Стефи Стефанова
„На Бали не е като да си кацнала насред Судан, без никаква представа какво ще правиш след това.”. „Бали е остров приблизително с размерите на Делауер и е популярна туристическа дестинация. Мястото се е самоорганизирало изцяло да ти помогне, на теб, западняка с кредитните карти, лесно да го обикаляш. Тук за щастие навсякъде говорят …
Меча услуга е прошката. Като се замисля колко мечи услуги съм направила, главата ме заболява. Даде ти мечката мед, после ръката ти ще иска да отхапе. Погалиш я – пак същото. Мястото на мечките е в гората. Пуснеш ли ги в дома си, ще овършеят. Нямат вина животинчетата, и те създания, ама в техните …
Не и́ пукаше какво предстоеше, къде ще се събуди утре, а най-малко дали изобщо ще се събуди. Бягаше. Бягаше, откакто се помнеше. Никъде не я очакваше така жадуваната причина – да остане. Една мисъл през цялото това време не ѝ даваше мира и я притискаше с дулото си между ребрата: като бяга, бяга ли …
Стефан Дюлгеров седна на пейката под големия стар орех, посаден от бащата на жена му преди повече от сто години, измъкна от джоба си последната цигара и се разплака. Мразеше да плаче. Това не бе мъжка работа. Мъжка работа бе да грабнеш лопатата и да овършееш декарите земя под краката си и да ги …
Не му дошло на ума като решил да ме сменя с оная, че и тя ходела до тоалетната по ония интимни и големи нужди. Сега реве. – Олеле, ама аз какво видях! „Що бе, Съкровище – говоря си като лудите – ти, жълтици ли очакваше?!Айде сега чисти! С голямата лопата. „Вайка се милият, и като …
Пепеляшко наострял сутрешната си мъжественост с чаша бира, а Принцесата цепила камъни за огнището. С течение на времето гласът й дори мутирал и тя станала татко на бъдещите наследници на трона. Пепеляшко много я обичал, обича я и до ден днешен, особено, като му купува бира, докато се връща след лов от гората. Прегръща …
Дишането до мен всяка нощ разпилява липси. Крайчецът на дъха от съседната възглавница ми напомня, че притежавам споделеност. Той се обича на едно сърце разстояние, с усещане, че е пеперудите в коремът ми. Несъвършен е – и това го прави съвършен. Шептя в сетивата му: Люби ме многоплътно с: Очертанията на душата му ме обгръщат …
Само баницата го помолих да наглежда, докато ида да свърша една друга работа. Изгорил я. Забравил. Отплеснал се. Нали го виждам как се отплесва, докато върви до мен по улиците. В стълб се беше ударил веднъж, кола щеше да го блъсне. Все в друга посока гледа, все нещо странично взема очите му, докато животът …
Прочетете повече „Съвсем обикновена притча за изгорената баница“
По гърба на любовта запъплиха ледени тръпки от шепа спомени с горчив привкус. Самотата преви гръб под тежестта на мрака, а болките в ставите и станаха непоносими. Тъгата изскърца, натежала от безсмислието на отминалия ден, след като въздъхна от умора. Някъде на дъното на сърцето се разминаха истината с лъжата и се погледнаха укорително, …
Обърквали ли сте толкова много живота си, че в един момент да се молите за дъно, и то да ви се струва като спасителен вариант, като нещо, за което най-силно копнеете в този момент, а дъното все да не идва и да не идва?! Е, аз съм обърквала нещата.Ама толкова главозамайващо оплетено, че мозъкът …
За пръв път й изневери след раждането на младши. Вече бяха започнали да спорят за всичко, дори за това какви памперси да купят. След раждането му, Нора толкова силно се бе вживяла в ролята си на майка, че забрави околните. Антон, свикнал да получава цялото й внимание само и единствено за себе си, се …
Този глас я дразнеше неимоверно силно и дращеше върху сетивата й, като нокти върху ламарина. Идеше й да протегне ръка и да го задуши в гърлото, откъдето се раждаше, преди да е издигнал вибрацията си към небцето, което му даваше сцена за изява. Мразеше този глас, наглед обикновен, но нея можеше да умопомрачи до …
Така и не се научих да обичам кротичко. Ей тъй, да седна в ъгъла на дните му, да кротувам и само да следя с поглед нуждите на възлюбения си. Вземе ли да се появява някоя липса от някъде – на пръсти да се промъквам почти тайно и да запълвам, докато той се чеше зад …
Бременна съм с него. Вие ми се свят, гади ми се. Трети месец нямам мисловна дейност. От спомени ми се повдига, ям като разпрана. Напълнях, нервна съм, не мога да спя. Моля се по-бързо да наближи терминът ми за раждане. Тая тъпа надежда ми е направила непланирано „бебе“! Господи, после ще го отглеждам?! Това …
Винаги съм се чудила защо мъжете, които обикалят около живота ми, влизат и излизат когато им скимне, са все с някакви „аномалии”. С две думи – болнави хора. Кихат, кашлят, разнасят бацили навън-навътре. Как не мина поне веднъж Хауърд Роурк от „Изворът“ на Айн Ранд, да ми нацепи малко камъни за огнището, да му …
Който има слаби нерви и жълто покрай устата, моля да не чете. Да не четат и тези от Вас, на които тая дълбока и влажна тема „секс” ги сгъва на няколко пъти от притеснение и ушите им се зачервяват. Отвън също не е лошо и се разхождат и други заблуди, религии и вярвания. Все …
Имам си нова цицина на главата от вчера. До старата от оня ден се цвъкна, след като ме удари поредният камък, който бях „хвърлила” назад в миналото си по един от всичките си опоненти, с когото пресечните ни точки са били неплодотворни, в сблъсък под морското равнище на приятелския диалог. Всеки ден ставам собственик …
Обичането е капката разлято кафе по кухненския плот, докато ти е наливал и те е прегръщал. Обичането е погледът, с който го намираш сред навалицата от хора със широко затворени очи. Обичане е, когато не дочакаш случване, но си се случила на 100% в сърцето му. Благодаря ти, Обич! Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin
Понякога смисълът на един сив и хладен ден се крие из бримките на два изплетени от мама топли чорапа. Обуеш ги и усещаш завършеност. И макар да е студено, в душата ти става топло. Обичта спи на рамотото ти, а страховете замечтано започват да фантазират предстоящата Коледа. Галиш главиците им, и им разказваш приказки за любим мъж, носещ вселената …
Все още съм топла за ноември. Вкусът ми е домати със сирене и диня за десерт. Косите ми разказват истории за море, а краката ми се бунтуват срещу топлите шарени чорапи. Само пълнотата на червеното вино ми напомня за есен и мамините кюфтенца. Цял живот мога да съм маминото момиче и да заспивам в …
Това е манифест за взаимопомощ към уважаемите Господа, които са решили да имат до себе си един безценен диамант, като мен. Нямам намерение да Ви натоварвам с очаквания, нито да Ви съдя, най – малкото да Ви уча. Който чул – чул, който няма уши и сърце – да продължи дневните си занимания. Искам само …
Прочетете повече „Манифест на обичащата се и специална жена“
Родена съм кучкарка. Цял живот кучета отглеждам, и понеже по душа съм жалостива, прибирам все изпаднали бездомни помияри от улицата, дето никой не ги ще. Има такава порода жени, не са кучки, ония, които мъжете сънуват нощем в еротичните си лелеяния, ами кучкарки. Има и порода мъже – кучета от сой, и бездомни такива, …
Щастието живеело в най-отдалечения квартал на един малък и свит на кравайче между бедрата на Рила и Пирин град. Аз нали съм си северно момиче, провесило се влюбено на врата на големия и красив Дунав никога не бях предполагала, че нещо толкова търсено, като златна мина, и желано като тото джакпот от неделен тираж …
Джипиесът ми не засича щастие… Кой дявол го изобрети… Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin
След няколко чаши вино осъзнавам, че се привързвам трудно, но затова пък сложно. Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin
Мигът преди събуждане, в празното лоно на ума, точно преди да си спомниш, че те има, преди да усетиш тежестта на клепачите и осъзнаването, че под тях носиш очи – широко отворени през повечето време, но невиждащи – въпреки този факт. Секунди делящи „отговорно“ поетия дъх от „пробудилите се“ дробове, преди още да си спомниш, че си …
Като ми говори така – ставам риба… Въздухът ме убива и търся вода, за да се потопя на метри под морското равнище. Виждам само изкривената му физиономия и вместо да ми подскача сърцето неритмично в гърлото – се заливам от смях, защото съм убедена, че иска да ме разсмее и затова се криви и блещи. …
Откакто разбрах, че го има на белия свят, краката ми все натам ме водят. Карам се с тях… Наказвам ги! Не им правя кола маска, за да нямат повод да му се показват. Вървят – вървят, и току кривнат накрая. Гоня ги с мислите си, крещя над коленете им – сритвам ги изотзад с …
Провокирана от нахлулите мисли в главата ми, натисках педала на газта и продължавах да обикалям безцелно с колата по снежните улици на града. Минаваше полунощ, а изобщо не ми се прибираше. В гърдите ми бушуваха емоции и не ми даваха мира. Блъсках се в стената, която ми се бе изпречила. Не пред лицето – в сърцето ми, …
Нощ. Лежа в тъмното – забила вторачен поглед в тавана и правя разбор на отминалия ден. Закуска, легла, прахосмукачка, пералня, обяд, работа, търчане с пълни чанти – вечеря… Уморена… За час пред компютъра и накрая – дремеща пред телевизора, докато се озова в студеното легло, между хладните чершафи и забия поглед в тавана, озовала се …
Понякога съм бомба със закъснител… Държа я в мазето – под сърцето си, затрупвам я със стари грешки, кутии с душевни отпадъци, ненаучени уроци – провалени житейски изпити. Крия я там – срам ме е. Замаскирвам вратата към нея – ден след ден, с надеждата да не я открие никой – никога! Счупила съм крушките, …
Събота… И по стара семейна традиция ме оставят да спя до късно. Обожавам топлината на съботните чаршафи, пропити са със свобода. Не знам как го правят… Уж са като петъчните, но сърцето ми „напипва“ разликите и им се отдава с удоволствие. До пръстите на краката съм усмихната и щастлива. Под прозореца, манифестиращи коли наподобяват …
Първата вечер на ноември… Сладко от бабините бурканчета – върху филия с масло. Мирише на орехи… Счупихме ги още вчера – за печените ябълки с мед. Разходих кучето към 19 – преди да се прибера. По цялата улицата се търкаляха кестени, а листата шумулкаха под подметките на новите ми ботуши, с които важна тропах около …