Месец: септември 2020

Септември влезе през нощта – заплакаха звездите.

морето силно изкрещя в лицето на вълните.

Една предадена сълза към дъното се втурна,

неволно сякаш вечерта от мъка я прегърна.

 

От уплах кръглата Луна не искаше да гледа,

обърна гръб срещу света, изглеждаше сломена.

Септември беше обещал по тъмно да не взема

душата тъжна на сълза, от лятото родена.

 

Септември беше обещал по тъмно да не идва,

когато с болка Любовта с морето „СБОГОМ“ взема,

когато малката сълза все още се надява –

последен шанс на зарантта, съдбата да й дава.

 

Да може нежно сутринта момчето да прегърне,

и във очите на жена след време да се върне.

Морето да е все така тъй влюбено в’ вълните,

а август да се е заклел във ВЕЧНОСТ на звездите.