Няма план за завръщане

  Няма план за завръщане. Тук вече е нетърпимо тясно. Комбинации от мигове, междувременно не на място. Голо дърво отсреща, въпреки, че е лято. Сякаш ми казва нещо. „М**** му! Губя някого!“ Имам да плащам грабежи: очите, целувки, залези. Той се обича трудно, и се оказа заем. Положението – химично: хормон на щастие – нулев. …

Пей сърце!

  Когато вън крещи без глас луна и чука по прозорците ти вятърът. В ъглите диша тежко светлина, дъждът изтрил е спомена за лятото. Под нечий прицел щом си точно ти, а в този миг е важно да живееш, и молиш се на двете му ръце да те прегърнат, вместо да се смеят. Навярно имат …

Поезията ми

  Поезията ми мълчи снишила глас и търси във сърцето ми опора. Ръцете й треперят, чака знак в очите на минаващите хора. Прескача я светът, светът навън се черпи със пороци и скандали. От бивша нежност станал сляп и зъл. – Поезия? Коя пък беше тази?! Коварството замества гласове, мълчейки се предаваме взаимно. Какви ти …

Дотогава

  Дотогава нищо нямаше смисъл. Вятърът беше просто вятър, морето вода, сърцето мускул. Дотогава и дните се кълвяха орисани, и си вадиха очите безумни. Две чайки в небето летяха, а то не беше небе, беше стръмно. Всяка грачеше другата и я кълнеше до тъмно. Дотогава бях равна, вятърът беше свидетел, залудо ми гонеше мислите, пеейки …

Зима

  Градът е всъщност много по-студен, откакто заговорихме за зима. Ноември не умее като мен да се прикрива с грим, и всичко става сиво. И всичко е безсмислено след миг. Две токчета разцепват тишината. Кварталното кафе, цигарен дим, горчива глътка, и се срещаш с вятъра. Градът замръкна още по-студен, откакто замълчахме за последно. Една жена, …

Най-вероятно

  Най-вероятно всичко започва, точно когато заспим. Той ме понася на дървена лодка, моят единствен любим. Най-вероятно нямаме грижи в тия среднощни реки. Всичко се случва съвсем наобратно. Най-вероятно мълчим. Просто защото съвсем вероятно нашият свят е честит. А мисълта да се върнем обратно… Моля те, нека да спим! Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin

Бременна с’ щастие

  Аз съм бременна с’ щастие! Но така не намерих подслон да родя. В този мачкащ до кръв и до синьо живот, как живот да му дам и тогаз да умра. Аз съм бременна с’ щастие и прехапвам родилните мъки! Да го нося до гроба в тая черна и сляпа земя, о, аз зная, че …

На Коледа

  На Коледа не искам чудеса! Не искам да очаквам, да намирам под грейналата коледна елха подаръци – аз искам да откривам в очите на обичните до мен, онази нишка – сгряваща душата, разбирайки във този светъл ден, че са щастливи, Боже, както някога… Останалото – тленна суета! Останалото просто е спектакъл! Ръце в ръце …

Залезът

Накрая на гората двама млади, деляха обща участ за последно. Изрязваха сърцата си във мрака, разделяйки съдбата поотделно. Разменяха каквото са си дали, приключвайки със всичко точно тук: пред залезът, умиращ над реката, преди да са дочакали денят. Маргало Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin

Пепел

Последната светулка е с фира́. Небето накълва го черен гарван. Дълбае болест плодната земя. В акацията червей се прокрадва. На таз’ светулка дадохме обет. В небето си обрекохме съдбите. Земята ни венча с любов Во Век! С акации заченахме мечтите си. Последната светулка е с фира́. Небето има дупки, и чернее, а някой е отрязал …

Любов

Усещаш и толкоз. Това е любов! Мълчиш, а крещиш, но без думи, а всъщност тъгуваш, безумно. Любов е – отдаване, устрем. Секунди, в които наместо да кажеш: „Аз дадох!”, без звук, без „Обичам те” – тихо мълчиш. Безшумно подкрепяш и безотказно. Усещаш и толкоз, дори да болиш! Маргало Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin

Каква ти тъмнина?! Навън е светло!

Надеждата? А любовта? А прасковите двете и черешите? А вярата? А смисълът? Той? Тя? Променят ли се? Чувствата? Копнежите? А допирът? А топлата му длан? А утре? Ами после? А сърцето? „Обичам” е клише? О, не! Лъжа! Каква ти тъмнина?! Навън е светло! Маргало   Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin

Видов ден

Понякога се молиш за любов, крещиш с душа, със думи, плачеш, викаш. Понякога се молиш за троха, и лазиш за една прашинка смисъл. Понякога мечтаеш за небе, а вътре в тебе адът порти прави, през тях нахълтват черни бесове, и даже Бог във този миг те мрази. Понякога пристига Видов ден, и този, на когото …

Той е

Той е пришката на петата ми, не се надува в златна халка на пръста ми. Тича след мен и догонва съдбата, и е в този стих, скрит в измълчаните думи. Той е белият косъм на дните ми, измъдруваното ми утро и нервното снощи. Той е в плиткото на душата ми, което ме дави все още …

Главоболие

Щастието има главоболие и минава по обходни пътища. Тази вечер нещо го тревожи, свърна в ляво, към задънената улицата. Две сърдечни области го чакат, всяка с’ своя крива на летене, траекторията им потъва в мрака, в ямката на лунно затъмнение. В две пресечни точки на живота, два часовника отмерват тръгване. В Маргарита Майстора познаха, ала …

„Любов“

„Замеряш“ ме с „любов“. Аз зъзна. Шест. И нищо не разбирам, явно луда съм. Усещам края на една епоха, а ти ме стреляш с думи. Колко мило! „Замеряш” ме със израз на Стайнбек. На изток съм от рая явно – свиквай. Борбата между нас – въпрос на чест, каляската отдавна стана тиква. Отвръщам на борбата …

Най-хубавото вярвам, предстои

Най-хубавото вярвам, предстои. Сега си тръгвай, моя прясна рано! След тебе, о – така ще ме боли, но болката кръщава ме – „Голяма!“ Голяма мъка ражда синева, избистрени от сълзи до кристално. Сърцето силно бие във гръдта, след този страх прозиращ до ментално. Най-хубавото, Боже, предстои! И нека да боли щом има смисъл. „Голямата любов …

Остани

Остани в моя свят натежал от илюзии. Остани ей така за минута. Имам нужда от изгреви, разтопили в сърцето ми, всяка тъмна и страшна поука. Те поуките стряскащи – от игла до конец, а пък изгреви няма и няма. Битието ми скита – сам без Бога Творец, остани с него – нека сте двама. Нека …

Жадна

Душата ми е жадна за вълни; за тайни, за причини – предсказания. За прилив, за цигулки, за щурци, за морски дълбини, за обещания. Душата ми е жадна за небе; за миг „Единствен“ – календар без „Утре“. За поглед, ласка – допир на дете, за чисто, за безбрежно, за обично. Душата ми е жадна за акорд, …

“ С намигване „

Повтарям ти: не си за мен, не си! Та роклята ми даже е „Армани”. В зелените ми – морави очи ах, не един и двама са удавени. Червилото ми нежно е „Шанел”, къде си тръгнал да ме черпиш бира. Бразилският ми бронзов – тъмен тен, на грубите ти пръсти не отива. Каква ти кръчма?! Аз …

До гуша

Не ме съди, когато търся брод и в твоите пътеки не намирам – ни смисъл, ни причина за живот. Не ме съди… Разбираш ли? Умирам. Куцукам, а наглед съм здрав човек, две патерици нося за разплата. Дори да ми предложиш днес света, покой и вяра няма за душата ми. Тълпата разгневена срещу мен, отдавна е …

Да му се не види!

Пак на тази гара, пак студен перон, пак кафе с цигара – стария балтон. Старите ми чувства, жалките ми дни, Да му се не види – вятър и мъгли! Пусто не увира женската ми плът, Смях, купон и бира, после ставаш шут. Ама съм ината, пуша и рева. Чупя си главата, зорлем на мига. Да …

Пожари и залези

Пожари и залези – и полумрак, а пътят – до кръв в локви тъпкан; пълзят и проблясват намерили крах, милиони следи и се пръсват. Разперили лапи човешки съдби; мечти със изсъхнали клони; бунтарски настроени прелели очи, не найдоли смисъл и корени. Копита продажни потъпквали с гняв; гъстаците ровели с’ зурли, но хората вярвали – търсили …

На „Вие“

Наглед са метри – стар диван, а между тях уж само маса с някакви два стола. На масата – пирува самота, налива скришно чаши със отрова. Коварно ги обстрелва с поглед лош, с лукавство ги примамва да отпият. Рулетка руска се играе тази нощ, готова на мига да ги линчува. Алиби ще е празния диван, …

Не ме опитомявай!

Не ме опитомявай – размечтай ме! По залез за любов ме замисли. Накрай ме да искам – с пожелание: дори след тебе да не ме боли. Дори да означавам – „до живот”, случайно или не е съвпадение, че си ме имал, но си бил жесток и няма да намериш извинение, за кръпките по моите мечти, …

„Заможни“

Похарчи толкова пари. За хората сме вече много сложни. Той – невероятен, тя – с очи, в които всичко е положил Господ. Надмина себе си дори. Пред обществото сме заможни. Той – кавалерът със пари, тя – хубавица със заложби. А истината как горчи, но хората не подозират: Той е отчаян, тя – крещи, но …

Да съществува!

Вината ти от днес не ми е нужна… Ти май така и не разбра, че тук вратата вече ти е чужда… Защо ми носиш в длани чудеса, когато времето е минало… Аз всъщност само ще благодаря. В такива мигове и сутрини самотни съм раждала във мъки любовта, и съм я кърмила обичаща през нощите. Държала …

Понякога

Понякога разбираш – две очи с една объркана сълза познават, в напълно непотребните ѝ дни душата ти – и в миг я приютяват. Понякога усещаш – две ръце в почти преглътнатите тайни разбират, че си ТИ, и после ТЕ прегръщат те и знаят: НЕ Е ВЯРНО: най – тъжната любов НЕ Е СЕГА, най – …

Без мен

Със мен ти няма никога да остарееш, не съм жена, с която се живее до живот. Такива, дето с теб ще побелеят не са от моя сой, ни моя род. Не ще дочакаш да ти меся хляба, ни дом да подредя за теб, постеля. Дърво житейско със потомство е обратното, на всичко туй, което ти …

Ех, очи…

Изрисувай ме нежна и бяла, както някога… Помниш, нали? Всеки миг беше толкова цял, всичко беше от сутрин мечти. От очите ти лъхаше пролет. Аз разлиствах, не беше илюзия. Всяка клетка в душата ми огнена ти познаваше… Чуваше музика. А небето? А птиците? Ъгълът? Две пресечки запазили тайни. Нито бях, нито исках да бъда, тази …

Не искам

Не искам мили мой, да ми е лесно, във трудните минути искам аз, да бъда до сърцето ти понесло, върху плещите си най – трудния ми свят. Най – сладък хляба скъпи, е във дни, когато ти едва намираш сили, да се завърнеш в къщи, и с очи да шиеш с нежност вяра помежду ни. …

Липса

Толкова дълго те бях мечтала, а те губя скоропостижно. Атом след атом градят се нещата, аз теб градих цяла вечност. Търсих те с разум и със сърце, бродих отвъд земята. В дънер на старо, вековно дърво те издълбах и те чаках. Питах звездите почти всяка нощ и се кълнях онемяла – срещна ли те, ще …

Космос

Аз няма как да тръгна от живота ти и просто ей така да свие мачти моят кораб. Нима сънувала съм свобода, а съм градила цял живот затвора си. Нима предала се преди да победя, ще се сбогувам просто ей така с морето. Не беше ли едничка във света, душата ми докоснала небето. И птиците не …

Две и двеста

Посивявам в чужди светове! Залък чужд не дъвча – не забравям. Бременна съм с радост. Мога с две и двеста да живея със мъжът до мен на халос. Мога до колене да съм в пръст. Мога в женски дрехи да се крия, ако ме насилят – ставам вълк, ако ме обичат съм светиня. Чука ли …

НАРИЧА СЕ ЛЮБОВ!

А то е писано, а то е път – а то е карма.А то е истина – съдба, сърдечен зов.Душата до предел ще му е вярна.Заклевам се: НАРИЧА СЕ ЛЮБОВ! Маргало Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin

Не му завиждайте…

Не му завиждайте, защотоаз сто пъти в гордостта му с присмех пях.В лицето му на други хвърлях името,дордето не заплака, не се спрях. Не му завиждайте за слънцето,преди да му просветне пй вина.За всяка грешка правил във живота сиго клех проклето, любих се с греха. Не му завиждайте, не бивайте жестоки.Аз по – жестока бях …

Ние

Не, няма да мълча и този път.Изгрява ден и всички хора виждат.Какво от туй, че лятното море,когато забушува му завиждат. За време жътва щом се зададе,жътварят грабва сърпа и пирува в узрялото и дъхаво поле,а жарките им устни се целуват. И няма на света закон и ред,пред който й Адама във Едемада отрече магията любовдори да …

Спомен за лятото

Озъби се времето.След нощ като тази вали.Озъби се времето,изсъхнаха всички дълбоки мечти. Очите си тръгнаха.Облаци ниско простряха пране.Озъби се времето.Надеждата спря да расте Сърцето простена.Изпомпа кръвта някак плахо.Озъби се времетои никой не помнеше лятото. Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin

Не спирай да ме искаш

Не спирай да ме искаш със сърце,дори ръцете ти връз’ друга да римуват поезия – родила се в небе,в което мойте устни си целувал. Не спирай да ме искаш даже в нощ,през стъпките ти вплела самотата,привикай я в дуел и там – на ножи докажи, че аз съм свободата ти. Към мен не спирай нивга да …

Ето – тук

Ето тук – зад света, ще ме скриеш и маскитес тези две здрави мишци ще снемеш.Тази рокля – отдавна не сънувала ласки,до конец нека вика и стене.Не и искай причини. Дай и всичко – на нож,прободи я в сърцето безмълвно.Зад света я събличай – тази вечерно – лош,необятно, красиво и тъжно.Тази стая – единствено наша …

Какво си?

Защо си?!Какво си?!Кажи ми…Как – Ти,успя да ме върнеш обратно?!При мойте уж малки и жалки мечти, които захвърлих понятно.По пътя…Защото…Тогава…Че как да ги нося нарамила всичките?!Тежаха…Намразих ги…В кучешки впряг –животът ме теглеше в нищото.Не искам…Не бива…Не идвай в съня…На колко години съм – знаеш ли?!Отивай си…Махай се…Тичай назад…Приятелю, стара съм…Вярваш ли?Очите…Краката ми…Цялата гръд…Косите са бели…Случайност?О, …

Аморе мио

Аморе мио, сърцето самотно в гърдите ти блъска и бие сиротно. На мекото хляба не ти се услажда. Аморе, усещам как болката в ляво до смърт ти досажда. Не и опонираш.  Мълчиш и прикриваш.  Логично доказваш и нейния вик лицемерно намразваш. Когато не вярваш, че болката в ляво е важна; Аморе, на ножа най – …

Не ме сравнявай

Не ме сравнявай с никоя жена,сравниш ли ме – във този миг умирам.Усетя ли до тебе самота,отивам си, отивам си – отивам. Не ме залагай с вчерашни жени,комарът стар е грешно забавление,не ме мери. Усетя ли печал,потъваш на секундата в забвение. Не ме сравнявай с другите жени,сравниш ли ме – изгубил си веднага,това което утре …

Споделеност

Бърза ми се много устременокъм споделеност със огнище и Любов,която във очите ще ме гледа,вечерята щом сипвам с благослов.На завет ми се спи сред две ръце,една вселена там да ме очаква.Часовници ще липсват – само Бог,олтарът ще е баница от мама.Пред прага да се кръстят всички дни,от него по – свещен в света да няма.Тъй …

Обич на заем

Когато някой ден усетиш ровизпод краката си – и обичта не чувстваш.Денят наместо ден изтлее в нощ,и  черна паст душата ти прегръща.Изсъхнат ли ръцете в онзи миг, а устните застинат изкривени,щом младостта преваля на заники всички пътища са пропасти към мене.Сърцето ти крещи ли с глас „Отбой!“,минути ако бесят часовете ти,кърви ли най – красивият ми …

Усмивка

Изневиделица.Отнякъде.Изведнъж.Ей така,както спорихме с вятъра,ме застигнавъв гръбвлюбен мъжи подложи усмивка в краката ми.Изненадващо бе.Засиях.Спрях да споряи в миг се наведох.Влюбен мъж – къс усмивкаи азпрез светасе запътихме смело. Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin

До сладко

Обича ми се до втръсване –захаросано.Това може ли да ми се случиили фантазирам твърде прахосано?И докога ще се губяиз междуредия, между тонове?В полусекундност може ли да ми се случи, едно полудяло от тръпка полугодие?И любовта да е в повече,в повечност ми е страхотно, малко обичност не ми е нужна,искам четворност, петторност.Минорното не ми отива/а и …

Моя зряла Любов

Ти къде си се скрила, моя зряла Любов, детската е заспала в окосено сено. Изморена от тичане тя след белия принц, с рокля бяла на макове, сън сънува в зори. Я ела да те видя, моя зряла Любов, нека само те зърна – да не ми е само, да запомня очите – да ти чуя …

Покажи ми…

Отразява ми се в очите ти –нещо ми е сиво и прашно.Покажи ми да видя красотата си –омръзна ми да ми е грозно и страшно.Пътува ми се в тебе –среща ми се любовно.Покажи ми душата си –разходи ме из нея съдбовно.Отвори ми сърцето си –пусни ме да вляза,ще надзърна за мъничкои пак ще изляза.Разкажи ми …

Адрес

Объркал си адреса, Обич Моя.Не те виня, не искам обяснения.Съдбата често пъти праща зов,към който тръгваме незрящи и в съмнения. Объркал си адреса. Този домотдавна никой никого не чака,отдавна пътната врата със взломразбиха преди тебе за отплата. Обичах силно – сбирах ред по – редпокъщнина, огнище – топлина.Обраха всичко. В този денме срещаш много тиха …

Нощ

Луната тази вечер ще мълчи,небето ще се свие тихо в пазвата й,звездите – две по две, като сестри,от щастие не ще заспят и ще се радват.Земята ще отпусне тежко гръб,сърцето й ще пише стих за вятъра,над „Май“ ще плисне нейде топъл дъжд,и нежно ще блести нощта прохладна.Във две ръце по – златни и от ръж,една …

И нищо, че мълчим…

Обичам те, и нищо, че мълчим,и нищо, че нощта се спуска бавнопо стъпалата на съдбата с тъмен грим.С мълчанието – знам, ще мине давност. Ще мине болката, вината – гордостта,ще се сниши нощта – ще стане явно,че ти без мен си празна тишина,че аз без теб съм просто шепа хладно. В очите на деня след …

Преди сън

Ще заспя – уморена от грижи и мисли,а нощта ще ме свие в своето топло гнездо,с песента на отминали чувства и липси,хладен вятър ще стърже в сетивата на крехко листо. Ще заспя, а пък всъщност ще диря тревогата,дето всяка надежда пречупи корава на две,ще деля със душата ранена на живота тегобатаи ще сричам изгубена самотата …

Виновна съм

Виновна съм – за тихата си страст,за стъпките, които спрях след тебе,за всичко дето бях или не бях,виновна съм, виновна съм – простреляй ме. Простреляй ме задето не вали,когато се събудиш сам без мене,от липсващите части в твойто „Ти“,от „нищото“ – задавило те с времето. И нищо, че без мен събличаш нощи жаден от плътта …

„Твоето момиче“

Виенско колело върти света,днес аз играя „Твоето момиче“Мигът – залага карти със нощта,а тази нощ играта е „Обичам!“ Пробутваш ми фалшиви номера.Клишетата те цакат – лев не струват.Ръцете ти преливат от „Съдба“О, майна** ти! Спри да се преструваш. По – късно може и да завали,сезоните са толкова раними.Застреляй ме с лъжи. Да ме боли!Но после…после …

Понякога е просто тишина

Понякога е просто тишина,на допир – плътна, с нож да я прережеш.Понякога е с мирис на тъга,до писък жълта – като плачещата есен.Понякога е дяволски жестока.Не рови с поглед – с черното закусва.Проводник е на гняв с безкрайна болка.Не чисти, не пере – и не прегръща.Понякога е битка – за надмощие.Умира след докосване от длани.Нарича …

Мой

Ти си „Мой“, като рима от стих,като слънце в прозорците пролетни.Февруари бе празен и тих,но е вече далечен бял спомен. Полузаедност срещах в света,и ръце овдовели от мъка,но сега е – сега е Съдба,ти си „Мой“ и се случваш на пътя ми. Измълчах те сред шумна тълпа,казвах „Стига“ – преди да повярвам, но сега е – …

„Съдба“

Очите му – най – чаканата пролет, в която птици свиват в мен гнезда. Говоря им, говоря им – говоря, рисувам по чаршафите цветя. Сред устните му спират ветровете – бездумна красота, та чак боли, в най – тихото си любя се с ръцете му и тайно си представям, че вали. Събира ме във себе …

Най – обичаният мъж

Земята се събуди – оживя.В сърцето на света се случи чудо.Луната се превърна във жена.Животът от пашкул – във пеперуда. Небето си повярва и криле –разпери всяка мисъл към безкрая.Ръцете се прегърнаха – по две,видяха се море и бряг накрая. В най – пустите очи преля от дъжд,тъгата затанцува с ветровете…Защото в най – обичаният …

Чуваш ли – Съдба?

Съдба, не ме разделяй със душата ми. Тя плува във очите му красиви. Не ми отнемай живите му ласки и устните, с които ме напива. Не ме оставяй празна и небрана, като измръзнала от студ лоза… Обичам го. Не искам да го няма. Не искам пустотата на света. Не тръгвай с него надалече. На този …

Честит Осми Март!

Момичета, момичета, момичета –родили цветовете на дъгата.На този ден с Любов шептя: „Обичам Ви!“Бъдете! С много Обич – над нещата! Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin

Дом

Не може да ни раздели светът,със злоба, със шушукане – скандали.До тебе съм – това е. Казах – „Да!“,светът да се изнася на педали. Не иска? Да прощава. Боже мой!След час ще си налеем чаши с вино.Над този праг табелата е „Дом“До тук със всичко дребно и фалшиво. Далече от ужасната игра,далече от винящи – …

Зад Теб

Изгубвах се..На дребно се заменях,но той изрече в онзи миг: „Зад теб!“Строши по ръбовете с мишци времето.Часовниците спря – за близо век.Земята се обагри с гроздов сок,душата й въздъхна – облекчена,наляха си по – чаша чай със Бог,поеха глътка въздух от Вселената.Усещането в ляво каза: „Спри!“За първи път се раждах. Сякаш знаех,че в този миг …

Ранена

После може светът да валии отново да пия от мъка.Помня – беше ме страх да боли,скрита стенех във себе си глухо.И не чувах проклетата нощ,как се смее в лицето ми бясно,зад гърбът ми приготвила нож,без следи насред лобното място.После може мигът да гърмии да къса гръдта – до победа,но сега Ти – Безумие спри!Погледни ме …

Майната им!

Майната им! Който ти е казал,че съм пивка – имал е да взема.Дяволът отдавна носи „Прада“.Само ти приличам на газела. Мразя да обличам чужди кожи.Всички вълци плаша с революция.Бога ми – да вземеш да си ходиш.Писна ми от тази конституция. Аз не се кълна в илюзии,и не се побирам във стандарти.Безнадеждна и свободна по презумпция,силно …

Черно и бяло

Преди й казваше: „Без теб светът е празен и нищожно жалък, и само ти превръщаш в цвят деня, и само с теб намира остров душата ми… Морето ми брега.“ Сега са просто част от всички други. Без нея или с нея – все едно. Денят е сив и скучен до безумие. а островът е просто …

Лоша

Живея като църква окупанавъв центъра на нещо непонятно.Понякога съм светъл Божи храм,но често бивам пивница ужасна. Душата ми – насилвана от тез,които храня, гледам и обичам.Най – черният си залък ям и днес,все още се препирам да не тичам.  Все още не намирам светлина,а пътят ми оглозган, ням и жалък.Трохи да имаше, а то – …

Понеже

Понеже ти умееш да обичаш със тази синя тишина в очите си,а аз съм твоето единствено момиче,ухаещо на дъжд и диви кестени. Понеже ме изопваш всеки път –избухваш ме и после ме създаваш,реките ми са живи и текат,осмислена съм – идвам и оставам. Понеже ти умееш да обичаш,а аз се губя в толкова обичане.По дланите и …

Тя

Разтапя до смола асфалта нов,в косите си прокарва пръсти леко.Градът се гърчи – става леко лош,а тя е толкова красива – чак жестоко. Отива й. Върви, като жена –родила всеки грях до изначално.Проблясва слънчевата светлина,но се засрамва веднага във свойто цяло. Небето и завижда: – Боже мой! Буквално в коленете и се свлича.А тя върви нанякъде …

Моят свят

Защото се събуждам без небе,а пътищата ми са много, много пусти.Изгубих не едно и даже две огнища… Не, не ги напуснах… Той – моят свят не искаше да ходи,със пръстчета докосваше звездите,защото не навреме му предложих –тъгата изрисувала очите ми. Роди се много малък и невръстен,замлъкна някак хладно призори,когато го донесох празна в къщи,а вън тежаха есенни …

Мое нежно и тихо момче

Мое нежно и тихо момче, как без тебе, кажи да заспя.Тъмнината с нощта се целува,а звездите ревнуват с тъга. Всеки хълм се докосва с небетои разлива по синята гръд –вечността си отвъд Битието.Мое тихо момче, аз не спя. Аз не спя и съм толкова твоя,че мечтая светът на ръцете ти.По малиново време жадувам –да се сгуша …

Праведно

Когато много, много ми се спи,а ти ме искаш страшно, страшно лудои шепнеш думи тихо на език,от който става някак си дълбоко. Когато тялото ти жадно тръпне в сок,а устните ми парят и узряват,с очакващи ръце и влюбен глас,сънят ще разтопя и ще остана. А ти ще дишаш някъде във мен,Луната ще ме слее до …

Възможна

Аз мечтая за макове в две любящи ръцеи за птичката пролет направила.Без предпазни колани летяи събирам в сърцето си –тишината преляла в обятия. Аз мечтая за дом,и го имам в очи,дето тайни разказват с ръцете си.Вече нищо не чакам,просто дишам – завинагии рисувам звезди във небето си. Пълнотата се случва –натежала от мен.Няма утре, вина – …

Дъжд

Разливай всички дъждове отгоре ми.Земята ми е жадна за морета.От няколко живота пуснах корени,конете ми бленуват за полета. А зимите са дълги и студени.Под преспи сняг зарових много пролети.Във пясъчен часовник криех време,изгубила стрелките на живота си. Навярно си ме търсил… Точно мен.Сред множеството – без да ме познаваш.Аз зная, че си „Ти“… Съдбовен ден.Реките ми преливат …

Вместо пролет

Когато се разлистваш вместо пролет,а вън пчелите сякаш са умрели.Хорото възкресило се предколено,разпада се на смърт и блудно време.Не е ли час за раждане – умираш.Животът даже там не ти помага.Когато не намираш в нищо смисъл,дори да се стопиш – не ти прощава.Не ти минава даже да си птица –в небетата на хиляди мечти,валят ли …

По вода

На тази Любов и върви по водаи за пръв път стени не събаря.И за пръв път целува гордостта ми така,че я искам и всичко забравям.Този път ще оставя кръвта да кипи,няма гневно да стрелям с пищови.Ще я виждам във 10, ще я любя във 3,ще се моля за нея на Господ.По стеблата на чувствата ще …

Под небето

Две стаи сред света. Едно небе.Животи разстояния. Кафе – цигара.Пробягва нежност в чата без адрес.Абсурдната любов е ей такава. Под пръстите се любят ред със ред.Светът в такива нощи е излишен.Навън е мрак. Минава вече пет.Жена и мъж си спомнят как обичат. Объркана от нежност вечерта,по женски се съблича споделена.Пред мъжкия му поглед любовтадушата си …

Честит Имен Ден, Дани!

Честит Имен Ден!На един прекрасен, малък мъж – Дани Лалев!Да е най – щастливото дете на света!     Името му е – Йордан, а за баба той е Дани.Дядо казва, че голям внукът му е – и се хвали. Тате с обич ден и нощго целува и прегръща.Мама в чуден – звезден кошсъс вълшебства го загръща. Гордост е …

Хей, Ти!

“ Ти пък откъде изникна –ни в клин, ни в ръкав?Нещо си объркал стиховете –с тоя опак нрав… „                     Маргарита Петкова   Той така се появи – в нощния ми стих.Спяха всичките петли – нямаше и три.Разтревожи ме нахално – всеки мой куплетго подритна – и …

Пусто

Отказва да ме има. На инат…Със друга може всичко да направи, но с мене – не…И не, че снегове са спрели между нас и духат хали.И не, че на Земята няма ден, във който да съм негова причинада ме отблъсне… Не… не… не…Той просто обожава в мене римата….Не смее да докосне с две ръце –небето …

Една Любов

Надвиснала над женската ми гръд,една любов ме гледа заплашително.Очите й ме връзват – като с връв.Ръцете ме надвиват застрашително. По дланите й – грешните ми дни.Изсичат тръпки. Страх да те обземе.Една любов в лицето ми шепти,че ще ме има Тук – Сега, че време Е. Сърцето се предава – и мълчи…Градът навън е прашен спомен …

Обичай ме…

Приятелю, във тази празна нощ,когато световете се разбиватна пух и прах във моето легло,аз дишам болка, за да я будувам.Издишвам вятър. Хладно и вина,прелива изпод всяка тясна клетка.Изпращам непораснала мечта…Разделям се на пръсти с’ щипка „светло“Изплашена съм. Може ли при теб,за миг да поостана, час – минута?Пресичам си мъглите със сърце,трапчива съм и някак страшно …

На края на света

На края на света – през две Луни,се уча да си давам още време.На пауза се живея и боли,а зимата е тъжна – като мене. Не правя резки крачки във страни,ужасно се страхувам от лавини.Завивам се на топло – в тишини,стопявам се – и чакам да ми мине. А после дълго – дълго презглава,се моля …

Коледно чудо

Разказах те дори на тишината.Живях те в стих и в песен те изпях.По Коледния дух и зимен вятър –със всички чудеса те запознах. Да знаят чудесата – и да помнят!По Коледа дори и да боли;гори ли във сърцето – онзи огънсе сбъдват най – големите мечти! Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin

Разбираш ли, или…

Защото се събуждат всички птиции нищо, че навън снегът вали.Когато в затъгували зениципреплуваш самотата – не боли. И нищо, че навън разказва зима,а в пазвата и не жужат пчели.Щом в нечие сърце в света те има,усмихваш се дори и през сълзи. И нищо от мигът разстрелян в мрака,не може вярвай – да те нарани.Защото някой …

Ей толкова…

Защото са далече всички болкии всичките сълзи са – шепи дъжд.Защото няма утре. Има – „толкова“Ей „толкова“ ти стига – да си мъж. Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin

Реплика и дуплика

„Абсурдни времена“ Бъди досадна. Нагла като студ. Изисквай повече, това не стига. За да ме имаш, трябва да съм луд. От обич даже да ми се повдига. Измъчвай ме с горчиви имена. Наричай ме глупак, животно, демон… Живеем във абсурдни времена.Прегръщай ме. Все още е студено. Бъди нахална. Всеки твой протест и всеки упрек твой …

Не се плаши…

Не съм ги писала за теб.  Не се плаши… Не са за „него“ – нито пък за „онзи“. Любовите сa лодки сред вълни и всяка лодка си е само, само моя. Не мога да опиша просто в стих сърцето си – реши ли да обича. Обичам ли,  повярвай – в онзи миг, ще пише Той, …

Негово момиче

Навярно е мечта – без брегове.Ухае на криле и звездопади.Снишава се до синьото море.Небе приспива – огън с устни пали. Откъсва края на деня за мен.Чертае облаци – теши зеници.Събира зими насред дъждове,и по – високо е от всички птици. Навярно е заченат от любов,вкусът на името му – тиха притча.Сърцето му е мантра с …

„Убийство“

Очакване за обич – тъжен стих,това са предпоставки за „убийство“.Лъжата безпристрастно идва в миг,когато се усетиш много ниско. Долавяш престъплението с дъх.Целуне ли ти – знаеш, че не бива.По ритъмът сърдечен пари студ,в очите никне цъфнала коприва. Алибито е в празните ръце,прегърнали, а всъщност овдовели.По клоните на ялово дръвче,се бесят липсите ти ожаднели. „Убийството“ веднага …

Намирам те в най – хубавите стихове

Намирам те в най – хубавите стиховес акорди в тишината те белязвам,в олтара на самотните ми мигове,душата ми без дъх те изповядва. Вървя с надежда тиха – да те имав очакване да спреш на светофара,простирам под небето страховете си,почистени от грях и от поквара. Отмерва те сърцето в лунни нощи,на дните – във заровения сняг,топят …

Зимна невеста

Отлюспи се небето в този студ.Настръхна кожата му –мускули потрепнаха.Ръцете му се свиха на юмруки облаци по веждите му клепнаха.По белите стърнища се разля.Пропукаха се мислите му ребром,ръкавите нави и заваля.Снегът се стрелна от гърдите му лежерно.Отлюспи се небето – заживя.Такива дни си имаха причина.В сърцето му не гнездеха ята,но пък от днес невеста ще …

Марс и Венера

Аз изобщо не мога да бъда твоя.Ти изобщо не можеш да бъдеш мой.Луда съм, че те обичам. Ирония, че си моят герои. Аз не съм вече малко момиче,ти изобщо не си малкият принц.Аз мечтая за бриз – и за вричане,малка къща до плажа любим. Марс в гърдите ти с войнствени вопли,на дедите ти с гордия духте …

Обичай ме такава – разпиляна

„Да ме прегърнеш, като плача за цветята,които някой е откъснал снощи.Да боядисаш заедно с мен дъгата.И после … да си влюбен още.“                                   caribiana   Обичай ме такава – разпиляна,не ми отнемай простите неща,повярвай в моя свят дори да …

Искам! Още…

Преплувах всичките ти мисли тайно нощем,сърцето ти разлиствах – като стих,с ръцете ти говорих…Искам! Още…Рисувах всяка клетка с цветен щрих.Сезони след сезони те бродирахв небето на Голямата Любов.Бездумна сред душата ти събирахчастички обич – чакащи Живот.Със погледът ти сключих мирна сделка,до синьото си той ми обеща;Погледнеш ли ме някога с надежда,магията ще стане – на …

Нашата улица

Той ме причаква почти всяка вечер,тихо на нашата улица.Точно тогава се свива сърцето ми,идвайки нервна зад ъгъла. Плахо ме спира и неумело,нещо решава да каже.Виждам в очите му всички въпроси, а ме задавя с мълчания. После ми казва, че е студено,знаейки – че горя.В този момент на предателство – времето,ми отмъщава с тъга. – Хайде, …

Ръцете на страстта

Страстта се ражда сред бездумен вик.Жигоса ли с ръце – си нейн! Оставаш!Преди да осъзнаеш, че си жив,ръцете й – без милост те предават.Докоснат ли те – няма път назад!Със пръсти късат женските ти вопли.Ограбват те безмълвни. Пак и пак…Копнежът ти със кръв подписват топли.Отдръпваш се!Крещиш: – Плачи, Сърце! Сълзи потичат бавно от очите.Сълзи на …