висшите Божи одежди. Превъртях през косите си молещо времето. И сама му надянах на кошмара си бремето. Не тъжа. Аз …

„Голяма“

  Аз живея отдавна в града. Имам работа, син, задължения. Плащам ток, телефони, вода, вземам хиляди „мъдри“ решения. Нямам време за детски игри. Побелях, поизнервих се даже. Пия хапчета, боря вини, всеки ден ми е „смислов“ и „важен“. Ям на крак, крия бръчки зад грим. Всяка вечер по скайп чувам мама: – Ти си дъще, …

Уморих се

  Уморих се от истини, от натрапени мисли, от учтивост, усмивки и думи нечисти. Уморих се от книги, цитати, мъдри приятели, от животи и примери, идеи, мечтатели. Някак в повече вече ми идват нещата, искам просто да спра и да прегърна душата си. Измежду бягане, работа, спорове, лекции, животът промъква се тихо в нозете ми. …

Наричане

  Не съм се налюбила още – пие ми се живот. Целува ми се в късни нощи – лежи ми се в прясно сено. Мечтае ми се до мъжко рамо – гледат ми се очи, гали ми се сутрин рано – наричат ми се звезди. Сънува ми се в обятия – потъва ми се в …

Благодаря ти, Господи

  Благодаря ти Господи, че Ти за миг дори в света не ме остави. Вървя със мен през всички дни, закриля ме и ревностно ме брани. Научи ме, че грешките за Теб са просто броеница от Уроци, че Ти и аз сме Господи, Едно, дори да съм изгубила посоката. Показа ми, че в моите две …

Самота, аз съм тук – няма страшно!

  Бреговете отмиха всеки спомен за теб, над вълните приседна мъглата. Есента се пробуди – вятър духна студен, разсъблече до голо земята. Самотата прокрадна се из зад всички ъгли, пропълзя между улици, сгради. Изненада ме в гръб и попита: – И ти? – после тъжно цигара запали. Седнах точно пред нея – и очи във …

Цигара?

  Цигара? О, не пушиш… Забравих. Извинявай – грешка. Не, не е защото ми е тъжно и тежко. Ха, не си и помисляй, че страдам – не бива. Просто тръгвай – аз съм добре, аз съм щастлива… Не вярваш… И какво от това! Кой си ти, че ще питаш?! Хайде, махай се вече – отивай …

Добър вечер, Любов!

  Добър вечер, Любов! Ти съвсем закъсня, аз направих обаче салата. Да ти сипя ракия, има мъничко боб, да си легнеш във хола оттатък? От умората виждам си провесила нос и гърбът нещо май те тревожи. Че събуй се де – влез, има малко винó, да се чукнем – пък после ще ходиш. Ти съвсем …

Продавам малка доза самота

  Продавам малка доза самота. Една идея късче от душата ми. Парченце от Всемира ми – сълза. Прашинка тъжен миг от синевата. Продавам я за шепичка Любов, за левче нежност, поглед – блага дума, за стих от Обич – влюбен благослов, за глътка радост, за едно намиране. Продавам без обява, без адрес. Цена не слагам …

Ако това са твоите очи

  Ако това са твоите очи по-истински от второто пришествие, друг няма да ме гледа – само Ти, до лудост, до копнеж, до грях – до бедствие. Ако това са твоите очи по-ярки от звездите на Всемира, рисувай ме със тях като с лъчи, които галят, любят и разбират. Ако сега си моята съдба и …

Прости ми, че те оставих сам

Не мога да нахраня бесовете ти, а и не искам. Боже, опази! Те – моите са болки нечовешки, та твоите ли… Бог да ми прости… Не искай да застана връз небето ти да го подпирам, за да не вали. Дъждът окалял е до горница нозете ми, приятелю, не мога да съм Ти. Макар, че всеки …

Понякога изгубвам светлината си

  Понякога изгубвам светлината си и сякаш влизам в ниски измерения. Насилвам като блуден мъж душата си и в тъмното седя от цяла вечност. Понякога съм сляпа за нещата, минавам върху тях и ги прегазвам. По-лоша съм от град със смерч и вятър, по-лоша от потоп във свят без нежност. И в ничии очи не …

Ти вече ме обичаш

  Ти вече ме обичаш. И от днес си просто друг – въздържан. Ходиш бавно. Изказваш се подготвен – с плавен жест, подреждаш си нещата в ред по важност. Ти вече ме обичаш. В този миг момчето и морето побеляха. Маншетът ти красив, със моден щрих, проблясва някак сдържано във мрака. Ти вече ме обичаш. …

Сърцето се прощава като куче

Сърцето се прощава, като куче. Мълчи и вие, хапе и скимти. Така и не успя да се отучи от шиб*** навик – да боли. Остана вярно глупавият пес, наместо да си хване зорлем пътя, но то е куче, беше ли човек – отдавна да е спряло да му пука! Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin

Любовта е за двама

  Откъде му дойде на ума да ме праща изобщо по дяволите. Цял живот се страхувах от тази посока преломна. Забранила си бях – даже плашех със нея кошмарите. От високо ме гледа презрително и си тръгва със бавна походка. Откъде му дойде на ума да ми купи билети за Ада. Аз съм толкова боса …

Черно и бяло

  Със тебе съм толкова бяла и чиста, денят се засрамва засенчен – смутен, в ръцете ти капка разкош съм – единствена, разлистена пролет – очакван нов ден. Със него съм дяволски лоша и тъмна. Посрещам го в черно, целувам със бяс. Със него съм огън бушуващ и въглен, изгарящ по пътя си всичко до …

Моят Петък

  Моят Петък днеска се завърна, беше скитал седмица така, ала след четвъртък му омръзнало и накрая го заглождила вина. Аз не знаех – в офиса заета, сред бумаги, прах и суета, за любимия си даже не се сетих, той обаче чакал – у дома. Сложил чаши, свещи, питиета съботната нощ в пакет увил, панделка …

Съкровено

  Тези дни – дето минаха вече, през косите ми, като лъчи, върху мен до един са облечени, ни един не дарявам дори. Те са мои изпити бутилки, от вината, с които полях – радост, мъка, и много горчилки и накрая ги счупих със смях. С всеки ден остарявах фриволно, не навеждах лице към дъжда, …

Равносметка

  Преминах през живота с гръм и трясък, пропадах в ями, давех се, летях. И не в един и в двама хвърлих пясък, и не един и двама преболях. Наказвах с гняв, а в утрини се каех. Залагах на комар ту дом, ту чест, а после в тъмни нощи с глас ридаех и в Бога …

Целувай ме още! Има време…

  Целувай ме още! Има време… В такива нощи не давам денят да те вземе. Затварям очи и заглъхвам. Попий всичко. Боже, настръхвам! Докосвай ме нежно, безгласно, изливай се в мен топло и сластно. Привикай ме там – при звездите, повярвай в нас – пий от очите. Копнежите влажни ме губят – с вълшебни акорди …

Ти си моето време!

Докато хората бързат нанякъде, а денят преваля неусетно с охота. Докато са си тръгнали всички приятели, а децата играят на площадката долу – пред блока. Докато манджата ври на котлона, а зад гърба ми ме дебнат по женски проклятия. Докато прането в пералнята вдига врява до Бога и не са ослепели до дупка всичките ми …

Изгубих те…

  Изгубих те. Странно. Аз ли те имах – ти ли ме нямаше. Себе си ли залъгвах – илюзия ли са гларусите, летяха ли над нас, но пък и бриза си спомням добре и развятата мъжка риза и твоите рамене. Не ми се пише. Ужасна съм. Пишех ли някога – бе ли, или не бе. …

Невъзможност

  Много малко мъже във живота ми са ме палили като огън, ти си от ония, братле, които не могат! Ти си от ония проценти, които с мен на нож сме до смърт опоненти, кой от кой по-лош. С много малко мъже съм делила хляба, ти си от ония, братле, с които присяда. Ти си …

Той хвана чашата с кафе…

  Той хвана чашата с кафе, отпи внимателно, полека, потърка двете си ръце и си призна на ум успеха. В леглото беше точно Тя, във вариация – Мадона, възбуждаща – с вулгарен чар, във неговия ад – икона. Светът без Бог – в това легло приготвил беше му разпятие. Любовница – за през нощта, любима …

Самотата му отива

  Самотата му отива, като есенен дъжд, като пролетна нива – затъгувала ръж. Самотата в очите му влажни дири тъче, като тъжното синьо в ноемврийско море. Самотата целува го много нежно в нощта, с него пуши цигари и посреща деня. Той за нея до края е на всичко готов, да се врича на друга е …

Да ти разкажа ли края…

  Аз не умея да бъда добра, като другите, просто понякога ми се получава. Не украсявам със цвят пеперудите, лоша съм и си признавам. Нощем крещя, а сюжетните линии на Любовта ги прескачам. Женските кризи не са моя работа, криза съм аз и се плача. Сутрин се будя със главоболие, и не съм расла в …

Когато си отива любовта

  Когато си отива любовта, е по-добре хирург да ми извади сърцето, дробовете ми – плътта и кучетата с мене да нахрани. Когато си отива любовта, не искам нищо повече да зная. Дали е сутрин – вечерна тъма, реки текат ли, или просто си блуждаят. Когато си отива любовта, бичувам си душата – хапя, лая. …

На Него

  Той не се привързва за ден, аз не храня напразни надежди, свободата облича пред мен и е хубав във тези одежди. Той не сплита със римите стихове и мелодии с тях не нарича. Гледа нежно, но много студен, всеки ден любовта ми отрича. И живота без мен начертал, в ранна сутрин по мъжки обяздва. …

Признавам си…

  Не съм идеална и никога няма да бъда. Понякога пуша, като комин. Има сутрини, в които съм лоша и вечери, в които се тръшкам на моя любим. Има мигове, когато съм нетърпима – заливам с помия, спретвам скандал, вместо да съм перфектна домакиня – лежа до обед и не ми пука кой ял – …

Ничия

  Не бях компас за никого в живота, ни оправдание за дом и път. На ни един не станах и голготата, за ни една душа не бях светът. И ризите ми две все тъй са сгънати, на ничий гръб не върнаха покоя. Не спря отруден никой пред вратата ми и пясъчните кули са си мои. …

Женски окончания

  Не укроти плътта ми, а напротив! Върху ми още тръпне всяка клетка. Отдръпна се, като дервиш от мен, с изящество в безплътностна походка. И гневните ми женски окончания самотни белезите шиеха. Протест срещу ми вдигна и душата, без изгледи за някакво примирие. Усещане за хладнина от вятър по запустелите ми улици, забули в черни …

На сляпо

  Мъжът и се връщаше късно след дългия ден уморен. А тя беше дама със лустро, облечена в „Коко Шанел“. Несретникът с пот на челото трошеше живота проклет. Жена му – река сред ждрелото, осмисляше сивия ден. Комшиите с’злост го нападаха, когато се връщаше вечер: – Как може, кому е притрябвала такава жена бе, човече! …

Прощавам си

  Прощавам си – сега и точно днес. На мен – в света, във който наранявах и който нарани ме – в моя чест. До дъно всичко пия и прощавам! Прощавам си тържествено – на мен, защото ако днес простя на тебе, а себе си наказвам с грехове, нима не е връз всички мойто бреме?! …

Най – добрият!

  Бе най-добрият! Сред всичките – до днес! Единствен Той успя да разпробие сърцето ми – бездумно и без жест. Запали светлината и отмина. Не можех да деля. Не бях предател, но станах в онзи миг, защото Той не биваше да бъде обожаван от този свят! Та Той е само мой! И стана нощ. И …

Обичам те такъв – да ме прощаваш!

  Светът да полудява – Ти недей! Обичам те такъв – добър и скучен. Да бъдеш като тях дори не смей, да се променят те. Удобен случай. Не вярвай в диагнозата им – „Лош!“ Доброто ще спаси света – На Веки! Ти смъртен си, а те говорят – „Прост е всеки, щом не лъже!“ – …

Изповед

  Обичам да си пийна у дома. Ракийка – две, и биричка студена. Не съм богоизбрана със крила, в семейство на селяци съм родена. Обичам да мълча след дълга нощ. Да спя до обед – работа не искам. Не съм родена да съм рицар, вожд. Покривам се на завет и не пискам. Обичам да е …

За пръв път

  Днес, за пръв път от толкова време, моята младост застана пред мен – на колене. Позакашля се сухо, погледна ме тъжна, позамисли се нещо – и накрая си тръгна. Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin

Различни

  Понеже сме различни Ти и Аз и нещо все не ни е както трябва, понеже не успях да свия крак, пред твоите очи и да припадна. Опитах да ти бъда опонент, надявах се да бъдеш моят Майстор, отчаяно да искаш само мен и всичко друго да е маловажно. Любов поисках – даваш ми криле. …

Помощ! 112?

  – Помощ! 112? Принцът ми каза, че не съм принцеса. Животът ми пропадна на а’ мнайсет… По дяволите, чудесата къде са? Никога не е боляло повече, сънищата се разбиха с трясък, Алиса била измишльотина, а страната и́ – на куково лято /че и оттатък/. Само принцесите ги будели с целувки, звярът дори бил по-красив …

Ревност

  Ревнувам те от всичките жени, които през деня ти преминават. Една частичка в мене все не спи, страхува се, че вече остарявам. Тъгувам те през всичките си дни, в които ни разделят разстояния. Във всеки миг те търся със очи, да ме дариш с любовни подаяния. Една ужасна болка ме гори, нашепва ми издайнически …

Коледно почистване

  Събрах в чували всички грехове, в душата рециклирах гняв от ядове, направих си камарка „Бесове“, в средата нагласих сърдечни спадове. След утре вече няма да теша на вехтите си грешки суетата, намислила съм – хвърлям ги сега, изчиствам и прегръщам с хъс съдбата. Тя рядко се изправяше пред мен, заровена в боклука, като в …

Уиски с лед

  „Маноло Бланик“. Рокля – „Гучи“. Грим – „Шанел“. Уиски с лед. Сако – „Армани“, риза, бутонели. Четвъртък – вечер, чужд апартамент, бразилска прашка, свещи – жартиери. Вулгарен миг, чаршафи – вик, Вибриращ GSM и страст назаем. Парфюмът чужд, цигара – душ, таксита, обещания. И краят. Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin