+18

 

Който има слаби нерви и жълто покрай устата, моля да не чете. Да не четат и тези от Вас, на които тая дълбока и влажна тема „секс” ги сгъва на няколко пъти от притеснение и ушите им се зачервяват. Отвън също не е лошо и се разхождат и други заблуди, религии и вярвания. Все от някъде Вашето нещо ще изскочи. Аз обаче, понеже нямам граници на очните си ябълки, ще рече – капаци, и често пъти, докато съм чела г-жа Кобилкина съм „пяла” любовната песен: „Да бе, ти да видиш!”, ще напляскам мнението си на хартиен носител, пък който иска да си подпали огнището, или къщата с него.

Дошъл вече в моите покои рицарят на бял кон, обяснил ми се в любов, заявил устно правата си горе ми, и от дума на дума, от чашка на чашка, от дреха на дреха – стигаме до онзи исторически момент, заради който някои убиват, други се пропиват, трети се разгръщат до немай си къде, и в който всеки взема участие към днешна дата, според възможностите и нуждите си – секса.
До тук – нищо обезпокоително. На който как му харесва. Човещинка…

Хубаво, ама с моя рицар, както и с предния, дето всъщност се оказа, че е прикрит такъв, отново стигнахме до задните му мисли, които пък от своя страна мислили за моите задни такива, ама не по начина по който аз мисля и употребявам най-вече сутрин след кафето с цигара.

Бре, да му се невиди!
Престорих се, че ме заболя коремът, та се размина работата първия път.

На следващия ми рецитира статия от Кобилкина, дето толкова уважавала и поощрявала тия неща, и колко полезни казала, че били те за здравето на всяка жена. Ти да видиш как разбира руският народ от илачи, пък аз – нашенката от село, „слугувам” на нормалните любовни ласки, от времето на баба, га че не живея вече у 21–ви век. Каква съм простакела! Като се разболея – ще ми уври главата, ама нали съм магаре./това в кръга на шегата, ама хич не ми е смешно/

Милото се изплаши, че няма да го огрее това мъжко рицарско дело, гордост за меча на всеки уважаващ себе си рицар – да направи така, че любимата му да не може да седне на д–то си няколко дена, белег на „голямата му” любов към нея. И от там насетне, като я види да охка, при извършването на това наглед обикновено действие – сядането, да се усмихва доволно, да приглажда гордо мустак и да смигва заговорнически: „Ааа, хубаво ти еее, нали любов моя? Довечера пак! Виж ги другите проскубани, болнави кучки, няма кой да ги лекува, ама ти си родена под щастлива звезда! Имаш мен!” , а горката женица да мисли през останалата част на деня, до настъпването на сюблимния момент, кой път да хване.

Мина-немина известно време, през което за моя радост не се спомена вече и дума, и хоп-уж случайно, на масичката в хола намирам колоритно издание, нямащо нищо общо с учебниците по анатомия, но определено населено с човешка задна такава от корица до корица, която сякаш искаше да ме изяде и погълне, явно оставено да ме светне, предвид неграмотността ми по отношение на това велико сякаш Божие творение, блян за рицарите, върху което оставят рицарския си печат.

Не ме разбирайте погрешно-посветена съм.
През годините обаче все разсъждавах как да покажа на възлюбените си удоволствието от това „свещенодействие”, та да могат и те да се възползват подобаващо. Няма само жените да сме привилегировани я.
И намерих решение. Преди няколко дни, една вечер, от чашка на чашка, от дреха на дреха – стигнахме отново до онова историческо събитие – секса. Красота…

Да, ама не.
Понеже много обичам този мъж, реших да му подаря с цялата любов, на която съм способна – моите задни мисли, и извадих черния си кожен колан, купен от секс шопа същия ден. Сложих си го, а той буквално изквича, сигурна съм – от кеф.
Аз – щастлива, той – два пъти повече.
И така крещеше неистово в следващия половин час – ще кажеш, че на умряло.
Ама нали му е хубаво, викам си – блъскам, като от един порно филм, който бях гледала, след като взех да се образовам и крещя зад него:
– На здраве да ти е любими, от здраве да не се отърваш!
Той се опита тогава нещо да ми каже, но бях заета с лечението му и не го чух.
Само не знам защо от тогава не ми се е обаждал…
Да взема да попитам г-жа Кобилкина…

Някой има ли представа…

fototapeta-18-tylko-button-icon-dowod

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.