Чул си ме, Господи!

  Чул си ме, Господи! Чул си ме, чул си ме! Чул си! Искам да дойда у Вас, да разкажа; на майка ти, на баща ти, на брат ти, във къщата ти, как поисках света и не ми го отказа. Как забравила дълг – спорих, вземах, не молих, не пророних „Прости“, дълго с хората спорих. …

Той и Аз

  Над всички и над всичко – Той и Аз, и няма на света по-висша сила, сред космоса взривила този час, един на друг душите ни разкрила. И всички страхове намират Бог, прилегнали на силното му рамо, превръщат ме до фибра във живот, и раждат ме в сърцето му голямо.   Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin

Окончателно и за последно

  Слушай любов, омръзна ми да се правя на Ева. Обличам си дънките, плюя ти на победата. Саждите под очите са ми природа втора. Кой те излъга, че гримове заради тебе ще сложа. Аз съм на епек костилка. Дреме ми за наследството ти! Евите да те коткат, мен ми отлепят подметките. Право седиш, криво мериш. …

Тревога е…

  Хиляда маски сложих зарад тебе. Жена си искал, курва – домакиня, Да ходя леко – не да съм ти бреме. ако добра съм в тази роля – ще те имам. „Оскар“ да беше старата ти риза, ръцете ми протрила – щях богата да стана до сега в света неверен, разпънал на пангара си душата …

Флирт

  Сред погледа на няколко врабчета и улица с танцуващи липи, в ръцете на невръстни две момчета, открих света за мен да се върти. Един такъв, по делнишки нехаен, с усмивка на флиртуващ музикант, замеря ме от щастие замаян, и ме целуна влюбено без срам. Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin

Невъзможно

  Да спра да те обичам? Невъзможно! Нима не чака утринта нощта и в своите вселенски невъзможности не сбъдват Битието? И аз така… Да спра да те очаквам? Боже мой! Нима се спира времето пред вечността? И даже да трепти до атом сложно, то я дочаква. Чуваш ли? Съдба… Съдбата, мили мой, щом прати зов …

Клетва

  Като си ме заклещил с мисли, да не мислиш, че ще простя. Ако това са свещи, давай, пали ми една. Или налей чаша вино. Господи, замълчи, тези отровни години ги извървях без вини. Слушай – не те наказвам, ако си умен – отбой, като ме целиш с мисли, няма да станеш герой. Аз съм …

Майсторе, аз разбирам…

  Майсторе, заваля ли, че си дошъл на гости. Гледаш ме някак блажно, като след тежки пости. Виждам – тежи ти нещо и под гръдта извира. Жадно е и горещо. Майсторе, не разбирам… Думай ми – ще призная, ако ме питаш ó време… Моите женски тайни – Дяволът да ги вземе. Теб да те лъжа …

Закон

  Очите му воюват, а обичането му звучи в минор. Аз така съществувам и се влюбвам във него. Закон. Зад смеха му се крият въпроси, мълчаливо го питам: „Защо?“ – Как защо?! – отговаря ми – Господи, ти си Моя! Притихвам… Закон. Твърде много познава законите, стиска длани, за да не проговори. „А съдбата? А …

Не го приемам, ако е сиво!

  Ако ме стегне шапката, ако залаят псета, ако ми видят сметката, ако горчи късметът, ако сладни отровата, ако грехът е манна, ако ме спъне летвата, ако е лоша карма… P.S. Ако е краят – да е красиво. Не го приемам, ако е сиво!   Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin

Затова

  Аз затова го обикнах до Бога, каза – и завъртя света. Другите хлипаха: „Чакай, не мога! То, ако става така…“ Аз затова го погледнах пряко, косвеното смъди, и му съблякох от раз душата, знаейки, че боли. Той не посмя да каже: „Стига! Луда ли си?! Инат!“ Та затова съм от днес „Любима“. Всички страхливци …

Обратното на края е „Ела“

  Лодкарю, ти преплува моя бряг, където и да бягаш, ще е близко. Навлезе в най-сакралния ми свят, изричайки насън, че си единственият. Не чу молитвите ми, болката ми: „Спри! Пред Бога имай милост – не плячкосвай!“ Обратното на Обич – е Боли, а после тихо плаче даже Господ. А после идват черни дъждове, сънуваш …

Болиш

  Я не ми отключвай тишината, и не ме поглеждай нежно със очи! Аз изобщо теб не съм те чакала, както си дошъл – да си вървиш! И не ме моли да те обичам, в този свят господствам само аз. Ти какво? Не искам да се вричаш. Как се появи, че не разбрах? Ще останеш? …

Отбой

  Псувах мрака в един коловоз, наранявах без дъх сетивата си. Крадох обичи, чувства – любов, междувременно гледах децата си. Много гари заплюх на инат, криех своята жалба за бягство. Измалява ли луд? Луда бях, и безчинствах с душата си бясно. Колко много пребити мечти във сърцето си връзвах на халос. Хора, улици, сгради – …

Не заслужих ли своето време

  Не раздадох ли всички надежди – О, Господи?! Колко ризи кажи, ще ми вземеш… Колко дупки по пътя покрити със пясък си приготвил в света… Все за мене ли?! Колко хора ще плюят в лицето ми още… Колко още пищови в челото?! „Бяха малко“ – ще кажеш – „Можеш още и още!“ Не, не …

Няма грешни завои

  Няма грешни завои и пътеки зловещи – умовете си правят купони. Ако мислиш, че трябва да намериш сърцето си, просто тръгвай навсякъде с честност. Не обмисляй нещата. Зад решения скрити често пъти зимува смъртта, а животът подпрял се на камара от дрипи, зад завоя причаква страха. Няма писан закон как се случват нещата, всичко …

– Студено ми е! – каза зрънцето

  – Студено ми е! – каза зрънцето, когато се пропука пролетта. – О, аз за Теб – отвърна нежно Слънцето – ще сгрея със сърцето си света! Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin

Не(искам)

  Не ми се пишат блудкави писма. Изнервят ме имейли, sms – и . Не искам виртуален секс! Лъжа? Не е лъжа. Това го иска всеки. В косата ми не виждаш ли личи, на старите ми рани ореола? Магарето ми знае да върви! Когато аз поискам, ще съм гола! Да, погледът ти – огън и …

Достатъчност

  Не стигат две стени за да е дом, домът е предпоставка за огнище. Къс думи могат да ти причинят и зло, но могат да те вдигнат до Всевишния. В най-тихото не винаги е Бог, а Ангелите често пъти спорят. Понякога е повод за живот, яви ли се смъртта и заговори. Не топли в най-любимите …

Обикновено момиче

  Едно обикновено момиче всяка сутрин усмихва деня. Храни гладните птици, адресира декември с писма. Трудно диша в нощта без любов, преподрежда кашони с мълчания. Полузаедност мрази. Протестира във „блог“, вярва лудо във феи с призвание. Не целува без план за завръщане, и зимува когато и скимне. Има залези в чекмеджето за рокли, пише стихове …

Любовта му отива

  Дълго и безобразно много – тази любов му отива. Вдишвам – издишвам и е прекрасно, липсите бавно умират. И между другото – не боли и за пръв път е толкова сляпо. От любовта е, или от лудостта, че е лято. Свита във ъгъла ме намира и ме целува с финес. Тази любов му отива. …

Моят Принц

  Не дойде като другите със фанфари и рози, но е някакъв Принц може би. „Има време“ – шептял и се молил – „О, Господи, аз съм нейният влюбен войник“. Всяка нощ ме сънувал, а планета в небето, кръстил с моето име „Любима“. Той е Принц без съмнение и е толкова „Мой“, че от днес …

От днес

  Заключих те в сърцето си, прости. До днес светът без теб с тъга горчеше. Надежда сладост ми донесе ти. Шепти мигът: Хей, всичко страшно „Беше!“ От днес дори небето ще мълчи. Дъждовните порои свършват. Сбогом! Тъгите са изплакани. Амин! Обичаш ме и всичко е съдбовно. И нищо, от което да боли. И нищо, от …

Битие

И стана ден. И сините морета родиха свойте чакани вълни. Пчелите оплодиха всяко цвете, над сушата започна да вали. Небетата разпериха крилете си, за нежни – тихи ласки свиха брод. Очите се изпълниха с проглеждане, запърхаха сърцата за живот. И стана ден. И стана нощ след него, но уплах не дойде във този свят. Защото …

Приказка за принцеси

  Принцесата от днес е с нова роля. Прощални думи. Феи я орисват. Целуната е. Всичко е готово, а приказките – тя ще си измисля. За старата единствено напомнят – две стъклени обувки и вретено. Три паяка дочакали финала и някаква измислица в зелено. Принцесата е с ново амплоа – модерни джински, GSM, бикини, а …

Катастрофа

  След поредната ужасна катастрофа, блъсната ми душа лежи безпомощна. На платформата на „Бърза помощ“, връщането към живот е пълно с болка. Във линейката със надпис: „За души“, дефибрират „адекватно“ и обдишват. – Няма да живея! – ми шепти. – По-добре да тръгвам, че ми писна! – Връщаме я – казват – към живот! Тия …

Защо?

  Една упорита любов не приемаше отказа ми да съществува и го мислеше сериозно – със сърцето си. Аз подадох молба и и́ казах: „Не струваш! Смешен, малък мираж. Не в небето ми!“ Бе рекорд – само няколко мига мълчание, след което със гръм ме заплю тишината и ми каза в очите: „Ти си луда, …

И не, че нямам право на живот

И мен ми се приисква добрина, и аз мечтая топли – нежни нощи. Събудя ли се – искам светлина, а аз да викам: „Още! Още! Още!“ Заспива ми се бързо без вина, светулките за мен в нощта да светят. Изгрее ли денят – да е Сега, и да се случва смело – не полека! Целува …

Дали?

  „Ако бръкна в контакта, дали косите ми ще светят и ще съм нощна лампа – за този, комуто преча?“ Михаил Белчев Дали ще спи спокойно някоя блудна съпруга, заплюла ме на кръста, като поредната луда. Дали мама ще ме намрази, ако и кажат „Грешна!“ и всички добри и важни, с „истината“ я посрещнат. Ако …

Мой

Той е силен и няма да прости от любов, в резултат ме приема напълно. Плаче често, а всъщност изглежда суров и отдавна за мен е насъщният. Той не чува, когато ми подвикват в страни и ме спъват с очи непознати. За ръката със страст всеки ден ме държи. Моя гордост. Аз тяхно проклятие… Той е …

За старата Година

  Тази стара година си отива самотна. Съжалявам, обичам я – дано ми прости. С куп надежди обличам узрели мечтите си и към Новата с трепет отправям очи. Тя пристига с наздравица и до дъно греховна, като млада, разголена – светла жена. Разпиляла косите си, тъй пенлива и волна с обещания хиляди, със шампанско – …

Този вятър

  Този вятър стар, самотен, лош, те е лъгал… Чуваш ли? Не тръгвай… Тук при мен си. Нищо, че е нощ. Светлото със пръсти ще ти върна. Нека те прегръщам като дом, в който с много обич ще те има. Предбиблейско… Мога го. Закон! С теб през всяка болка ще премина. Няма да те дам …

До: Дядо Коледа – с „приоритет“

  Ти – Дядо Коледа, си много стар и две и двеста знаеш – предполагам. Декември пак дойде със студ и мраз, но теб така и не видях. Признавам… Изплаших се – не пишех и писма, надявах се да чувстваш със сърцето. Да видиш зад дъждовните стъкла, че не вали… Аз плача под небето. P.S. …

„На фронта на любовта – нищо ново“

  „На фронта на любовта нищо ново. За спасението й се водят същите битки, от същите герои. Преброяването на раните само разсейва вниманието. Никой не иска да й прегръща студения труп. Курсове по оцеляване на сърца къде организират?“                                   …

Когато – тогава

  Когато по очите ти се спусне частичка от изопнатия мрак, и вените прелеят празно в пусто, а самотата стане роден брат. Когато дишаш, а в гърдите ти циклони завихрят безпощадно всеки миг, и щъркелите вятърът догонят, напуснали гнездата си със вик. Когато се изгубиш без посока в ревящото гъмжилото на града, пчелите ако спрат …

Аз не искам да те обичам!

  Нито ти, нито аз сме готови да погледнем един във друг. За добро ли, за зло ли, тази обич ни преследва напук. Като куче задъхана тича и след нас лае силно – със бяс. – Аз не искам да те обичам! – гоня кучето – Циба! У вас! Ти го риташ с обувки в …

Две ръце и Аз

  Светът за мен е в тези две ръце и в този кът от двама ни създаден, не в някой сив и мрачен до колене свят. Най-истинска се раждам тук без заем. Не ме дължи на никой. Само Той и нежните му пръсти ме живеят. Тук няма дни на болка. Тук е „Мой“, „виновна“ съм …

Когато

  Когато се стопя от този свят и чинно легна в пазвата му свята, в единият ми дом ще спре смъртта, а в другия ще литна над нещата. В едното Битие ще плаче дъжд, продънено от крясък на камбана, и нечия душа на влюбен мъж не ще прости на Бога за курбана. Земята ще направи …

Крадла на мъже

  „Озъбих и се, защото знам, че те опазих от сто актриси“                       Камелия Кондова Промъкнала се тайно тази нощ, вратата обикаляла – слухтяла. В ръцете ти съм спяла – за разкош, а тя те убеждавала! Раздялата… Не съм я чула. Крадла на мъже! Гримирана …

Обичам да е тихо, като нощ

  Обичам да е тъжно, като в нощ. Душата ми тогава ниско слиза. Сълзи, като прободена от нож, и става ми по-близка и любима. Докосвам нежно нейното лице. В очите и́ прозира самотата. Във този миг на тайнство сме си две, най-скъпи и обични на Земята. Обичам да е тихо, като нощ, в която птиците …

Параметри

  Обичали са ме с юмрук в лицето, на мерник са ме любили с пищов, с въжета са ми връзвали сърцето, душата ми са рязали със нож. От обич са ме хвърляли на псета, плътта ми са продавали с любов, главата ми е чупена с комплекса, не слушам ли – Той става много лош. Това, …

Не ми показвай среден пръст, Съдба!

  Не ми показвай среден пръст, Съдба! Такива жестове на теб не ти отиват. Изглеждаш свястна и начетена жена, не се опитвай да ме провокираш. Предлагам да се срещнем двете с теб, причакването в гръб не ми харесва. Да пием вино – да е на късмет, след първата бутилка ще е лесно. По-бързо ще преминем …

По мярка

  Любовта му не ми е по мярка – стяга ме шапката. Една клечка кибрит ми трябва, за да го пратя на финалната права. Давя го с чаша вино, преглъщам го с коняк, дразни ме неимоверно силно този арогантен и дързък хлапак. Понякога ме побърква до лудост – гневна съм и смъдя. Защо го обичам …

Оцеляваща

  Не съм страхливка. Аз съм оцеляваща в света, във който срещам днес и Теб. Ако решиш да върнеш лентата обратно, ще разбереш защо си тук пред мен. Не ме познаваш, виждаш половината от моята възвишена душа. Да, в ями се е давила и срината била е много често във калта. Но тя си има …

На пръсти

Нощта се промъкна на пръсти. Виното облада чашата. Часовете се отдадоха за насъщния. Ние с Теб се открихме сред залеза. Земята въздъхна с облекчение. Любовта отново зачена. “ Има в света спасение!“ – Битието роди и простена. Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin

Моята молитва

Господи, аз напуснах „бордея“ и се връщам при Теб, приеми ме смирено разкаяна. Ето – в двора съм, на колене, и не зная какво да Ти кажа. Идвах няколко пъти до Твойте врати, криволичих по пътища мрачни, сред пиянство замръквах – сричах хули, сплетни и ранявах, ранявах стократно. Гордостта ми ме теглеше във заблуда назад …

Между нас само дъжд

  „Между нас само дъжд. Само дъжд… „                        Маргарита Петкова Ти мълчиш ли, мълчиш, и мълчиш, в сиво крясък през мен преминава. Ах, защо ли безумно болиш, тази болка проплаква: „Раздяла!“ И без стон, и без дом, и без път, ние с теб се …

Аритмия

  Най-скъсаната сутрин се изля, навръх осиротялата ми нива. Една надежда в джоба ми жужа, а после се присви и си замина. Не и́ погалих нежната душа, с очакване да оплоди земята. Усетих я с посърнали крила, оставих я да литне над нещата. Светът разцепи погледа ми глух и гневно го натъпка във чували. Кръвта …

Вина

Ужасно ми тежиш, като вина. Товар да беше – щях да те захвърля. Да искаш нещо мое – да го дам. Назаем да си дал – да ти го върна. Съдба да си – отбивам във страни. Небе да беше – в дън земя отивам. Очите да ми искаш – На! Вземи! Душата ми ли …

Жената в мен

  Жената в мен отдавна се предаде. Обу крачоли, хвърли рокли – грим. Осъмва сутрин нервна на педали. Разхожда кучета – вместо любим. Пресмята дълго в нощи пред заплата. В опашки се реди, за къшей хляб. Децата и́ се сърдят за отплата. – Ти, майка ли си ни, или си враг?! Кога пораснаха насред живота …

Съобщение

  С прискърбие съобщавам: Да! Боли! Светът и аз – две чужди измерения. Любовите – полета след войни. Очите – празнота и обвинения. Погрешните места са „Дом“ и „Брод“. Надеждата – до голо осквернена. Страхът е господар сред цял народ. С прискърбие съобщавам: Наранена! Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin

„Какво“

  „– Ти мравка ли си, или какво? – Сигурно съм какво…“ Стела Доковска Из: „Приказки от Псиландия“ Вървеше мравчица насред града, бродирайки небето със земята. – Аз мравчица ли съм, или какво? – се питаше, закачайки цветята. Небето се почеса: „Мравка бе!“ Земята се замисли: „Не, не беше! Ако е мравка, можеше поне да …

Обричане

  Безгрижна птица, влюбена в деня, кръжеше над дървото меродавно. Бродираше небето със крила, свободния си дух и порив, жадно. Листата на дървото с много страст, дъгата във простора отразиха. Дърво и птица, в хармоничен танц, Земята със Небето просълзиха. Но стана есен… Хладни ветрове, оголиха премръзналите клони. Дървото се сниши, за векове, опря чело …

Статус „Обичана!“

  В дни като този намирам причини да разговарям с ръцете му. В сейф за любов заключвам отминали тръпки, и слушам сърцето си. Статус „Обичана!“ Влюбен ноември. Вън е студено, до бяло. Жизнени сокове буйстват в очите ми, и равносметка за „Цяло“. В дни като този говоря с мечтите му, и мисълта, че го има, …

Интоксикация

  И с чувствата повярвай е така; в несбъднатост загниват – погрозняват. Стоиш насреща им – таиш вина, но мирисът им даже отвращава. Не идва подходящ сезон за тях, теснеят бледи – гаснат и ръждясват. През зъби скърцат: „Помниш ли ме? Бях!“, с тъгата ферментират, и е ясно, че чувствата си имат също срок; премине …

Тя

  Понякога е просто тишина, на допир плътна, с нож да я прережеш. Понякога е с мирис на тъга, до писък жълта, като плачещата есен. Понякога е дяволски жестока. Не рови с поглед, с черното закусва. Проводник е на гняв с безкрайна болка. Не чисти, не пере, и не прегръща. Понякога е битка за надмощие. …

Не е по силите ми…

  „Не е по силите ми – Радост, да те очаквам вечно аз!“ Блага Димитрова Когато мракът ме прегази и ослепея за нещата. Без влакове проплачат гари и в Ад се гърча от вината си. Бесилката, когато дръзне да люби мъртвото ми тяло и всеки хладен, мътен бързей ме повлече надолу – ялово. Аз искам само …

Приятел ли си – ти си мойто рамо!

  Животът зная труден е, уви. Обичаме, разлюбваме, стареем. Във зъбите си стискаме вини, в сърцата си от мъка бавно тлеем. Очите уморени нощем бдят, отчаяно се борят със кошмари. Врагът понякога е роден брат; студеното до рана често пари. А мислите са повод за войни, разпънати на блудни кръстопъти. Без име са звездите в …

Нарекла съм те Щастие

  Пречупвам тъмнината вместо теб и отразявам голото и тяло. През всяка сляпа нощ на зной и лед, сърцето ми ще свети в теб, до бяло. Мъгла ли е, покривам те с коси и път рисувам в твоите клепачи. Със дъх след мен върви през всички дни, не се вини, нарекла съм те Щастие. Share …

Наздраве, Сълза!

  Наздраве, Сълза! Аз тази вина отдавна, прости, бях забравила. Добре си дошла! Но аз съм сама – ще мога ли с теб да се справя… Обиждаш се… Спри! Да пием! Вини – пируват на нашата маса. Сестрице, кажи какво ти тежи, че толкова горко те плача? Мълчиш и виниш. Виниш и мълчиш. Кънтят из …

Животът ме научи да греша

  Животът ме научи да греша, защото всяка грешка е от Бога. Ако децата имаха крила, те щяха ли след време да проходят. Те щяха ли да знаят, че в света освен, че грее слънце – идва есен, и че дълбоко – вътре сред пръстта, се ражда житото – след морна песен. Живея и се …

Дължа му го!

  Ще се смея, когато мога. Сега ми се мълчи… Не ме молете, за бога! Сърцето си знае. Амин. Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin

Интимно

  Да, трудно те обичам. На инат. Сърцето ми – с раняване порочно, да люби нежно, не, не може то. Обичам ли – ранява до безбожност. Обичай ме! Обичай до без дъх. Какво тук значи някаква си нежност?! С ръце ме накажи, обичен мъж, не ме гали съдбовно – искам вечност. Не ме поглеждай с …

Пушенето забранено!

  Трябва да бъде забранен, като цигарите в затворени помещения. Вреден е, и ми влияе на теглото. Дрехите ми миришат на Него. Сърцето ми е в зала „Пушачи“ а разумът в „Общ салон“. Междувременно откривам, че липсва на кожата ми. Обличам се все по-плътно, но абстиненцията е като грипен щам. Заразена съм… С Него.   …

През куп за грош

  През куп се живея, през грош. Студени кафета, цигари. Един-два кошмара на нощ разкъсвам и гоня с фанфари. В 12 ребра чупя фас, заплашвам със смог, вместо въздух, разстрелвам ги в упор – от раз. Животът не е моя същност. Небето над тази Земя отдавна е с ниски тавани. Съдбата до днес не разбрах. …

Филм

  На моята глава немирна, под няколко щъкати косъма, днес без да искам зърнах филма, че остарявам. Боже, Господи! Разроших сноп със бели косми, набръчих вежди, стегнах гръб. Погледнах уж съвсем небрежно, и промърморих с глас такъв: „На тебе кой ти даде право, да се нанасяш върху мен! Какви ти роли, този театър разбираш ли, …

Не ме наказвай в ъгъла, Живот!

  Не ме наказвай в ъгъла, Живот! Не ми обръщай гръб, със мен общувай. С апатия не ме превръщай в роб на нечий друг живот, а съществувай. Плесни шамар връз моето лице! Заплюй ме, удари ме – не прощавай! Накарай ме да искам – от сърце! Не ме наказвай в ъгъла забравен. Не ме отричай! …

Една съм

  Една съм. От тук до изначалото! Пребъдвам, за да разбера защо, прегърнала обичане и вярата, пулсирам в Цялото, защото сме Едно! Прекрасна и до болка грях родила в кошмари пила жадно тъмнина, във светлото със писък се родила, до всичкото и станала Жена! През пръсти намотала в сноп Вселени, по детски ги навивам на …

Защото…

  Имам нужда да пиша стихове и често не ми се спори. Под прозореца ми никнат мигове; светлината не ми говори. Не издържам и миг без щастие; пътища не чертая. Тичам в съня си боса; събуждам се – и ухая. Сутрин цитирам Луната; влюбвам се със претенции. Събирам се в шепа лято; искам голямо семейство. …

Ден за любов

  Днес е ден за Любов! Нека всеки, който се чувства призван да отвори Сърцето си! Алвеоли от огън и плам да пулсират към целия свят. Да обичаме! Ден Е призван! За амнистия – време разделно, „аматьор“ да си днес непотребно е! Барикадите вече ненужни да ги сринем с Любов! Да сме чужди е лекарска …

Сбърках

  Сбърках… Страх ме е, сбърках. Наказвам се с мисли, уви. Раних и ранена съм. Листи изписвам с кървящи сълзи. Отчаях се… Страх ме е – лудост! Сърцето ми бие – реве. Доверие скърших. Завързах се здраво с моряшко въже. На шията камък… Тежи ми. Глупачка! Летя главоломно надолу. Навсякъде мрак. Буря мачка и бие …

Понякога да губиш е Съдба!

  Какво като си млада и красива? О, Боже мой, и аз такава бях. Какво се перчиш, като с висша сила. И аз я имах! Леле, как живях! Не ме разсмивай с погледа си влажен, и с тази плът преляла дибидюс. Какво го гледаш сякаш е прокажен. Да, с мене е! Това е моят мъж! …

Не вярваш?! Пробвай!

  О, няма начин да се срина! Отдавна аз съм просто шепа прах. През хиляди пожари съм преминала. Горях на клади. Ето ме! Успях! Достигнах дъното съвсем сама. В катрана черен лазех и не молих. Залюбих тъмното, в гръдта му спах. О, няма начин да ме нараниш. Не можеш! Не можеш да почерниш, като мен, …

Промоция

  Изгрев – за смет. Шепа обич – за сливи. Светло утре – за скрап; за душа – дреболии. Къшей хляб – за утайка. Поглед благ – шепа кал; за Любов – таратайка; и очи – за скандал. Две сърца със искри – срещу ялови думи. Цял Живот – за пари; и мечти – срещу …

Ти! Човекът – намерил Човек!

  Ако видя зората и намеря решение. Ако спра насълзени очи. Ако в шепи греба глътки пролетен вятър; ако видиш с мен всичко и Ти. Ако дам – не на заем, къс от мойте причини на една овдовяла душа, за надеждица утре, малко хляб за безсилие; ако силно обикна страха. Ако крача на сляпо и …

Едно

  Такава сила има Господи, край мен! А аз съм слабост в поглед на момиче. Мощта е в атома на всеки ден, в зародиш още знае да обича. Една прашинка нежност ще се пръсне и ще взриви простора между нас. Вселената във заедност ще сбъдне, на мойта слабост, Ти да си компас.       …

След сто години

  – След сто години пак ли ще съм твоя, а ти, кръвта във моето сърце? – И пясъчните кули ще се молят, да ги помилват двете ми ръце! След сто години пак ще те намирам. Дори и в повече. По-истинска от днес, а ти ще си искрата във момичето, открило извор в своето небе. …

Не винаги е време за поезия

  Не винаги е време за поезия, било е време на войни, на тъмно минало и на агресия, на много страшни рани и вини. Най-дългите ми нощи са белязани, а аз стоях зад тънките стъкла, в най-тихите контури на душата си се молех силно: „Господи, ела!“ И Той дойде – очакван, с гръм и трясък, …

Поспри пред моя праг! Не ме тревожиш!

  Тежи, когато Слънцето откаже, да сгрее вледенените ти вопли. Преди да срещне погледът ти влажен, и се отдръпне в облаците топли. Без лъч надежда – огън догорява, и всичко е до писък отчуждено. Очи и улици адреси не познават, жени и прагове бездетни жално стенат. Тежи и тегне всяка прясна мисъл, до лакти омърсена от …

На Таня и всички ангели, като нея!

Едно момиче силно си мечтало, да сбъдне Светлината във Света. И се родило на Земята за начало, във дланите на Бог и Любовта. Когато времето е страшно мълчаливо, а хората изгубят своя взор, децата на Вселената пристигат и сеят Обич, Сила, Благослов. Гнездят във сънищата ни, целуват ни, прощават, изричат страховете шепнешком, да бъдем по-сърдечни …

Майчина сълза

  Кантарчето и́ с форма на човече, лежи на тротоарa и мълчи. Жената със забрадка и елече, до него седна още от зори. Лицето и́ посърнало – дълбоко. На дъното в очите и́ вали. Приканва всеки минал отдалече теглото си да види и тъжи. По бръчките и́ тежки Тя – Съдбата, оставила е белег до …

Септември

Споделяне   Прелистват птици синьото небеи хладна есен взорът му вещае.Септември е, порядъчно смутен,опитва на любов да си играем. Остана юли някъде на юг,морето с него дълго се сбогува.Септември е, студен и малко луд,докосва ме по мъжки и флиртува. Но в мен е есен, тихи ветровенадиплят пожълтелите ми вопли.Септември е, докосва ме студен,целува ме с …

Една девойка хубава

  Една девойка хубава, в бетона на града, сред хаоса му изгубена – зазидала душа. Проплаква, като истина от моите гърди, и писъкът сърцето ми, разкъсва и боли. Познавах я, със нея бях, но сякаш в друг живот. Изгубих я в панелите на градския хомот, без мене тя се лутала самотна, и света, превърнал с мъст …

Не си добре дошла!

  Отказвам да приема есента! Аз тази песен няма да я пея! Какво като отлитат в куп ята! Отказвам да е есен! Ще посмее ли?! О, не на мене женски номера! Да сме наясно! Зная си цената! Да вие и фучи – не ме е страх! Какво като е време! Ще почака! Изобщо с нея …

Смирено

  Когато сме изгубили посоката, и лазим като червеи в калта, когато сме заплюли в гръб голготата, и псуваме до грозно с мъст света. Когато до агония сърцето си сме били ядно, без да го тешим, когато сме отричали безсрамно, баща и майка, брат, сестра, любим. Отровили със болката си хората, с омраза любовта им …

По своя

  Оголях. Като есен съблякох душата си. Не разбрах как пораснаха вкупом децата ми. Обеднях. И последните ризи раздадох. В нищета се бичува най-гладната радост. Разболях всички мисли за светли надежди. И в калта проснах висшите Божи одежди. Превъртях през косите си молещо времето. И сама му надянах на кошмара си бремето. Не тъжа. Аз …

„Голяма“

  Аз живея отдавна в града. Имам работа, син, задължения. Плащам ток, телефони, вода, вземам хиляди „мъдри“ решения. Нямам време за детски игри. Побелях, поизнервих се даже. Пия хапчета, боря вини, всеки ден ми е „смислов“ и „важен“. Ям на крак, крия бръчки зад грим. Всяка вечер по скайп чувам мама: – Ти си дъще, …

Богатство

  Имам шепа приятели, но ми стигат за двеста, имам няколко чифта обувки. Стари ризи – малък дом и любим, имам син със прекрасна усмивка. Имам Бог и сърце и вълшебна луна, имам спомени впити в паважа. Имам вяра, полети и разпрани криле, там – под роклите в скрина на мама. Имам вехти любови, те …

Уморих се

  Уморих се от истини, от натрапени мисли, от учтивост, усмивки и думи нечисти. Уморих се от книги, цитати, мъдри приятели, от животи и примери, идеи, мечтатели. Някак в повече вече ми идват нещата, искам просто да спра и да прегърна душата си. Измежду бягане, работа, спорове, лекции, животът промъква се тихо в нозете ми. …

Наричане

  Не съм се налюбила още – пие ми се живот. Целува ми се в късни нощи – лежи ми се в прясно сено. Мечтае ми се до мъжко рамо – гледат ми се очи, гали ми се сутрин рано – наричат ми се звезди. Сънува ми се в обятия – потъва ми се в …

Благодаря ти, Господи

  Благодаря ти Господи, че Ти за миг дори в света не ме остави. Вървя със мен през всички дни, закриля ме и ревностно ме брани. Научи ме, че грешките за Теб са просто броеница от Уроци, че Ти и аз сме Господи, Едно, дори да съм изгубила посоката. Показа ми, че в моите две …

Самота, аз съм тук – няма страшно!

  Бреговете отмиха всеки спомен за теб, над вълните приседна мъглата. Есента се пробуди – вятър духна студен, разсъблече до голо земята. Самотата прокрадна се из зад всички ъгли, пропълзя между улици, сгради. Изненада ме в гръб и попита: – И ти? – после тъжно цигара запали. Седнах точно пред нея – и очи във …

Цигара?

  Цигара? О, не пушиш… Забравих. Извинявай – грешка. Не, не е защото ми е тъжно и тежко. Ха, не си и помисляй, че страдам – не бива. Просто тръгвай – аз съм добре, аз съм щастлива… Не вярваш… И какво от това! Кой си ти, че ще питаш?! Хайде, махай се вече – отивай …

На раздяла

  По пътечката тясна, дето свива към нас, мойта майчица клета ме изпрати в тоз’ час. Притаена и бледа, до чемшира в страни, аз видях как безгласно думи тежки реди. А баща ми, горкият, както винаги строг, се прекръсти полека и въздъхна: „Живот!“ Даже котките двете днес не мъркаха в хор, а се свиха безмълвни …

Дъх във дъх

  Една внезапна обич ме позна и тихо във душата ми притихна. Погали устните ми с устни във нощта, и ми призна смълчана, че ме искала. Извика името ми. Беше дъх във дъх. Приседна до сърцето ми, заплака. Прибрах я в шепи. Вън валеше дъжд, една за друга бяхме дом и стряха. Не знам къде …

Добър вечер, Любов!

  Добър вечер, Любов! Ти съвсем закъсня, аз направих обаче салата. Да ти сипя ракия, има мъничко боб, да си легнеш във хола оттатък? От умората виждам си провесила нос и гърбът нещо май те тревожи. Че събуй се де – влез, има малко винó, да се чукнем – пък после ще ходиш. Ти съвсем …

Продавам малка доза самота

  Продавам малка доза самота. Една идея късче от душата ми. Парченце от Всемира ми – сълза. Прашинка тъжен миг от синевата. Продавам я за шепичка Любов, за левче нежност, поглед – блага дума, за стих от Обич – влюбен благослов, за глътка радост, за едно намиране. Продавам без обява, без адрес. Цена не слагам …

Ако това са твоите очи

  Ако това са твоите очи по-истински от второто пришествие, друг няма да ме гледа – само Ти, до лудост, до копнеж, до грях – до бедствие. Ако това са твоите очи по-ярки от звездите на Всемира, рисувай ме със тях като с лъчи, които галят, любят и разбират. Ако сега си моята съдба и …

Прости ми, че те оставих сам

Не мога да нахраня бесовете ти, а и не искам. Боже, опази! Те – моите са болки нечовешки, та твоите ли… Бог да ми прости… Не искай да застана връз небето ти да го подпирам, за да не вали. Дъждът окалял е до горница нозете ми, приятелю, не мога да съм Ти. Макар, че всеки …