Мрази ме силно, щом до теб щастлива — заспивам след поредния сив ден, когато си ми нужен и ревнувам очите ти, най-нежните за мен. Мрази по-силно щом с надежда вечер в косите ти откривам любовта, мрази целувките на теб обречени, от най-ранимата в света жена. Обичай ме, когато утре тръгна уверена в живота си без теб. Студена, чужда и не се обърна по-хлдна от кристално кубче лед. Обичай ме тогава и проклинай отново своя лош късмет, открил невярващ грозната картина — проклел си някой... Всъщност ТЕБ. #Маргало Стефка Стефанова.
