Събуждане

На пръсти ще пристъпя сутринта,когато изпод миглите се будиши още си оплетен от съня,а някъде потрепват пеперуди,долитнали от нечия земя,в която сам си скитал надалече,преди да си се върнал сутринта,където цял – на мен ще си обречен.Не, няма да ти поднеса цветяв очакване да се събудиш рано,в една целувка ще ти подаря света –света, през …

Попей ми, Съдба!

Попей ми, Съдба!Ама тъй – за наслука,за Любов ми попей и мъжки гърди,за раздяла не смей, ни за люта разлъка,и за болката Судбо, недей!Полъжи ме, Съдба!Просто малко – на заем,засвидетелствай грижа към мен,знам, че туй е лъжа. Ти отдавна нехаеш,за живота ми – труден, студен.Но сега ми попей. Пада в шепите мрака и се спуска поредната …

Отдаване

  Отдай ми се, че аз те изкушавам дори когато съм далеч от теб. На другата земя да съм – те притежавам и този факт е толкова нелеп. Отдай ми се, когато обезсилен да бягаш на посоки уморен, в посоките наместо да се скриеш, дамгосан се завръщаш и смутен. Да бягаш от съдбата е примирие, …

Излъжи ме

  Излъжи ме, че не си обичал друга повече от мен. Как единствено със мене си осъмвал пред узряващ ден. Аз ще помълча… ще помечтая… няма да ти кажа: „Всичко знам!“ Ще преглътна мъжки, и на края, ще си тръгна тихо, без лъжа. Излъжи за устните, как жаден само мойте нежно ти си пил. Нейните …

„У дома“

По пода ми – начупени моментии паяжини – самота.Във всеки ъгъл – дебнат опоненти,а в погледа им – тъмнина.В ръцете ми умира тишината,строшена във отсрещната стена.Отдавна никой никого не чака –заплашвам този извод – със война!И скачам озверяла връз лицето му,с юмрук разбивам грозната му мутра,до кръв изстисквам болката в сърцето му.Отказвам да пледирам – …

Ех, Майсторе

„и да се кръстят старците, и да ме плашат със бога –мога без бога, майсторе, само без тебе не мога“Венета Вълева Не ми събори къщата. Не ми!Та нова да ми съградиш. Връз’ кат – напета!Комшиите да цъкат със език,очите да завиждат. Лудост клета!Дуварите не ми опорочи.През нощи хладни – горе им да скочиш.И в моите …

Причина

  Аз не съм грам причина да изгрява слънцето днес. Зная, много врати зад гърбът си разпорих до рани. Сгазих мравките дето живееха в двора ми с труд и със чест. Всяка истина гръмнах от упор с ръцете си „праведни“. Шиех черно в черницата и я кастрих преди да роди. Бяла птица опита да литне …

Среднощно обаждане

  Обаждам се, не защото те обичам, а защото жадувам из теб да се стичам. Трепериш ли, или телефонът прекъсва? Усещам те… Чуй ме, ЕЛА! Ще те гушна! Дишаш тежко… Разнежва ме това стенание… Обожавам мъжкото в теб заклинание, обещанието, че в мен безбрежен ще се потопиш, толкова тих – толкова нежен. Ти ще тръгнеш …

Разстрел

  Нямах време да те наобичам. Целувах, като пред разстрел. В един миг ти се вричах – следващият от мен те беше взел. Нямах право на съд, на защита. – Виновна! Две крачки в страни! – отсече мигът без да пита. Ръцете нагоре! /прости…/ Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin

Мирис на съдба

  Лежа разбита на парчета, а слънцето и днес изгря. Това, което премълчаваш има мирис на съдба. Няма повече да бягам, хайде говори. Така е тихо пред раздяла, едва цигарата дими. Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin

Чаровен

„Абе – Мишок, ти знаеш ли че имаш страшни очи!“ Чаровен си.О – Боже, и неповторим!Потаен, умен – манипулативен.Умееш да играеш – виж го ти.Играта си я бива! Убеди ме. Начетен си.И мъркаш мъдро – с нежен глас.Мишоците подскачат покрай тебе.Победата над мишия капан,дали наслада ще ти донесе овреме. Подсмихваш се.Ти лиги точиш – те …

Парче от тишината ти

Когато свършат и последните мълчания и дъното на времето пресъхне,безмълвни ме заклещват отчаянияи ми шептят за тебе – все за тебе още.Разказват ми за тайните ти вопли –накарали небето да вали,а аз ги питам – Помни ли ме още?!/ Дали ме помни Господи, дали… /Изричам името ти някак крадешкоми си изреждам хиляди причини,които да ме спират …

Любов, а не война!

  Телата ни се помиряваха дълго. Телата ни се помиряваха мълком. На ръбът на Вселената си обявихме война. Тишината тежеше неистово. Тишината горчеше от истини. На арената, вместо шпаги, кръстосахме сърца. Очите ти ме изгаряха като в Содом. Очите ми те погребваха като в Гомор. За да дишам трябваше да те изкрещя. Ръцете ти ми …

Ресторант

  Със тебе сме в препълнен ресторант, на дансинга любовници танцуват, по масите вечеря Любовта, в ръката си цигарата целувам. Самотна съм в препълнен ресторант, сърцето ми за тебе не бленува, прегръщаш ме, а искам към нощта да хукна презглава, да се сбогувам. Изгубена съм в пълен ресторант, със мислите си страшни се бичувам, надсмива …

Не съжалявам

  Не съжалявам, ако съм пяла фалшиво, но от душа, и в минорни акорди, ако съм разпъвала съдбата си. От себе си не се отричам, и в тъма намирам пътищата към олтарът си. Не съжалявам, ако съм крещяла във нощта, в любов отдала се на озверели хищници, щом капчица живот съм им преляла, и така …

Не ми пресичай пътя със омраза

  Не ми пресичай пътя със омраза. Ако не ме харесваш – отмини. Ехидната усмивка на лицето ти душата ми ранява и боли. Животът ти от моя не зависи. Аз хляба ти на масата не ям. Не ми доказвай своите си истини и моите на теб не ще ги дам. Върху ми не изливай с …

Тази вечер

Тази вечер на мене прилича със ревнива и страстна Луна.Ти на други сега не наричайтази вечер – при мене ела.Разтопени до дъно са мислите –в бяг препускат – по мъжки, към мени си лош и си тъй неприличен –стиснал зъби – във дъх затаен.В този миг – в този час непонятен,не разбираш и не знаеш защо,всяка …

Той

  Той ме облича в мечти и ме завива с копнежи, над сълзите ми пали звезди и си говори с дъждовете ми. Той ме рисува с очи, в бретона ми слага фиба, пали тъгата с искри и някак ме ражда по-жива. Той ме загръща с рамото си, подарява ми синева, прилегнал ми е на сърцето …

И ще видиш тогава – Жената

Всяка дума под строй не изправяй отпред не ми дишай във ризата – моля те. Аз не чакам отплата – ти недей с пистолет да примамваш във мене жената. И не искам когато ме целуваш в нощта да броиш – колко пъти сърцето ми е отскачало тихо – до сърцето във теб и не искам …

Лятно влюбена

Плува ми се в очите ти.Гмурка ми се надълбоко.В синеокото на океана тими се приспива –навътре – и надълбоко.Знаеш ме колко съм;луда – и многообична, само кажи, че не мога и ето ме – мокра и неприлична.Какво ли криеш зад рифове от мъжки усмивки и ризи,пазиш ли някоя тайна,ако поискаш – кажи ми.Толкова самонадеяна,пулсираща – …

След утре

  „Нямало време“ – ми каза, а сме се правили на деца. След утре години ще вехнат в забрава, телата ще стенат в печал. „Нямало време“ – все още ме следва гласът му след оня съдбовен, последен завой, а Бога ми тъй се надявах да чуя: „Любима, след утре аз пак ще съм твой“. Share …

Лятно лунен сън

Тази нощ един сън – лятно луненми разказа, ей тъй – на шегаколко много във мене е влюбен в златен рог ми поднесе света.Цяла вечер в косата ми рошава той заплита вълшебства на дни занапред със Любов омагьосани,водопади от нежни мечти.Сутринта много светла и бяла се събудих до теб и в мига, в който аз те погледнах и цяла от …

Без дъх

Полепнала по двете ти ръце,едва успявам дъх да си поема.Хиляда волта ток плътта тресев небето ме изстрелва, но не ме убива. Очите ти – светкавица и гръмзабиват се – цял свят изпепеляват.Кошмарите ми – страховете, като в сънсъбличат и във синьото си свободата ми даряват. По кожата, по – двете ми нозеразливаш се – опиваш …

Он – лайн

Една притихнала малка стая,един до болка омразен екран,клавиатура по която ридая,с надеждата, че си някъде – там. С копнежа – и в твоята стаятишината да е взела превес,с дъх смутен в самота – и отчаян,да очакваш единствено мен. Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin

В ръцете ти

Полепнала по двете ти ръце,едва успявам дъх да си поема.Хиляда волта ток плътта тресев небето ме изстрелва, но не ме убива.Очите ти – светкавица и гръм,забиват се – цял свят изпепеляват.Кошмарите ми, страховете – като в сънсъбличат и във синьото си свободата ми даряват.По кожата рисуваш с дъх небе,разливаш се – опиваш всяка клетка.Пиянството към …

Лятна огърлица

На небето звездите тази вечер за мен –подредени в огърлица златна,ми разпяват един – много нежен рефрен,а Луната e нежна и лятна.Из косите ми светли вятър шепне смутени ме гали без дъх – без причина,и щурчетата пеят с глас приглушен“ Тази вечер си наша любима! „Песента им звънлива с вкус на мед и лимон ме опива …

Събота

Във събота – след липовия чай, заплитам си косата с пеперуди,вълшебен прах в очите – морски чайки,запалвам с дъх фенерчетата на светулките.Във събота започвам да мечтая,записвам в облаците всяка моя мисъл,небето става розово и слънцето с лъчите си ги гали и орисва.Във събота частичка съм от лятото,преставам да съм строга и ревнива,във събота съм малкото момиченце,което със …

Морето синеоко

Морето синеоко пише стихове,и в рими някаква мелодийка си тананика,светът във малка сфера се търкулва,денят въздиша – пролетта умира.В последни ноти вятър галопираи бавничко утихва необязден.Пресъхват дъждовете във капчука,по вените му плисва Юни яростно.А в здрач морето пише летни стихове,които ще остави до леглото ти,навярно е – защото те обичами му е тъжно, че не …

Боса

Крача смело напред – а краката ми боси,облак бял и тъй лек – из небето ме носи.В свойте длани държа светлината огрялаи понасям навред аз душа полетяла.Из улука звъни – дъжд на люляк и ружи,цяла нощ се е крил във мъгли теменужени.Като малко хлапе гъделичка чемшира,даже вадите две гръмогласно разсмива.Ти ме гледаш смутен – със …

По – много. Без причина.

Обичах го. По – много. Без причина…През зимата, когато беше кубче лед.Когато любовта в палто подмина го, аз го обичах – миг така проклет!Обичах го насред безпътици и истини,когато от горчилки се пропи,когато тишината сви във вестници,и с тях огнището подклажда до зори.Обичах го, когато жлъчно псувашеживота си, съдбата си – света,когато самотата изнасилваше,и я …

Манна

Обичала съм теи още след тебе тичамвсяка нощ.Обичаш ме –при мен се връщаш толкова виновен.Нелюбен и различен,изгубен –мъничко и лош,душата ми разнежвашс поглед влюбен.Така ти липсвам –зная че боли,когато не пулсирам в твоите вении виното трапчиво не сладни,защото пиеш него – Пий от мене!Прегръщаш ме –ръцете ти ме помнят от съня.Прегръщам те –в обятията си ме …

Отбор от слънца

Преди много години, ей тъй – на шега,попаднах във стадо – овца до овца,през тучни поляни със тях не на шега,пасяхме в ливади – отбор от слънца. Във стадото наше /голяма шега/,промъкна се теле със умна глава,и ние овчици от сой – потекло,забляхме на шилето: „Добре си дошло!“ И вече години живеем така,овцата до теле …

Вик

В този свят – нелогичен по женскии по мъжки суров и студен,задушен от тегоби човешкиаз те викам – ти викаш ли мен…Колко още години по – толковапосред зими – и жарки летанасред всичкото още по – толкова,ще те викам без име в света.Накъде да завия след утре…Ако знаех къде си сега,бих се втурнала в ранното …

Здравей, Самота

Не идвай при мене красиво момче,след нощи безсъни и чужди ръце.Ще те просна в калтаи окото ми няма да мигне.Запомних те – „сиво“ е твоето имеи мрачно и болно – измама и прах,едва те дочаках – едва не умрях.Защо ме разкъсваш красиво момче,ти в нощите хладни дори не дойде.Дали те обичах… За тебе ли пях…О …

Отеква всеки миг

Отеква всеки миг със твоя глас,и всяка песен тебе те възпява,в очите, във небето, пролетта, навсякъде – единствен теб познавам. Тръгни към мен и затвори очи,не се плаши – ще ме откриеш зная,ще ти подсказват падащи звезди,Луната ще ти свети във безкрая. И аз ще се родя за теб в нощта, денят по тебе в стихове ще …

Пулс

Над плахия ти мъжки нежен дъх,копнежът ми със страх притихва бавно.Обичам те! Очите ми са път,по който да се впуснеш ми е важно,за да намерят моите нозе –очакваното ново мое утре,и нищо да не може да ме спре,щом моята Земя – Ти ставаш всъщност.Изплашена съм – твоето сърцедали ще избере да следва пулса,на моето копнеещо …

Последен влак

  Знаеш ли… Аз ще спра да те търся, защото някак тъжно е вече. Прости. А така се надявах в живота си теб да срещна – оня мъж със ужасно красивите сини очи. Точно така. Спирам днес, за последно. Като гара без влак, като старо такси. Всяка карта разкъсвам на две и е редно. Аз …

Съвършено несъвършена

Накара ме да се почувствам съвършена,облякоха най – красивата си рокля,поех най – свежият си дъх,в мечтите си повярвах – мойта лодка развя платна и тръгна тъй уверена на път.Към тебе се запъти и морето,за нея вятър най – горещ повя,когато с лодката си влязох във сърцето ти,човешки те целунах. Ти замря…Изплаши се от образа …

Седни до мен

Седни до мен. Красив си.В този поглед – обичам да мечтая. Ти нали не бързаш тази вечер. По цигара – да пушим, а пък после – ще вървим.Препуска времето. Предател жалък,в лицето му познавам този миг.Заклещен от стрелките в циферблата,отнема те от мен – със жест на мим.Замислен си. И нещо те тревожи.Очакване във въздуха тежи.Завий ме …

Дни за тайни

Имам си дни за тайни,просто са те и аз –мълчим в тишината безпаметнои всичкото всичко е в нас. – След птиците има ли ято,искрите къде тихо спят,остава ли огън след любеневъв светлото влиза ли мрак?В морето бушува ли огън,звездите потъват ли в прахмечтите превръщат ли споменаотново в мечти, после пак?Ръцете му имат ли думи,които насън …

Очите ти

Очите ти… разбираш ли – или,те – имат силата да ме удавят.Спаси ме с тях в морето – от лъжи,не спирай да ме гледаш, че забравят. Не спирай да ме искаш – със сърце,дори ръцете ти връз друга да римуват поезия – родила се в небе,в което мойте устни си целувал. Не спирай да ме искаш …

Спи, Принце

Цяла орда от звуци с дъжда поздравява заспалия град.Аз ги слушам и още не спя.Пее стряхата – пее нощта.Не – не плачат. И нищо, че дъждвърху тях се изсипва безструнно.Аз го чувам – мажорен етюднад света затанцува безлунно.Утре – сутрин един полутонще събуди градчето заспало.Ти ще чуеш ли този акорд,свит на топло до моето рамо.Спи сега, …

Бягство

Очите ти – дращещи нокти върху ламаринените ми нервни окончания. В такива мигове мечтая нощем да се кача на лодката хартиена, която сгънах над онази кална локва, превила с мишци всички тъжни разстояния. И да избягам… без погледът ти, без ръцете ти, без болката промъкваща се в мене. Сълзата ми слепец с бастуна си отчаяна, …

Дъхът му ми рисуваше Земята

Заспал до мен във топлото легло,дъхът му – ми рисуваше Земята.Земя – покълнала с Любов в нощта, Земя – готова да роди децата ми.– Ти хладна нощ, довела го при мен,къде ти беше ми кажи ума?По дяволите! Искаш ли със теб, да го събудим чак на сутринта?На прага й – в очите му денят,ще му направи истинска …

Хайде ставай – осъмнахме

Любовта ти пред мен със провиснал хастар,вплела крак върху крак и сълзи на ревера.Кашля сухо и дръпва от цигарата с яд,зад тилът се почесва и сърдито ме гледа.Плюмчи пръст и разгръща на раздялата края,доказателства търси – хвърля гневно око,на кантара ги тегли – смята, вади – събира,а сценарият тъжен е потънал във смог.Пали втора цигара …

Изгубена

Във дланите ми Господи ли си, или в косата ми си се присвил на завет? В очите ми дълбоки ли седиш, с’ сълзите ли течеш така отчаяно? Във този миг със мен ли си, кажи? Отвътре чуваш ли ме как те викам? А мислите усещаш ли, или все още не познавам твоя ритъм? Проклет е …

Щастливата жена

Щастливата жена е малко чудо/ големите не са и присърце /на малките отдала е до дъно –душата си – и цялото сърце.Завива ги прилежно всяка вечер,във топлото легло ги гали с дъх,приучва ги да ходят – надалечеи да попиват всеки Божи звук.Косите им приглажда – на закуска,усмихне ли се – грейват небесата.Щастливата жена е като …

Не ме проклинай

Когато споря – хапя и доказвамнедоказуеми по принцип зли вини,когато те ядосвам – лая бяснои мигове превръщам във войни.Когато провокирам – късно вечер,а сутрин си отивам сам – самаи всичко ти изглежда тъй обречено след зейналата в нищото врата.И всеки път, когато ми е криво – те връзвам с думи, с болки – със лъжи…не ме проклинай… …

Лесно е

Лесно е да танцуваш с мен!По – сто пъти го казвам, ако трябва и по – хиляда!Фабричен дефект ми е – да ти прилягам.Упражняваш се по мазохизъм?“ Обличаш “ се в самота?Аз съм твоята риза! Просто е – само ела!Реката в мен е твоя – на съзнателно ниво.Абсолютна загуба на време еда не сме заедно. …

Нечакан гост

  Добре дошъл, не се събувай – влизай. До масата седни и се стопли. Не мога да повярвам, колко мина? Години, десет, двадесет, или… Ти как така, случайно ли минаваш? И кой ти каза улица, адрес? Какво да ти налея – притесняваш ме… Аз май треперя, втресе ме нощес. Не, няма нищо – бързо ще …

Неведоми пътища

Неведоми са пътищата Божии,от ляво и от дясно все мъглисигнални фойерверки – безизходици,разбити, замаскирани – с бодли.И всеки път – огнище на раздори,в утробата – заченат със печал,кръстовища препълнени със хорица,надвикващи се кой какво е дал.По този път не лек и аз вървя,превила гръб – охлузила колене,минавам през световен ураган,родена в най – неподходящо време.Нелеки …

Събуждам се

По миглите ми тихо – сънища танцуват, с надежда виолетова копнежите ликуват. Прозорецът ревниво лъчите не пропуска, във нови приключения ме кани, да се впусна. Мигът преди разсънване, за мене песен пее, несбъднат сън в ададжио – в косите ми се рее. Витае във желания чаршафът и ме гали, каляска от вълшебства е впрегнал и …

Намерил я е…

  Намерил я е значи, тъй дочух, и бил щастлив, усмихнат, и я гледал в очите много влюбен. Даже чух, че мислил за деца и дом със нея. Дори със майка си разбрах я запознал. Вечеряли навън – били приятелки, харесала я много. За снаха и сватба се говорело през лятото. Живеели на същия адрес, …

Сбогуване с Любовта

Целувай ме,  защото утресъс влака – сутринта,напълнила съдбата в куфариси тръгва – Любовта.Тя няма да заспи нощеска,багажът ще реди,сълзите ще отпива нежно от твоите очи.Ех – знае, че самотен тебеоставя те сега.Но по – добре самотен утре,наместо сам – със Любовта.Приседнала на прашна гара на шумен – сив перон,по разписание ще тръгне със куфарите мълчешком.А ти – когато …

Факт

Отново ми се стори,че те виждам,опрян на витрината –на едно кафене.Стигат ми толкова зрелища –намаслени релси и безизразно небе.В неподреденото ми жилище –споменът за Теб – съсипан от недовериес торби под очите –пие чаша горчиво кафе.Фактът, че не ме убива – този кошмарен филм,прави ли ме по – жива,преди да ме е спасил…Вероятно перефразирам…“ Любова ме …

За кой ли път

  За кой ли път опитах да обичам друг, да те забравя. Бог ми е свидетел. Целувах с жар. Дори веднъж помислих, че е Той… не ми олекнаха дори нозете. За кой ли път опитах да се любя с плам, с душа, да се отдам докрай. Но Бог ми е свидетел, как сутрините идваха с …

Жадна

Извезала съм ти знамеот утрешните си надежди,когато стигнем спирката и се наложи да слезешпреди да продължиш нататъкда го развееш силно,за да останеш завинагив миналото ми – меркантилно.Сега сме още тримата –Аз, Ти и Бъдещото –спомените от отвъднотои няколко щипки лилаво.Липсите да си вземеш,ще ти направя кафе –като закусиш – със негода ги преглътнеш – по две.Може …

Ученическите ми години

Бях усмихнато дете, срамежливо, страхливо, но пълно с мечти и вяра в бъдещето, в по-доброто бъдеще. Израстнах сред съученици, които ме приемаха точно такава, каквато бях и до днес сме приятели. Благодаря им! Намерих няколко усмихнати снимки от времето, когато учех в основното училище на нашия малък, но задружен квартал, който в момента е населен …

Жената със усмивка вместо име

Жената със усмивка вместо име,е нещо средно между златен век и пасха.Разумност във душата и се крие,ала в дванадесет в очите и изгрява луда краска.Подразниш ли я със върха на чувствата си,ще иска да е твоя – да и мине,ще те натъпче – като стар памук в обувките сида не убива – и безмълвна от …

Пулсар

Пулсарът ни застигна много бързои всичките небета опустяха.Остана ми една прашинка нежности спомени, които ме изхвърлиха. Земята прималя – пред катаклизъм,една Любов се скърши и умря,сега изпитвам нужда да се сринаи с вик да се родя от пепелта. Защото искам просто да обичам,ужасна нужда да се преродя,в сърцето на един случаен рицарзавинаги – до края …