Автобиография – с намигване :)

 

Аз съм ураган, такава съм от самото си раждане.

Майка често е искала да ме хвърли през прозореца, когато съм крещяла и посинявала от рев, въпреки, че осем години ме е чакала и ненормално силно ме е обичала.
/Тук е място, на което човек, трябва да се усмихне. Четящите майки знаят 🙂 /

Та, аз съм ураган, да не кажа торнадо, и за съжаление съм преминавала през много животи опустошително. Наглед – нежна, тиха, бяла и добра, а затвориш ли очи, пуснеш ли ме да вляза – буря, с огромна разрушителна сила, вие и фучи, кърши клони, събаря дувари и си тръгва.

По тоя повод, искам да кажа на всички, които не могат да спят заради мен нощно време – ако не съм бушувала в живота Ви – не съжалявайте, ако съм – съжалявам!
Тия любовни песни, че съм ЖЕНАТА, да не ги чувам повече, щото като дойда и разруша, после други песни слушам по местната радиоточка.
Пиша тая автобиография за успокоение на някой бивши земи, по които съм върлувала.

Аз бях!

Вие сте самото съвършенство на природата – ненапити ручей, плодоносни земи, дъхави горски поляни.

Аз бях!

Виновна!

1393932_167534733442874_1736319638_n

4 отговори на "Автобиография – с намигване :)"

  1. Човек не вземе ли решение няма и да те опознае колкото и да те обича,и самата Ти тогава и ще разбереш че пък може между двамата Любовта и живота да си прилича.Помисли си стават чудеса,Ненапразно казват и за мен той разпали в мен и Любовта.Ала само Ти си ми в сърцето ако ще стихия да си там където.

  2. Hello there, just became aware of your blog via Google, and located that it is truly informative. I’m going to be careful for brussels. I will be grateful when you proceed this in future. Many other people shall be benefited from your writing. Cheers!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.