Автобиография – с намигване :)

 

Аз съм ураган, такава съм от самото си раждане.

Майка често е искала да ме хвърли през прозореца, когато съм крещяла и посинявала от рев, въпреки, че осем години ме е чакала и ненормално силно ме е обичала.
/Тук е място, на което човек, трябва да се усмихне. Четящите майки знаят 🙂 /

Та, аз съм ураган, да не кажа торнадо, и за съжаление съм преминавала през много животи опустошително. Наглед – нежна, тиха, бяла и добра, а затвориш ли очи, пуснеш ли ме да вляза – буря, с огромна разрушителна сила, вие и фучи, кърши клони, събаря дувари и си тръгва.

По тоя повод, искам да кажа на всички, които не могат да спят заради мен нощно време – ако не съм бушувала в живота Ви – не съжалявайте, ако съм – съжалявам!
Тия любовни песни, че съм ЖЕНАТА, да не ги чувам повече, щото като дойда и разруша, после други песни слушам по местната радиоточка.
Пиша тая автобиография за успокоение на някой бивши земи, по които съм върлувала.

Аз бях!

Вие сте самото съвършенство на природата – ненапити ручей, плодоносни земи, дъхави горски поляни.

Аз бях!

Виновна!

1393932_167534733442874_1736319638_n

Един отговор на “Автобиография – с намигване :)”

  1. Човек не вземе ли решение няма и да те опознае колкото и да те обича,и самата Ти тогава и ще разбереш че пък може между двамата Любовта и живота да си прилича.Помисли си стават чудеса,Ненапразно казват и за мен той разпали в мен и Любовта.Ала само Ти си ми в сърцето ако ще стихия да си там където.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.