Маргало в Провадия

  Събитието – ТУК. На 13 май 2015 г от 17:45 ч. в Ламбовата къща ще гостува поетесата Стефка Стефанова – Маргало по покана на екипа на НЧ „Ал.Константинов 1884” гр.Провадия. Маргало ще представи пред провадийската публика първата си стихосбирка „Не ми показвай среден пръст, Съдба!” За Маргало: „В нейния свят музиката и думите я …

Съвсем обикновена притча за изгорената баница

  Само баницата го помолих да наглежда, докато ида да свърша една друга работа. Изгорил я. Забравил. Отплеснал се. Нали го виждам как се отплесва, докато върви до мен по улиците. В стълб се беше ударил веднъж, кола щеше да го блъсне. Все в друга посока гледа, все нещо странично взема очите му, докато животът …

Залезът

Накрая на гората двама млади, деляха обща участ за последно. Изрязваха сърцата си във мрака, разделяйки съдбата поотделно. Разменяха каквото са си дали, приключвайки със всичко точно тук: пред залезът, умиращ над реката, преди да са дочакали денят. Маргало Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin

Предчувствие

  Ех, мое вътрешно предчувствие проклето, защо не вземеш да поспиш?! Вселената не иска във нозете си от черните ти мисли стих. Земята няма нужда от трагедия. Ех, глупав, женски, скръбен глас. Историята няма време да спре да се върти за нас. Подай ръка! Не им се обяснявай! Не им се кланяй! Кой ще заблудиш?! …

г-жа Рада Василева – Председател на литературен клуб „Цончо Родев”

  В рамките на  Национална библиотечна седмица в Ламбова къща  на 13 май 2015 г. Литературен салон „Цончо Родев”  представи дебютната книга на  Стефка Стефанова-Лалева „Не ми показвай среден пръст, Съдба!”. Поетесата е една млада, очарователна, по детски обаятелна и жизнерадостна дама, известна във форумите и социалните мрежи  с литературния си псевдоним Мáргало. Няма човек, който …

Натюрморт

  По гърба на любовта запъплиха ледени тръпки от шепа спомени с горчив привкус. Самотата преви гръб под тежестта на мрака, а болките в ставите и станаха непоносими. Тъгата изскърца, натежала от безсмислието на отминалия ден, след като въздъхна от умора. Някъде на дъното на сърцето се разминаха истината с лъжата и се погледнаха укорително, …

Ех…

  Обърквали ли сте толкова много живота си, че в един момент да се молите за дъно, и то да ви се струва като спасителен вариант, като нещо, за което най-силно копнеете в този момент, а дъното все да не идва и да не идва?! Е, аз съм обърквала нещата.Ама толкова главозамайващо оплетено, че мозъкът …

Автобиография

  Аз съм само една устата принцеса. Непочтително още вярвам в приказки. Около мен няма и помен от рицар. На линеен метър бърборя глупости. Възможности: актуален талант за писане. С две думи: жаба объркала гьола. Винаги права! Дори в случаите, когато греша! Ям, обичам, не моля! Своенравна според когото и да било. В органическа хватка …

Споделеност

  Двата камъка плачат, всеки в себе си. А пред погледите на минувачите все така си изглеждат студени. Само дъждът разбра, замаскира сълзите им тайно. Без да искам видях, и отвлякох вниманието на света, уж случайно. Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin

Напред…

  Той дори не разбра, че след тази цигара, слагам края под фаса и тръгвам. – Аз Ви помня, Преструвки! Боже, как ме целувахте, изпод двете му устни прежурени. Той така си живя с мен – че и аз като другите, ям доматите с колци и лук; – Бях Ви вярно куче, другарю Влюбен, но …

Пепел

Последната светулка е с фира́. Небето накълва го черен гарван. Дълбае болест плодната земя. В акацията червей се прокрадва. На таз’ светулка дадохме обет. В небето си обрекохме съдбите. Земята ни венча с любов Во Век! С акации заченахме мечтите си. Последната светулка е с фира́. Небето има дупки, и чернее, а някой е отрязал …

Неудобна

  Неудобна съм. Като камък в обувка на път. Не на място. И не робувам на очи, на човек, и на пук. Рядко чувам. Не съм за всяка дума слушател. Аз не съм отговор за всеки поздрав, нито цел за целта на „приятел“. Неудобна съм. И до непоправимост вярвам – често в края се крие …

Любов

Усещаш и толкоз. Това е любов! Мълчиш, а крещиш, но без думи, а всъщност тъгуваш, безумно. Любов е – отдаване, устрем. Секунди, в които наместо да кажеш: „Аз дадох!”, без звук, без „Обичам те” – тихо мълчиш. Безшумно подкрепяш и безотказно. Усещаш и толкоз, дори да болиш! Маргало Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin

Каква ти тъмнина?! Навън е светло!

Надеждата? А любовта? А прасковите двете и черешите? А вярата? А смисълът? Той? Тя? Променят ли се? Чувствата? Копнежите? А допирът? А топлата му длан? А утре? Ами после? А сърцето? „Обичам” е клише? О, не! Лъжа! Каква ти тъмнина?! Навън е светло! Маргало   Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin

Разделям се

  Мълчейки се разделям. Знам, борба в сърцето ти съдбата води тежка. Когато се разделяш, при това с най-милото, дори смъртта е извор на надежда.     Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin

Живот

  За пръв път й изневери след раждането на младши. Вече бяха започнали да спорят за всичко, дори за това какви памперси да купят. След раждането му, Нора толкова силно се бе вживяла в ролята си на майка, че забрави околните. Антон, свикнал да получава цялото й внимание само и единствено за себе си, се …

Джон Стайнбек „На изток от Рая“

  Джон Стайнбек На изток от Рая – ФАЙЛ ЗА ТЕГЛЕНЕ През 1948 г. Стайнбек се връща в Салинас и започва да работи върху „На изток от рая“. Завършена е през 1951 г., а през ноември 1952 г. оглавява всички листи на най-продаваните книги. Романът е мащабно платно, показващо постоянната борба между доброто и злото, …

Русенската Маргарита Петкова представи дебютната си книга

Цялата статия – ТУК. Поетичен талант, съизмерим с най-добрите образци на българските поетеси, за които непокорството и нежността са две страни на една монета – това е младата русенка Стефка Стефанова, която е избрала да издаде първата си стихосбирка с псевдонима Маргало. Още от заглавието – „Не ми показвай среден пръст, Съдба!“ личи своеобразният маниер …

Ч.Р.Д.

  Ден, като ден – пък било то и рожден. Какво пък толкова. Когато навъртиш N-та брой години вече не ти пука, че в два през нощта си говориш и философстваш абсолютно безсмислено и неадекватно, предвид късния час, докато чукаш по клавишите. Много важно, че други използват предпоследната думичка в предното изречение за други цели …

Видов ден

Понякога се молиш за любов, крещиш с душа, със думи, плачеш, викаш. Понякога се молиш за троха, и лазиш за една прашинка смисъл. Понякога мечтаеш за небе, а вътре в тебе адът порти прави, през тях нахълтват черни бесове, и даже Бог във този миг те мрази. Понякога пристига Видов ден, и този, на когото …

Той е

Той е пришката на петата ми, не се надува в златна халка на пръста ми. Тича след мен и догонва съдбата, и е в този стих, скрит в измълчаните думи. Той е белият косъм на дните ми, измъдруваното ми утро и нервното снощи. Той е в плиткото на душата ми, което ме дави все още …

Премиера в Русе

  Всичко за събитието – тук.   Премиерата на дебютната книга на Маргало  „Не ми показвай среден пръст, Съдба“ ще се състои на 2 април от 17,30ч в Регионална библиотека „Любен Каравелов“. Водещ на вечерта ще бъде русенската журналистка и поетеса Иглика Пеева. Събитието се организира в рамките на Маратона на четенето 2015. Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin

Русе инфо

Цялата статия – ТУК. На 2 април, четвъртък, от 17.30 ч. в Регионална библиотека „Любен Каравелов“ – Русе е премиерата на дебютната книга на Маргало „Не ми показвай среден пръст, Съдба“. Водещ на вечерта ще бъде русенската журналистка и поетеса Иглика Пеева. Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin

Представиха книгата на Маргало „Не ми показвай среден пръст, Съдба!“

  Новини за събитието – ТУК. Премиерата на дебютната книга на поетесата Стефка Стефанова – Маргало „Не ми показвай среден пръст, Съдба!“ събра почитателите на поетичното изкуство в Регионална библиотека „Любен Каравелов“. За авторката и нейната книга говори русенската журналистка и поетеса Иглика Пеева, която беше и водещ на вечерта. За себе си родената в …

Рей Бредбъри „Сбогом, лято“

  Рей Бредбъри – Сбогом лято – ФАЙЛ ЗА ТЕГЛЕНЕ ОТ ТУК Дългоочакваното продължение на „Вино от глухарчета“ През лято, което не иска да свърши, в измамната топлина на ранния октомври в Грийн Таун, Илинойс, започва гражданска война. Прастарият сблъсък – младите срещу старите, борба кой да владее часовника, чието тиктакане тласка напред живота им. …

„Мемоари на занаята“ от Стивън Кинг

  Мемоари на занаята от Стивън Кинг – ФАЙЛ ЗА ТЕГЛЕНЕ ОТ ТУК През 1999 година Стивън Кинг започва да пише за своя занаят и за своя живот. Към средата на годината претърпява злополука (широко отразена от медиите), която излага на опасност и двете. През месеците на възстановяването му връзката между писането и живота става …

Интервю на Иглика Пеева със Стефка Стефанова 24.03.2015

  Срещаме ви с поетесата Маргало по повод дебютната й стихосбирка „Не ми показвай среден пръст, Съдба!“ в Регионална библиотека „Любен Каравелов“ Цялото интервю на Маргало – ТУК.     Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin

Кого си мислиш, че лъжеш?!

  Този глас я дразнеше неимоверно силно и дращеше върху сетивата й, като нокти върху ламарина. Идеше й да протегне ръка и да го задуши в гърлото, откъдето се раждаше, преди да е издигнал вибрацията си към небцето, което му даваше сцена за изява. Мразеше този глас, наглед обикновен, но нея можеше да умопомрачи до …

Студ

  Уж всичко си имаме. Даже мълчание. Насред всичкото чинно мълчим. Казват хубаво е, когато се вслушваме в себе си. Когато след пладне погледнем в сърцето си. Когато простим. Простих. И пак всичко си имаме. Продължаваме заедно да мълчим, а тихото цепи дърва за през зимата, Аз усещам студът, който идва, а ти? Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin

От упор

  От упор ме целиш, Живот! С картечници, с топ, със снаряди. Току да се скрия и хоп – в лицето ми огън запалиш. Не виждам, не чувам – съвсем ослепях, оглушах, изнемогвам. Грам жал в тая битка със теб, не найдох Живот, и не помня. Аз все съм мишена, а ти – извиваш ръцете …

Все още не ми се обича кротко

  Така и не се научих да обичам кротичко. Ей тъй, да седна в ъгъла на дните му, да кротувам и само да следя с поглед нуждите на възлюбения си. Вземе ли да се появява някоя липса от някъде – на пръсти да се промъквам почти тайно и да запълвам, докато той се чеше зад …

„Граматика на фантазията“ от Джани Родари

  Джани Родари Граматика на фантазията – ФАЙЛ ЗА ТЕГЛЕНЕ ОТ ТУК Същността на беседата е разговорът, при който детето е освободено от претенцията да отговаря вярно и е свободно да създава хипотези, които често граничат с фантазията. Търсейки аргументи за тях, то попада в игрова ситуация — най-типичната за възрастта му. В своята „Граматика …

„Курс по творческо писане“ на Йосип Новакович

  КУРС ПО ТВОРЧЕСКО ПИСАНЕ – ФАЙЛ ЗА ТЕГЛЕНЕ ТУК Основни принципи, ясни насоки, подкрепени с примери от творчеството на класически и съвременни автори, изобретателни упражнения и методи за оценяване на вашия напредък Това е книга образец на най-доброто, което един курс по творческо писане предлага – основни принципи, които провокират мисълта, и примери от …

Бременна съм

  Бременна съм с него. Вие ми се свят, гади ми се. Трети месец нямам мисловна дейност. От спомени ми се повдига, ям като разпрана. Напълнях, нервна съм, не мога да спя. Моля се по-бързо да наближи терминът ми за раждане. Тая тъпа надежда ми е направила непланирано „бебе“! Господи, после ще го отглеждам?! Това …

Ми…

Маргало

  Винаги съм се чудила защо мъжете, които обикалят около живота ми, влизат и излизат когато им скимне, са все с някакви „аномалии”. С две думи – болнави хора. Кихат, кашлят, разнасят бацили навън-навътре. Как не мина поне веднъж Хауърд Роурк от „Изворът“ на Айн Ранд, да ми нацепи малко камъни за огнището, да му …

Луна?

  Луна, приятелко, ти моя, непозната, заседнала в небето, като в лодка, и ти ли искаш да вървиш нататък, и ти ли като мен си тъй самотна? И ти ли сред звездите не намираш утеха, и нощта виниш, за слънцето ли страдаш и се молиш, и все натам те тегли, че скърбиш? Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin

Главоболие

Щастието има главоболие и минава по обходни пътища. Тази вечер нещо го тревожи, свърна в ляво, към задънената улицата. Две сърдечни области го чакат, всяка с’ своя крива на летене, траекторията им потъва в мрака, в ямката на лунно затъмнение. В две пресечни точки на живота, два часовника отмерват тръгване. В Маргарита Майстора познаха, ала …

+18

  Който има слаби нерви и жълто покрай устата, моля да не чете. Да не четат и тези от Вас, на които тая дълбока и влажна тема „секс” ги сгъва на няколко пъти от притеснение и ушите им се зачервяват. Отвън също не е лошо и се разхождат и други заблуди, религии и вярвания. Все …

Стихосбирката „Не ми показвай среден пръст, Съдба!“

Първо издание Редактор: Елена Иванова Дизайн и предпечат: MrLalevStyle Снимка корица: Екатерина Соловиева Издателски код: 978-954-92581 Формат: 60х90/16 Печатни коли: 8.25 ISBN: 978-954-92581 Цена: 11.99 лв.   Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin

„Любов“

„Замеряш“ ме с „любов“. Аз зъзна. Шест. И нищо не разбирам, явно луда съм. Усещам края на една епоха, а ти ме стреляш с думи. Колко мило! „Замеряш” ме със израз на Стайнбек. На изток съм от рая явно – свиквай. Борбата между нас – въпрос на чест, каляската отдавна стана тиква. Отвръщам на борбата …

Най-хубавото вярвам, предстои

Най-хубавото вярвам, предстои. Сега си тръгвай, моя прясна рано! След тебе, о – така ще ме боли, но болката кръщава ме – „Голяма!“ Голяма мъка ражда синева, избистрени от сълзи до кристално. Сърцето силно бие във гръдта, след този страх прозиращ до ментално. Най-хубавото, Боже, предстои! И нека да боли щом има смисъл. „Голямата любов …

Остани

Остани в моя свят натежал от илюзии. Остани ей така за минута. Имам нужда от изгреви, разтопили в сърцето ми, всяка тъмна и страшна поука. Те поуките стряскащи – от игла до конец, а пък изгреви няма и няма. Битието ми скита – сам без Бога Творец, остани с него – нека сте двама. Нека …

Жадна

Душата ми е жадна за вълни; за тайни, за причини – предсказания. За прилив, за цигулки, за щурци, за морски дълбини, за обещания. Душата ми е жадна за небе; за миг „Единствен“ – календар без „Утре“. За поглед, ласка – допир на дете, за чисто, за безбрежно, за обично. Душата ми е жадна за акорд, …

Цицина

  Имам си нова цицина на главата от вчера. До старата от оня ден се цвъкна, след като ме удари поредният камък, който бях „хвърлила” назад в миналото си по един от всичките си опоненти, с когото пресечните ни точки са били неплодотворни, в сблъсък под морското равнище на приятелския диалог. Всеки ден ставам собственик …

Рей Бредбъри „Париж завинаги“

  Рей Бредбъри – Париж завинаги – ФАЙЛ ЗА ТЕГЛЕНЕ ОТ ТУК Разказите в този сборник са дело на двама души. На единия аз, който гледа, и на другия, който пише. И двете същества в моя милост живеят под едно и също мото, което виси над пишещата ми машина вече седемдесет години – Не мисли, …

Спор

  Аз за теб с годините си спорих. Те ме предизвикваха с коси от сняг. „Искаш още обич? Молим? Сори! Виж се – побеляваш, туй е знак. Ставаш смешна, колко си наивна! Средна възраст е това, девойко. Шах! Вече си четиридесетгодишна! Сещаш ли се за какво говорим? Мат!“ Докато съм жива ще оспорвам. Факт е, …

Перфектен мъж

  Обичаш ме? Добре. Перфектен мъж! Цветя си ми донесъл. Колко мило! Целуваш ме смутен. Проплаква дъжд. В Париж да бяхме, още по-красиво. В Париж е вечер, също като тук, навярно парижанки вино пият. Да сложим точка. Пролетният дъжд, наместо вино от Париж, ще ни опива. Не вярвам много в твоята игра. Обичай ме сега. …

“ С намигване „

Повтарям ти: не си за мен, не си! Та роклята ми даже е „Армани”. В зелените ми – морави очи ах, не един и двама са удавени. Червилото ми нежно е „Шанел”, къде си тръгнал да ме черпиш бира. Бразилският ми бронзов – тъмен тен, на грубите ти пръсти не отива. Каква ти кръчма?! Аз …

Как се пише книга – съвети на големите майстори на перото

  КАК СЕ ПИШЕ КНИГА – ФАЙЛ ЗА ТЕГЛЕНЕ Една прекрасно написана книга за креативно и творческо писане, пълна със съвети на големите имена в световната литературата. Файлът на книгата е най-отгоре в полето на публикацията. С пожелание за творчески успехи на литературното поприще!   Източник на файла: „Литературата днес“ Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin

Не вярвам!

  Не вярвам в тази обич! Тя боли! Разби сърцето. Мразя я! Разбираш ли? По пътя си към теб видях войни, превърнах се във кораб със пробойни. Обичането ми / прости / го беше страх – отчаяно му трябваше доверие. И този навик все да съм до теб тежи във нощите ми – като изкупление. …

Не тъжи

  Ти не тъжи… Любов щом казваш има във сърцето ти, защо тъжиш и рониш тихо сълзѝ?! О, спри се, спри и погледни – навън отдавна слънцето осъмна. И то е като нас – насред нощта, навярно нейде горко мъка рони, невиждащо от тъмнината – с глас, от който наболяват всички спомени. Аз вярвам, че …

Когато ме изгубиш

  Когато ме изгубиш ще усетиш, за първи път в живота нелюбезен към своите изстрадали поети, как теб поет в тъмата те е плакал. Как всеки ред, със който е белязал до рани листите, и в рими те е любил, за тебе е запалил всъщност мрака, и с плач ти е разказал всяка истина. Когато …

Цвете от вестници за една прекрасница

Когато ти е жал да откъснеш цвете, а имаш вестници в повече – изчетени разбира се, се случват усмихнати нещица, съвсем неочаквано 🙂 Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin

До гуша

Не ме съди, когато търся брод и в твоите пътеки не намирам – ни смисъл, ни причина за живот. Не ме съди… Разбираш ли? Умирам. Куцукам, а наглед съм здрав човек, две патерици нося за разплата. Дори да ми предложиш днес света, покой и вяра няма за душата ми. Тълпата разгневена срещу мен, отдавна е …

Да му се не види!

Пак на тази гара, пак студен перон, пак кафе с цигара – стария балтон. Старите ми чувства, жалките ми дни, Да му се не види – вятър и мъгли! Пусто не увира женската ми плът, Смях, купон и бира, после ставаш шут. Ама съм ината, пуша и рева. Чупя си главата, зорлем на мига. Да …

Пожари и залези

Пожари и залези – и полумрак, а пътят – до кръв в локви тъпкан; пълзят и проблясват намерили крах, милиони следи и се пръсват. Разперили лапи човешки съдби; мечти със изсъхнали клони; бунтарски настроени прелели очи, не найдоли смисъл и корени. Копита продажни потъпквали с гняв; гъстаците ровели с’ зурли, но хората вярвали – търсили …

Замълчи…

Тази нощ телата ни говореха, а ние виновно седяхме в страни. Нямах представа колко ужасна болка сме крила в контурите им – и ме боли. Ако можех да опиша силата на мига, щях да пиша, да пиша… а аз продължавам да мълча. И продължавам да им завиждам, и продължавам да те питам с очи… „Виждаш …

Нека ми

  Аз се моля да не разбират. Дай Боже, да не знаят, колко слепци и грешници, са „мили“ очите ми с пясък. Те няма нужда да виждат. Нека живеят щастливо, нека курбани си правят, нека ме мразят – отива им. Нека им е удобно, зад лицемерни усмивки, Бога да хвалят угодно, краят тъй или иначе …

На „Вие“

Наглед са метри – стар диван, а между тях уж само маса с някакви два стола. На масата – пирува самота, налива скришно чаши със отрова. Коварно ги обстрелва с поглед лош, с лукавство ги примамва да отпият. Рулетка руска се играе тази нощ, готова на мига да ги линчува. Алиби ще е празния диван, …

Спри!

  Животът ми е бита карта! Спри! Езиците отключват много болки. Не казваш ли „Обичам те!” млъкни! Мълча и аз. От разбирачи – стига толкова! Не ти изнася? Хайде, бий отбой! Не ме нервираш, става всъщност тъжно. Животът ми играе на пилон, а ти му ръкопляскаш заядливо. Къде изчезна твоят поглед мил, Това ли бях …

Обичане е…

  Обичането е капката разлято кафе по кухненския плот, докато ти е наливал и те е прегръщал. Обичането е погледът, с който го намираш сред навалицата от хора със широко затворени очи. Обичане е, когато не дочакаш случване, но си се случила на 100% в сърцето му. Благодаря ти, Обич!   Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin

Понякога

Понякога смисълът на един сив и хладен ден се крие из бримките на два изплетени от мама топли чорапа. Обуеш ги и усещаш завършеност. И макар да е студено, в душата ти става топло. Обичта спи на рамотото ти, а страховете замечтано започват да фантазират предстоящата Коледа. Галиш главиците им, и им разказваш приказки за любим мъж, носещ вселената …

Не ме опитомявай!

Не ме опитомявай – размечтай ме! По залез за любов ме замисли. Накрай ме да искам – с пожелание: дори след тебе да не ме боли. Дори да означавам – „до живот”, случайно или не е съвпадение, че си ме имал, но си бил жесток и няма да намериш извинение, за кръпките по моите мечти, …

„Заможни“

Похарчи толкова пари. За хората сме вече много сложни. Той – невероятен, тя – с очи, в които всичко е положил Господ. Надмина себе си дори. Пред обществото сме заможни. Той – кавалерът със пари, тя – хубавица със заложби. А истината как горчи, но хората не подозират: Той е отчаян, тя – крещи, но …

Да съществува!

Вината ти от днес не ми е нужна… Ти май така и не разбра, че тук вратата вече ти е чужда… Защо ми носиш в длани чудеса, когато времето е минало… Аз всъщност само ще благодаря. В такива мигове и сутрини самотни съм раждала във мъки любовта, и съм я кърмила обичаща през нощите. Държала …

P.S. ВЯРВАМ!

  Все още съм топла за ноември. Вкусът ми е домати със сирене и диня за десерт. Косите ми разказват истории за море, а краката ми се бунтуват срещу топлите шарени  чорапи. Само пълнотата на червеното вино ми напомня за есен и мамините кюфтенца. Цял живот мога да съм маминото момиче и да заспивам в …

Понякога

Понякога разбираш – две очи с една объркана сълза познават, в напълно непотребните ѝ дни душата ти – и в миг я приютяват. Понякога усещаш – две ръце в почти преглътнатите тайни разбират, че си ТИ, и после ТЕ прегръщат те и знаят: НЕ Е ВЯРНО: най – тъжната любов НЕ Е СЕГА, най – …

Черно е…

  На две педи, там-долу, под брадичката, нещо лепкаво и безнадеждно, с кални обувки оставя следи и очерня с боите си всичко. Чупи клони, прекършва и хули душата ми, като лош наемател руши ли руши, сякаш знае, че аз съм отчаян и тъжен мечтател, скача нагло отгоре ми, и ме троши. Аз усещам с ребрата …

Без мен

Със мен ти няма никога да остарееш, не съм жена, с която се живее до живот. Такива, дето с теб ще побелеят не са от моя сой, ни моя род. Не ще дочакаш да ти меся хляба, ни дом да подредя за теб, постеля. Дърво житейско със потомство е обратното, на всичко туй, което ти …

Ех, очи…

Изрисувай ме нежна и бяла, както някога… Помниш, нали? Всеки миг беше толкова цял, всичко беше от сутрин мечти. От очите ти лъхаше пролет. Аз разлиствах, не беше илюзия. Всяка клетка в душата ми огнена ти познаваше… Чуваше музика. А небето? А птиците? Ъгълът? Две пресечки запазили тайни. Нито бях, нито исках да бъда, тази …

Потоп

  Наподобяваше живот, а бе убийство, жестоко и подмолно, но пък името му красеше всяка къща и семейство, а долу – дъното му гнило. Наподобяваше небе, а бе пръстта, която в лобен ден очите ни замеряше, и с кал смъртта кръст черен слагаше на дните ни. Наподобяваше земята след потоп, а бе потопа нейн, преди …

Не искам

Не искам мили мой, да ми е лесно, във трудните минути искам аз, да бъда до сърцето ти понесло, върху плещите си най – трудния ми свят. Най – сладък хляба скъпи, е във дни, когато ти едва намираш сили, да се завърнеш в къщи, и с очи да шиеш с нежност вяра помежду ни. …

Липса

Толкова дълго те бях мечтала, а те губя скоропостижно. Атом след атом градят се нещата, аз теб градих цяла вечност. Търсих те с разум и със сърце, бродих отвъд земята. В дънер на старо, вековно дърво те издълбах и те чаках. Питах звездите почти всяка нощ и се кълнях онемяла – срещна ли те, ще …

Манифест на обичащата се и специална жена

Това е манифест за взаимопомощ към уважаемите Господа, които са решили да имат до себе си един безценен диамант, като мен. Нямам намерение да Ви натоварвам с очаквания, нито да Ви съдя, най – малкото да Ви уча. Който чул – чул, който няма уши и сърце – да продължи дневните си занимания. Искам само …

Орис

Женска орис – ш****а работа, в тоя кошмарен век – парадирам с параболата: и аз съм човек! По набраздените ми привички, поколението къса струни. Такъв безнадежден случай, такова слабоумие. Мъжката част пледира, я за манджа, я за чорба. – Реплика! – казвам. – Бира! – ми отговаря – Сега! Плюя си на късмета, с ироничен …

Под прожектора на живота

  Под прожектора на живота двамата с тебе мълчим. Дъжд прониза небето, пуши пура зад хълма комин. По гърба ми пъпли хлад, изведнъж става много студено. Постановката „Всеки у тях“, посвещавам я с обич на „Него“. Туш! Аплаузи! Под сцената – „Тя“, краят ясен, сюжетът – изтъркан. Даже нуждата от тъга ми се вижда ужасно …

Този град

  „Под дебели подметки и проза дреме есенно жълт тротоар. На разсъмване всичко е розово – за петнайсет минути макар.“ Миряна Башева Булевардът е приказно светъл, срещу събота често вали. Тук отново играят момчета, и се раждат по залез съдби. Тук денят все така ме посреща, по момичешки влюбен, смутен. Сред тълпата пълзяща насреща, булевардът прилича …

Проклятие

  Да бъдеш с мен е лудост. Забрави. Без мен да продължиш – жестока грешка. Останеш ли – до смърт ще ти горчи, на Марс да се изселиш ще е тежко. Проклинам те осъмнеш ли до мен. Заспиш ли сам – обречен си на гибел. Страданието ще ти стане фен, ако по пътя с мене …

Космос

Аз няма как да тръгна от живота ти и просто ей така да свие мачти моят кораб. Нима сънувала съм свобода, а съм градила цял живот затвора си. Нима предала се преди да победя, ще се сбогувам просто ей така с морето. Не беше ли едничка във света, душата ми докоснала небето. И птиците не …

Две и двеста

Посивявам в чужди светове! Залък чужд не дъвча – не забравям. Бременна съм с радост. Мога с две и двеста да живея със мъжът до мен на халос. Мога до колене да съм в пръст. Мога в женски дрехи да се крия, ако ме насилят – ставам вълк, ако ме обичат съм светиня. Чука ли …

Тайна

  Искам да ти кажа малка тайна, не че тайните са болки за умиране. Тайните са тайни и е жалко, щом се стига до разкриване. Знаеш, че обичам те, нали? Знаеш, че за мене си живота, но това решение уви, си е мое, мое и на Господ. Аз умея бързо да забравям. Прошката ми е …

Сама

  Ти спиш… Навън отдавна мракът е насъщният, по вените му суша и тъма, проскърцва по стъклата с празни длани, и всичко е до болка тишина. Черупки с дъх на минало море, две птици със тъмата се насъскват. Години на студени брегове, ридаят в безтегловност и се пръсват. Ти спиш… а аз в тъмата търся …

Кучешка работа

  Родена съм кучкарка. Цял живот кучета отглеждам, и понеже по душа съм жалостива, прибирам все изпаднали бездомни помияри от улицата, дето никой не ги ще. Има такава порода жени, не са кучки, ония, които мъжете сънуват нощем в еротичните си лелеяния, ами кучкарки. Има и порода мъже – кучета от сой, и бездомни такива, …

Мъртва

Вината днес дойде – извади ножаи много фино в мене го заби.Сърцето ми не трепна – бях тъй мъртва.Отдавна този свят не ми прости. Не му простих и аз. Тук не намерих –ни Бог, ни църква, нито дом.Вината си е мислила за мене,но аз съм мъртва – все ми е едно. Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin

Обичам те!

Обичам те, любимо мое малко – съкровище, осмислило ръцете ми. Светът навън пред теб изглежда жалък, щом ти със дъх тешиш сега сърцето ми. Богатствата приличат на актриси, неловко влезли и излезли в роля. Защо и как мъниче те обичам – не знам, но туй е Божа воля. Едни очички – сбрали в тях съдбата …

НАРИЧА СЕ ЛЮБОВ!

А то е писано, а то е път – а то е карма.А то е истина – съдба, сърдечен зов.Душата до предел ще му е вярна.Заклевам се: НАРИЧА СЕ ЛЮБОВ! Маргало Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin

Не му завиждайте…

Не му завиждайте, защотоаз сто пъти в гордостта му с присмех пях.В лицето му на други хвърлях името,дордето не заплака, не се спрях. Не му завиждайте за слънцето,преди да му просветне пй вина.За всяка грешка правил във живота сиго клех проклето, любих се с греха. Не му завиждайте, не бивайте жестоки.Аз по – жестока бях …

Опита ли да влезе я убий!

  От днес със мен в нощи ще посрещаш – тъгата, радостта, копнежи, вяра. Проклинам те, навън да не поглеждаш, аз зная, че на прага спи раздялата. А тя е сладка. В сочната й гръд полюшват се узрели плодовете, но ти до мен ще спиш, във моя скут, а аз ще меря шпаги с бесовете …

Ние

Не, няма да мълча и този път.Изгрява ден и всички хора виждат.Какво от туй, че лятното море,когато забушува му завиждат. За време жътва щом се зададе,жътварят грабва сърпа и пирува в узрялото и дъхаво поле,а жарките им устни се целуват. И няма на света закон и ред,пред който й Адама във Едемада отрече магията любовдори да …

Лудост

  Не ми се кълни във вярност! Клетви, псувни – до Бога! Нашата луда реалност нека да бъде тревогата. Нека ми е студено. Лято, уют – не искам. Стиска ми да е ялово, стига да ме поискаш. Даже в студа ще цъфна, като априлска вишна, после и да изсъхна, струва си колчем риска. Втръсна ми …

До време

  Какво от туй, че плаче вечерта, а пътищата никъде не стигат. Ще мине време, всичката тъга ще легне под земята ни красива. Сълзите всеки стрък ще напоят. Какво от туй, че майка горко стене, синът и́ щом го няма у дома. И майчините мъки са до време. И майчините грижи имат срок, когато без …

Обещала съм!

  На животът ми тежкият кръст е изправен високо и гордо. На колене? Била съм веднъж, без проблеми ще лазя отново. Не ме плашат житейски борби. Аз за тях съм ушила байраци, и кръстосвам, надлъж и на шир, по студени и влажни биваци. Не ме спират зловещи очи, нито думи препречили пътя ми. Не ме …

Всичко

  Реална в нереален малък свят, а може би искрица сред незрящи. Различна сред безличните лица, или безлична сред нечуващо опасни. Специална в много простички неща, обикновена за „избраните“ от Бога. Безцветна за облечени в тъга, красива за обичните й хора. За повечето – някаква жена. В едно сърце обаче е ВСЕМИРЪТ. За всичкото е …

Заради теб

  Прощавам на живота всичко днес! Страхът, обидите – снегът в косите, предателствата, болката – мигът злочест, тъгата, обвиненията и лъжите. Прощавам на живота точно днес! Във този миг, във този час – до края, защото въпреки – понякога, без чест да ме разпъваше на кръста – се разкая. Защото точно днес в света – …

До кръв

  На миналото тегля ножа и повече назад не се обръщам. Вината е единствено възможна, отстъпиш ли и́ хляба си насъщен. Делиш ли с нея залък, дом, постеля, душата ти до зъби ще линчува. Погледнеш ли я плахо ще поиска страхът ти да докосва и целува. Вината е вина, ако я помниш. Забравиш ли, простиш …