Мрази ме силно,
щом до теб щастлива —
заспивам след поредния сив ден,
когато си ми нужен и ревнувам очите ти, 
най-нежните за мен.
Мрази по-силно щом с надежда вечер
в косите ти откривам любовта,
мрази целувките на теб обречени,
от най-ранимата в света жена.

Обичай ме, когато утре тръгна
уверена в живота си без теб.
Студена, чужда и не се обърна
по-хлдна от кристално кубче лед.
Обичай ме тогава и проклинай отново своя лош късмет,
открил невярващ грозната картина —
проклел си някой...
Всъщност ТЕБ.

#Маргало 
Стефка Стефанова.