Стефи Стефанова
Знаеш ли… Аз ще спра да те търся, защото някак тъжно е вече. Прости. А така се надявах в живота си теб да срещна – оня мъж със ужасно красивите сини очи. Точно така. Спирам днес, за последно. Като гара без влак, като старо такси. Всяка карта разкъсвам на две и е редно. Аз …
Във дланите ми Господи ли си, или в косата ми си се присвил на завет? В очите ми дълбоки ли седиш, с’ сълзите ли течеш така отчаяно? Във този миг със мен ли си, кажи? Отвътре чуваш ли ме как те викам? А мислите усещаш ли, или все още не познавам твоя ритъм? Проклет е …
Добре дошъл, не се събувай – влизай. До масата седни и се стопли. Не мога да повярвам, колко мина? Години, десет, двадесет, или… Ти как така, случайно ли минаваш? И кой ти каза улица, адрес? Какво да ти налея – притесняваш ме… Аз май треперя, втресе ме нощес. Не, няма нищо – бързо ще …
Намерил я е значи, тъй дочух, и бил щастлив, усмихнат, и я гледал в очите много влюбен. Даже чух, че мислил за деца и дом със нея. Дори със майка си разбрах я запознал. Вечеряли навън – били приятелки, харесала я много. За снаха и сватба се говорело през лятото. Живеели на същия адрес, …
За кой ли път опитах да обичам друг, да те забравя. Бог ми е свидетел. Целувах с жар. Дори веднъж помислих, че е Той… не ми олекнаха дори нозете. За кой ли път опитах да се любя с плам, с душа, да се отдам докрай. Но Бог ми е свидетел, как сутрините идваха с …