Категория: ГЛАСЪТ НА СЪРЦЕТО

  Аз няма да падна. Обичам калта, познавам я още от малка. Баща ми показваше често със власт, жена ли … Continue ReadingПрощавам ти!

  Такава ме обичай – имаш само мене. Във този миг, във този час – Сега! С тъга не ме … Continue ReadingТакава ме обичай

  Вече бях там, където исках да бъда. Тази част от живота си наричам Съдба! В песъчинката малка се побира … Continue ReadingЗа където пътувах

  Ех, силно момиче! На 20, на 40, на 62! Не ти ли преля от обичане, не се ли прегърби … Continue ReadingДвата кръста ти искам!

Всички жени, пропълзявали някога в дните ти,се молят, да не те мога.Молят се, да те боли.Да те боли точно от … Continue ReadingПравото да те имам

  Гуркия идийот са улюбил у мене. Пък ас куга била съм вярна, ич ни знам. То даже нощем дукът … Continue ReadingДзвер

  Не ща да знам къде със любовта зачевали деца, и сте мечтали. От кой бакалин вземал си солта, пердетата … Continue ReadingНе ща да знам…

  Вятърът е виновен, че съм ти бясна. Слънцето, дето цял ден се крие. Червилото, което си купих с аванса, … Continue ReadingЖенска му работа

  Смърт, смъртчице! Курво, проклета! Колко струваш? Продажна ли си? Дай цена, ще ти купя сърцето, само моля те, си … Continue ReadingМоля те Смърт, да вървим!

  Часовете станаха есенни, чувствата – зимни, усилията невъзможни, любовта – ранима, сутрините нежелани, мечтите с бодли. Ръцете бесят, очите … Continue ReadingЗаблуда

  „Таласъмир Вампиров беше същество от отрицателен тип, според приказния регистър… „                        Стела Доковска                        Из: „Приказки от Псиландия“ … Continue Reading„Отвъд доброто и злото“

  Ако някой все още мисли, че може върху мен да играе и скача. Да пресмята какво ми е дал, … Continue ReadingНе мога!

  Не ми казвай, че съм единствена! Лъжа е… Лъгали са ме грешни и „праведни“. Клеха се с думи: „ЗАВИНАГИ“, … Continue ReadingНе казвай

  И те не заживели щастливо. Когато я срещнал бил влюбен в друга. Когато го срещнала била в развод. Той … Continue ReadingПриказка с различен край…

  Той си мисли, че съм му писана и везана, и на колана му, като кобур вися. Скимне ли му … Continue ReadingИлюзия

  Ех, мое вътрешно предчувствие проклето, защо не вземеш да поспиш?! Вселената не иска във нозете си от черните ти … Continue ReadingПредчувствие

  Аз съм само една устата принцеса. Непочтително още вярвам в приказки. Около мен няма и помен от рицар. На … Continue ReadingАвтобиография

  Двата камъка плачат, всеки в себе си. А пред погледите на минувачите все така си изглеждат студени. Само дъждът … Continue ReadingСподеленост

  Той дори не разбра, че след тази цигара, слагам края под фаса и тръгвам. – Аз Ви помня, Преструвки! … Continue ReadingНапред…

  Неудобна съм. Като камък в обувка на път. Не на място. И не робувам на очи, на човек, и … Continue ReadingНеудобна

  Мълчейки се разделям. Знам, борба в сърцето ти съдбата води тежка. Когато се разделяш, при това с най-милото, дори … Continue ReadingРазделям се

  Аз за теб с годините си спорих. Те ме предизвикваха с коси от сняг. „Искаш още обич? Молим? Сори! … Continue ReadingСпор

  Обичаш ме? Добре. Перфектен мъж! Цветя си ми донесъл. Колко мило! Целуваш ме смутен. Проплаква дъжд. В Париж да … Continue ReadingПерфектен мъж

  На две педи, там-долу, под брадичката, нещо лепкаво и безнадеждно, с кални обувки оставя следи и очерня с боите … Continue ReadingЧерно е…

  Наподобяваше живот, а бе убийство, жестоко и подмолно, но пък името му красеше всяка къща и семейство, а долу … Continue ReadingПотоп

  Под прожектора на живота двамата с тебе мълчим. Дъжд прониза небето, пуши пура зад хълма комин. По гърба ми … Continue ReadingПод прожектора на живота

  Да бъдеш с мен е лудост. Забрави. Без мен да продължиш – жестока грешка. Останеш ли – до смърт … Continue ReadingПроклятие

  Ти спиш… Навън отдавна мракът е насъщният, по вените му суша и тъма, проскърцва по стъклата с празни длани, … Continue ReadingСама

  Не ми се кълни във вярност! Клетви, псувни – до Бога! Нашата луда реалност нека да бъде тревогата. Нека … Continue ReadingЛудост

  Какво от туй, че плаче вечерта, а пътищата никъде не стигат. Ще мине време, всичката тъга ще легне под … Continue ReadingДо време

  На животът ми тежкият кръст е изправен високо и гордо. На колене? Била съм веднъж, без проблеми ще лазя … Continue ReadingОбещала съм!

  Реална в нереален малък свят, а може би искрица сред незрящи. Различна сред безличните лица, или безлична сред нечуващо … Continue ReadingВсичко

  Прощавам на живота всичко днес! Страхът, обидите – снегът в косите, предателствата, болката – мигът злочест, тъгата, обвиненията и … Continue ReadingЗаради теб

  На миналото тегля ножа и повече назад не се обръщам. Вината е единствено възможна, отстъпиш ли и́ хляба си … Continue ReadingДо кръв

  Походката ми лека и шармантна, извивам гръб – протягам нежно длан. Танцувам като мит от Казабланка, а всъщност съм … Continue ReadingА всъщност…

  На две пресечки от сърцето си простенах: „Господи, прости!“ Задуха страх, а във небето ми започна да вали. Във … Continue ReadingНе отговорих…

  Понякога кожата ми не ме побира. Листите не ме преразказват. Очите не ме проглеждат. Понякога сама съм си в … Continue ReadingБез теб, без утре…

  Аз съм „силна“ и мога да те гледам в очите и лъжа. Да се правя на праведна, да прегръщам … Continue Reading„Силна“

  Чул си ме, Господи! Чул си ме, чул си ме! Чул си! Искам да дойда у Вас, да разкажа; … Continue ReadingЧул си ме, Господи!

  Слушай любов, омръзна ми да се правя на Ева. Обличам си дънките, плюя ти на победата. Саждите под очите … Continue ReadingОкончателно и за последно

  Ако ме стегне шапката, ако залаят псета, ако ми видят сметката, ако горчи късметът, ако сладни отровата, ако грехът … Continue ReadingНе го приемам, ако е сиво!

  Псувах мрака в един коловоз, наранявах без дъх сетивата си. Крадох обичи, чувства – любов, междувременно гледах децата си. … Continue ReadingОтбой

  Не раздадох ли всички надежди – О, Господи?! Колко ризи кажи, ще ми вземеш… Колко дупки по пътя покрити … Continue ReadingНе заслужих ли своето време

  Няма грешни завои и пътеки зловещи – умовете си правят купони. Ако мислиш, че трябва да намериш сърцето си, … Continue ReadingНяма грешни завои

  – Студено ми е! – каза зрънцето, когато се пропука пролетта. – О, аз за Теб – отвърна нежно … Continue Reading– Студено ми е! – каза зрънцето

  Едно обикновено момиче всяка сутрин усмихва деня. Храни гладните птици, адресира декември с писма. Трудно диша в нощта без … Continue ReadingОбикновено момиче

  Заключих те в сърцето си, прости. До днес светът без теб с тъга горчеше. Надежда сладост ми донесе ти. … Continue ReadingОт днес

  След поредната ужасна катастрофа, блъсната ми душа лежи безпомощна. На платформата на „Бърза помощ“, връщането към живот е пълно … Continue ReadingКатастрофа

  Една упорита любов не приемаше отказа ми да съществува и го мислеше сериозно – със сърцето си. Аз подадох … Continue ReadingЗащо?

  „Ако бръкна в контакта, дали косите ми ще светят и ще съм нощна лампа – за този, комуто преча?“ … Continue ReadingДали?

  „Озъбих и се, защото знам, че те опазих от сто актриси“                 … Continue ReadingКрадла на мъже

  Любовта му не ми е по мярка – стяга ме шапката. Една клечка кибрит ми трябва, за да го … Continue ReadingПо мярка

  „Между нас само дъжд. Само дъжд… „                        Маргарита … Continue ReadingМежду нас само дъжд

  „– Ти мравка ли си, или какво? – Сигурно съм какво…“ Стела Доковска Из: „Приказки от Псиландия“ Вървеше мравчица … Continue Reading„Какво“

  Безгрижна птица, влюбена в деня, кръжеше над дървото меродавно. Бродираше небето със крила, свободния си дух и порив, жадно. … Continue ReadingОбричане

  В дни като този намирам причини да разговарям с ръцете му. В сейф за любов заключвам отминали тръпки, и … Continue ReadingСтатус „Обичана!“

  И с чувствата повярвай е така; в несбъднатост загниват – погрозняват. Стоиш насреща им – таиш вина, но мирисът … Continue ReadingИнтоксикация

  Понякога е просто тишина, на допир плътна, с нож да я прережеш. Понякога е с мирис на тъга, до … Continue ReadingТя

  Пречупвам тъмнината вместо теб и отразявам голото и тяло. През всяка сляпа нощ на зной и лед, сърцето ми … Continue ReadingНарекла съм те Щастие

  Ще се смея, когато мога. Сега ми се мълчи… Не ме молете, за бога! Сърцето си знае. Амин. Share … Continue ReadingДължа му го!

  Трябва да бъде забранен, като цигарите в затворени помещения. Вреден е, и ми влияе на теглото. Дрехите ми миришат … Continue ReadingПушенето забранено!

  През куп се живея, през грош. Студени кафета, цигари. Един-два кошмара на нощ разкъсвам и гоня с фанфари. В … Continue ReadingПрез куп за грош

  Изгрев – за смет. Шепа обич – за сливи. Светло утре – за скрап; за душа – дреболии. Къшей … Continue ReadingПромоция

  Такава сила има Господи, край мен! А аз съм слабост в поглед на момиче. Мощта е в атома на … Continue ReadingЕдно

  – След сто години пак ли ще съм твоя, а ти, кръвта във моето сърце? – И пясъчните кули … Continue ReadingСлед сто години

  Не винаги е време за поезия, било е време на войни, на тъмно минало и на агресия, на много … Continue ReadingНе винаги е време за поезия

Споделяне   Прелистват птици синьото небеи хладна есен взорът му вещае.Септември е, порядъчно смутен,опитва на любов да си играем. Остана … Continue ReadingСептември

  По пътечката тясна, дето свива към нас, мойта майчица клета ме изпрати в тоз’ час. Притаена и бледа, до … Continue ReadingНа раздяла

  Любовта? Тя нещо няма вяра в мене – такъв безнадежден глупак. Морето не е до колене, ми казваха. – … Continue ReadingКуча порода

  Ще те викам – не ме слушай! Ще те моля – не ми прощавай! Всички тайни в света ще … Continue ReadingДо последния дъх

  Ти защо ми се сърдиш? Недей. Виж – сърцето не иска да знае. То се врича в един хубав … Continue ReadingГласът на сърцето

  Биеш в гърдите, Сърце! Блъскаш, крещиш, силно виеш. Знаеш едно, че и две – нощем в съня ми се … Continue ReadingТи, Сърце!

  Притрябвали ми нежните му пръсти и страстните му устни, и сърце. Защо ми е горещото му утре, очите му, … Continue ReadingЗащо обаче…

  „Не знае със какво ме е заслужил. И аз не знам защо ме е избрал. Знам само, че е … Continue ReadingТи, Господи!

  Какво искаш, Любов? Защо си дошла… Изглеждаш тъй малка, самотна. Заключих вратата, изхвърлих ключа, жената е вече сиротна. Съвсем … Continue ReadingКакво искаш, Любов?

  Отричах се от себе си сто пъти, молитвите изобщо не помогнаха. Очакването смисъла размъти, сърцето с бяс крещеше: „Стига … Continue ReadingЖивях, или…

  Дай ми една причина да не те обичам! Лош си? Така е… Деветдесет и девет пъти да си лош, … Continue ReadingДай ми една причина!

  Люби ти казвам! Знам! Мълчи! Не питай! Косата разпусни ми, устни впий. Препуска времето, предател жалък! Люби сега ти … Continue ReadingУтре

  Говори ми се… С теб ми се говори, а знаеш, че обичам да мълча, но тази нощ е толкова … Continue ReadingГовори ми се…

  Преминах през живота ти, като бакшиш оставен след пиянска нощ във кръчма. Горчи ми. И е тежко. И болиш, … Continue ReadingПросто париш

  Аз съм мъжко момиче. Мога в нощите да си легна сама. Под дъжда много често съм тичала с пълни … Continue ReadingМъжко момиче

  Остарявам ли, или червейче някакво ме човърка отвътре с финес. Изморява ме вятърът, пуша повече, и изобщо не мигнах … Continue ReadingОсмомартенско

  За обичане съм трудна. За галене – въглен изгарящ. За преглъщане съм хапка твърда. За очите ти слепота вездесъща. … Continue ReadingТрудна

  Счупих се пред душата ти преди да отпътуваш. Миг ли нямах – да те издишам, небе ли – да … Continue ReadingВсяка прилика с действителни лица е случайна

  Щастие мое, де си се скрило, палаво малко дете. Миличко мое, щастливо, идвай си вече момче. Тази игра ми … Continue ReadingЩастие мое!

  „обяснявяла съм се на любовта в любов” Not another poem Обяснявала съм се на Любовта с какво ли не… … Continue ReadingСамопризнание

  Има мигове пълни с очи. Има мигове толкова топли. Има мигове, като лъчи. Има мигове празни, сиротни. Има мигове … Continue ReadingИма мигове…

  Когато теб те няма ми личи. Излизам от съня си много тъжна. Отварям ти да влезеш, но уви – … Continue ReadingКогато теб те няма ми личи

  Любовта ми към него ме изпълваше с чувство, от което ми ставаше лошо, и което изобщо не тръгваше мълком, … Continue ReadingЛюбовта ми към него

  Квит сме. Мислено те разкъсах на парчета. Сега съм добре. Твоето малко момиче те преживя. Или поне… Няма проблем. … Continue ReadingКвит

  Тя е просто момиче до костите. Скоро стана на 33. Той – Тарзан от самотен остров, а е всъщност … Continue ReadingДа видим…

  Рошат мигове върховете на миглите, поздравява ги тихо сълза. Преброени са. Все е в повече миналото, остарявам ли, или … Continue ReadingОстарявам ли, или идва нощта

  Той постоянно измисляше стълби. Виждаше вълшебни неща. Очите му грееха. Миришеше на трева. Маскираше се като лятото. Плуваше с … Continue ReadingТой

  Изгубена във тъмната гора, Алиса се изплаши и проплака. Бе тръгнала нанякъде сама, през девет планини, че и оттатък. … Continue ReadingПриказка

  Потопи се целия в очите им, нека бъдат те за теб пристанища, във които ще удавяш мъката, но ще … Continue ReadingЖените и Ти

  Не ме разпитвай. Как да обясня, че в три секунди просто всичко свърши. На практика – без никаква следа, … Continue ReadingТри секунди

  По ред на номерата моят страх очакваше достатъчна причина, да бъде по-безстрашен и корав, така и не разбра, че … Continue ReadingСтрах

  Излъжи ме, че не си обичал друга повече от мен. Как единствено със мене си осъмвал пред узряващ ден. … Continue ReadingИзлъжи ме

  Аз не съм грам причина да изгрява слънцето днес. Зная, много врати зад гърбът си разпорих до рани. Сгазих … Continue ReadingПричина

  Обаждам се, не защото те обичам, а защото жадувам из теб да се стичам. Трепериш ли, или телефонът прекъсва? … Continue ReadingСреднощно обаждане