Честит Рожден Ден, Любов!

  Един важен за сърцето ми мъж, днес има рожден ден. Вестник „СТРУМА“, 05 септември 2020 Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin

Септември беше обещал

Споделяне Септември влезе през нощта – заплакаха звездите. морето силно изкрещя в лицето на вълните. Една предадена сълза към дъното се втурна, неволно сякаш вечерта от мъка я прегърна.   От уплах кръглата Луна не искаше да гледа, обърна гръб срещу света, изглеждаше сломена. Септември беше обещал по тъмно да не взема душата тъжна на …

От друго време

Седеше точно срещу мен, и се отразяваше тъгата ми в лицето му. В кафенето зад нас нещо се случваше, нещо, което не беше от това време. Когато любовта гледа през рамото ти – нещо зад рамото ти, чува нещо недочуто. „Келнер, сметката!“. От там – до тъгата разстоянието е: „Довиждане!“, и следващото утро се превръща …

Тогава

Само тогава ще те целуна, само тогава ще те прегърна, само тогава ще обещая, тогава, тогава, тогава – когато спре да е хладно, когато пътищата са напред, когато днес не е рано, когато утре не е късно, когато очите ме откриват сред непознати очи, за да съм жива, да съм жива, жива. Някъде се ражда …

Любимата ми реклама! Насладете се!

Няма по-невероятно усещане от това да срещнеш човек, който създава красота! Представям Ви реклама от Драго Шолев – голям български режисьор, с невероятно красив ум. Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin

Пито-платено

Последното „Обичам те!“ ми го дадоха срещу касова бележка. Последвалата ревизия не уточни липси. Пито — платено. Обаче, нѝ беше заситена жаждата — нѝ глада. Данъци предстоят. Откъде накъде аджаба, и коя бях аз да не се вписвам в общия ред. “ — Тука има закони!“ — знае явно, негодникът клет! Кочанът ми е на …

Оправдание

Най-злокобно нощта заприлича на истина, и приклекна над стръмната урва, а отдолу скимтеше с дрезгав плач любовта, като долна, отритната курва. Колко подло сънят се изниза на пръсти, подминавайки ъгъла в тъмното. Две пресечки надолу скри се в първата къща, замаскирвайки пътя за връщане. Гневно лаеше псе и животът се сви на кълбо, вместо него …

Той

Маргало

Той внезапно порасна и не вярва във мене, признава си. (по стъклата се стича безгласно разтопеният дъжд). Мелодрами и рими детински го дразнели, от любов не се губел — имал дупе за трудния път. Проверява дали го разбирам под вежди, и ме мъмри — (аз блуждая и треперя от студ), и отпи от бутилката бира …

Откакто се помня…

Маргало

Откакто се помня те чакам, нарамила всички по-раншни несъстояли се срещи, с цялата ми непревземаемост, загубена в норми и странни явления, да превърнеш в НАЧАЛО, края. Да накараш мислите ми да спрат да подслушват съмнения, да ме убедиш, че мечтата СЕ СБЪДВА, без компромис. Да не зависи от мене материята, ДА МЕ СПОИШ в себе …

Къде е?

Маргало

Аз, със своята тъпа бездарност, и за убедителност на всички — подвързана по азбучен ред и подразбиране, коварно създавам стихове, с подозрение за автентичност. А кадърните кроят седем пъти и чак тогава режат, душевната им фасада — прилична, надничам зад нея — невежата, надничам и не разбирам… Някакво анархично, настръхващо тъпоумие ме обзема, докато рухна …

Любов по време на пандемия

Маргало

Пакет със семки, плюс диван, и вече трети филм по-ред. Ще каже някой: “Тия двамата съвсем не са “У РЕД!”. При тая строга изолация, насред световен ред и глад, да чоплиш семки с някого, Е равно на ЛЮБОВЕН СВЯТ! Е равно на ДА ИМАШ ВСИЧКО! Сред тоя карантинен свят, ще каже някой “ТИЯ ЧУПЯТ РЕКОРДА …

Моля Ви, помогнете!

Маргало

Моля, незабавно изпратете, заверен с оригинален подпис — пропуск на небето, за да ми дойде на гости, за да не виси самотно навън, като портрет от минало време, и да говори с мен само на сън. Моля ви, помогнете му! Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin

Дартанян

Маргало

Един Дартанян си поръчвам веднага — със знак или съвпадение, няма значение. В момент на прозрение да се сети за мен преди полунощ, и да бъде най-правилното решение на всеки въпрос. В изречение като: “Голямата любов… ” — да пасва идеално. Да звучи леко в рими, но не тривиално. Никога да не намери сили да …

Преди да заплаче някой за мене…

Маргало

Трябва да е НЕПОСИЛНО — гърчав въздух да куцука из гърлото ми пресъхнало. Трябва да е УДАР ОТ ГРЪМ — да ми бъде отнето нагло правото да съм единствена. Трябва да е КРИВА ОРБИТА — хлапашки риск да ми отвее сянката и късмета. Трябва да е ЛОПАТА В ГЪРБА — да ми преливат отрова в …

Моят миг

Маргало

В мига, във който се споделям с теб — поемам дъх, за пръв път ставам кротка. Прохладна утрин, всичко е любов, обличам най-красивата си рокля. В мига, във който се споделям с теб ще ти разказвам нощем страховете си. Безмълвно откровенното момче, докато спя, ще ги троши с ръцете си. Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin

Още е рано

Маргало

Аз те чакам нощи и дни, във всички лица те търся. Тъжна съм и така ми личи, а времето все бърза. Ти дали като мен, пресичаш неспокоен — улици, градове и търсиш моя поглед. Премина и днешният ден, в съня ще те очаквам, ела реален и седни до мен и повече не бързай. Твоя дъх …

Моля те, опитай!

Маргало

Щом паднеш във краката на страха, а той на шията ти крак постави, и с цялата си черна суета, опитва всячески да го намразиш, наврял си нагло мазното лице в лицето ти, и ражда злобно мрака, преди да ослепееш в този ден, преди да спреш да дишаш и очакваш, преди да се простиш и предадеш, …

Смисъл

Маргало

Винтовете ми разви и дъските ми изхлопаха, щом ме посече с очи, прехапах се от умора. И се назъбих в очакване да изпопадам по пода, за пръв път душата ми пред някой седеше гола. Изплаших се, всичко живо тръбеше в мене за помощ, силех се да намерявъв безпорядъка повод, силех се да открия смисъл във …

Безценно

Аз не измервам любовта с думи, и с цифри не я измервам. Виждам я в две очи, виждащи само мене. Две очи, слепи за целия свят, две очи влюбени безпределно, като дом, като път, като бряг. Аз не измервам любовта – нямам време. Тя живее във мойта душа, отглеждана – от ТЕБЕ! Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin

Кажи море, какво ще правиш цяла зима?

Ах, морето… Моята огромна, съдбовна любов! И никой, никой няма право да ме ревнува от него, защото това е нещо необяснимо, нещо само мое, и не дължа обяснения никому, как и защо, и кой ме заведе в сърцето на морето, за да се пречистя, точно в мига, в който бях останала без сърце. Благодаря на …

Медитация – представяне

Видеоклипът е направен на тъмно, за да се слуша вечер, когато си почивате. Тези от Вас, които имат нужда от зрителен контакт, съм сложила снимка. P.S. Клипът е под снимката Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin

Моята невинна и рошава младост

Ще Ви разкажа по-натам за моята младост, която всъщност наистина беше по детски чиста и невинна. В мен все още живее онова момиченце от приказките, неспиращо да вярва в принцове, и до мозъка на костите си остана все така старомодно и беззащитно. За съжаление принцовете отдавна са се видоизменили и се изживяват като „мъже“ – …

Акварел – продадени

Тези два акварела красят от месеци офиса на английска застрахователна компания. Изключително съм горда и благодаря на целия екип, който оцени моето творчество! Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin

Кукла „Джиджи“

Джиджи си има собственичка, която редовно го съблича гол и не му връща дрешките, биберона и чорапите 🙂 Оставя го без памперс и го учи да ползва гърне 🙂 Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin

Кукла „Бо“

Кукла Бо е бой 🙂 момче, и аз я измайсторих за едно невероятно малко момченце от Индия, което искаше братче, и докато си го получи, обеща да му разказва истории всяка вечер, преди да заспят. Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin

Неа Парамос – Гърция 2017

Морето е най-голямата ми любов! Всичко останало е след него.. Е, не всичко. Освен онова, с което обичам да споделям морето – любимите на сърцето ми с любимото море в душата ми. Това място стана мое. Един ден, много скоро може да живея там… 2017 и Неа Парамос + Маргало and The LOVE! Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin

До живот!

  Керванът върви, кучето лае, за два гроша любовта остаря. А аз съм ти вярна години, и те държа за ръка Аз все тъй те обичам глупашки, че на коя кучка да те дам, оная дето скимти и лае, и за два гроша ще те направи зян. Не те давам момче проклето! Псувай ме! Тъмен …

Не вървя назад!

  Едно другарче ме повежда, с усмивчица ми прави път. През сажди гледа ме надежда, а бесовете й пищят. С любов ме глади по косата това другарче с поглед благ, а жителите ни оплакват, ще кажеш свърши този свят. Нахлуват в скритите ми тайни, разголват всеки тъмен кът: „Надеждата ми черна знае ли, къде вървим, …

Няма план за завръщане

  Няма план за завръщане. Тук вече е нетърпимо тясно. Комбинации от мигове, междувременно не на място. Голо дърво отсреща, въпреки, че е лято. Сякаш ми казва нещо. „М**** му! Губя някого!“ Имам да плащам грабежи: очите, целувки, залези. Той се обича трудно, и се оказа заем. Положението – химично: хормон на щастие – нулев. …

Пей сърце!

  Когато вън крещи без глас луна и чука по прозорците ти вятърът. В ъглите диша тежко светлина, дъждът изтрил е спомена за лятото. Под нечий прицел щом си точно ти, а в този миг е важно да живееш, и молиш се на двете му ръце да те прегърнат, вместо да се смеят. Навярно имат …

Поезията ми

  Поезията ми мълчи снишила глас и търси във сърцето ми опора. Ръцете й треперят, чака знак в очите на минаващите хора. Прескача я светът, светът навън се черпи със пороци и скандали. От бивша нежност станал сляп и зъл. – Поезия? Коя пък беше тази?! Коварството замества гласове, мълчейки се предаваме взаимно. Какви ти …

Дотогава

  Дотогава нищо нямаше смисъл. Вятърът беше просто вятър, морето вода, сърцето мускул. Дотогава и дните се кълвяха орисани, и си вадиха очите безумни. Две чайки в небето летяха, а то не беше небе, беше стръмно. Всяка грачеше другата и я кълнеше до тъмно. Дотогава бях равна, вятърът беше свидетел, залудо ми гонеше мислите, пеейки …

Зима

  Градът е всъщност много по-студен, откакто заговорихме за зима. Ноември не умее като мен да се прикрива с грим, и всичко става сиво. И всичко е безсмислено след миг. Две токчета разцепват тишината. Кварталното кафе, цигарен дим, горчива глътка, и се срещаш с вятъра. Градът замръкна още по-студен, откакто замълчахме за последно. Една жена, …

Най-вероятно

  Най-вероятно всичко започва, точно когато заспим. Той ме понася на дървена лодка, моят единствен любим. Най-вероятно нямаме грижи в тия среднощни реки. Всичко се случва съвсем наобратно. Най-вероятно мълчим. Просто защото съвсем вероятно нашият свят е честит. А мисълта да се върнем обратно… Моля те, нека да спим! Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin

Бременна с’ щастие

  Аз съм бременна с’ щастие! Но така не намерих подслон да родя. В този мачкащ до кръв и до синьо живот, как живот да му дам и тогаз да умра. Аз съм бременна с’ щастие и прехапвам родилните мъки! Да го нося до гроба в тая черна и сляпа земя, о, аз зная, че …

На Коледа

  На Коледа не искам чудеса! Не искам да очаквам, да намирам под грейналата коледна елха подаръци – аз искам да откривам в очите на обичните до мен, онази нишка – сгряваща душата, разбирайки във този светъл ден, че са щастливи, Боже, както някога… Останалото – тленна суета! Останалото просто е спектакъл! Ръце в ръце …

Благоевград

    Прекарах почти една година от живота си в Благоевград, следвайки сърцето си. Там преживях много и най-различни емоции, прекрасни и не само, но накрая винаги Благоевград побеждава 🙂 Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin

Прощавам ти!

  Аз няма да падна. Обичам калта, познавам я още от малка. Баща ми показваше често със власт, жена ли си – тъпчат те: „Мамка ти!“ Години облизвах от устните кал, а нощем болеше до фибра. Но аз се научих, смиря ли се, знам, един ден калта става глина. Прощавам ти. Нищо, че силно боли, …

Една слънчева среща с Диди

  Няма как да не бъда щастлива, когато приятели пътуват километри разстояние за да ме видят и прегърнат.  Вчера беше един от онези изпълнени с обич дни, в които някой просто така, уж случайно идва и ти засвидетелства доверието и обичта си. Благодаря ти, Диди ! Ти винаги ще имаш специално място в сърцето ми! Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin

Хипократова клетва

  Току-що изгледах репортаж на БНТ, че се подобрявали още повече здравните грижи в града, в който съм в момента, и съм меко казано… няма да кажа бясна, ще използвам думата объркана. Преди 10 дни лежах в болницата тук. Ще спомена само, че нямаха памук, за да ми бият инжекциите. Нямаше дори одеяла. Предложиха ми …

Маргало и проекта „Manu“

  Представяме Ви проекта Manu, който има за цел да покаже многообразието от български таланти. Желанието ни е да споделим творчеството на български творци в областта на литературата и визуалните изкуства. Проектът Manu – ТУК Краси Танев – фотограф и Маргало в проекта – ТУК И страницата във фейсбук – ТУК Маргало в проекта Manu: Share …

Тялото никога не лъже

  Имате ли въпроси, колебаете ли се за нещо, директно ги отправяйте към него. Пробвах веднъж, затворих очи и му казах: „Ти си тялото нааа Боряна!” и коремът веднага ме преряза, а устните ми се изкривиха нагоре в някакво подобие на усмивка. Когато обаче му казах собственото си име, то козирува и нищо никъде не …

По-лесно

  Когато стана НИКАКВА и СИВА, по-лесно ще ти е да абдикираш. По-лесно ще се оправдаваш, че няма на света добра причина, да правиш „никаквицата” ЗНАЧИМА! Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin

Такава ме обичай

  Такава ме обичай – имаш само мене. Във този миг, във този час – Сега! С тъга не ме обличай – с обвинения. Прощавай ми, единствен Ти в света. Защото те обичам съм различна. Във този свят, на таз Земя – Во Век! Целувай и прегръщай безнадеждно. Боли те, но без мене – няма …

За където пътувах

  Вече бях там, където исках да бъда. Тази част от живота си наричам Съдба! В песъчинката малка се побира Всемира, а дъждът се налива в лоза. Не ми се иска да съм другаде – вече не! Сега ще си кажете: „Луда!“, но пред мен е повярвайте синьо небе, и съм Там, за където пътувах. …

Двата кръста ти искам!

  Ех, силно момиче! На 20, на 40, на 62! Не ти ли преля от обичане, не се ли прегърби от мъже?! От пожълтели пердета и делници не ти ли присядат лъжите, и всички препили тръпки, и все да те плашат, и все да те дебнат, пияни човешки постъпки. Ех, силно момиче! С бумтящи в …

Правото да те имам

Маргало

Всички жени, пропълзявали някога в дните ти,се молят, да не те мога.Молят се, да те боли.Да те боли точно от мене, да те ранявам точно аз.Всички жени, махали зад завоя на времето, за да ги видиш –сега са на крак.Сега са на крак и веят байраци.Сега палят огньове и развяват безбожно коси.Всички жени, пропълзявали някога …

Дзвер

  Гуркия идийот са улюбил у мене. Пък ас куга била съм вярна, ич ни знам. То даже нощем дукът спъ съм ду кулене у локви, върлям къч и мажа с кал. На сляпата ниделя съм рудена. Ужасна – нивъспитана жина. Тя даже майка ми виднъш на мене ми речи: „Ша съ утрикъ! Брех! Ти …

За лъжите, свързани с поетите

  1. Поезията не е труд, тя е призвание. 2. Поезията е между другото. Свърши си работата, после никой не ти пречи да си пишеш. 3. Поезията не се плаща, защото няма тираж. 4. И на Запад е така. 5. Държавата не е длъжна да се грижи за поезията. 6. Никой не се интересува от …

Честит празник! от Иван

    Честит празник, мила! Ти също си „виновна“ – да ни има! Не мога да ти посветя, стих 🙂 нито клип 🙂 Само сърце… Живот… Мечти… ЛЮБОВ! ОБИЧАМ ТЕ! Написа: Иван Лалев Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin

Човекът беше важен срещу мен!

  Под моя камуфлаж от памтивек, гладува обич костна, тиха, сляпа, за да насити оня благ човек, по-гладен и от мен и сиромаха. Гладувал дълго, тихо – станал труп, превърнал се от обич в извинение, нарамил в култ и Бог, и брат, и дълг, прегърнал за разпятие съмнения. Смъртта ме прокълна във онзи ден. „Кого …

Не ща да знам…

  Не ща да знам къде със любовта зачевали деца, и сте мечтали. От кой бакалин вземал си солта, пердетата във хола. Как те гали. Какво „до вечност“ си и́ обещал. Червени, руси, черни ли, косите и́ са. Във скута и́ намирал ли си храм, мирясвал ли си в устните и́ скитайки. Опитвал ли си …

Щастлив!

  Преди да ме повика бе ме имал, не знам къде и как ме е видял, но даже подозирах, че и́ името ми, преди да ме дочака е познал. Измислил всичко – бъдещето, спомените. Пришил крила на бесния ми нрав. Отворил с ключ вратите на сезоните, да мога да беснея първа в тях. Заоблил всички …

При положение, че…

  Нечовешко е Боже, да съм човешки обикновена! При положение, че си създал света! При положение, че съществувам под носа ти! При положение – Любовта! При положение – равен със равен, / макар да не ми е дадено по живот /, задавам ти два въпроса ребром: Какво означава, че сме ЕДНО? При положение, че съм …

Поема

  На мен ми беше рано да се влюбя, до степен на наивност правех грешки. Колосвах си небето с пеперуди, подготвях всичко – срещата ни, свещите. За него беше късно да се влюбва, играел хищних, дебнещ своя дивеч. С такива като мене се надувал, такива като мене правел смешни. На мен ми беше рано да …

На изток от Рая

  На мен ми беше рано да се влюбя, везната ми отчиташе погрешно. Все още вярвах в принцове и приказки, до степен да не вярвам в нищо грешно. За него беше късно да се влюбва, пласира ме престъпно, като кражба. Погледна ме с безизразно неслучване, увисна с нещо смугло, че съм важна. Оказа се маскиран, …

Захаросани ябълки

  Както писах на страница си във фейсбук тази сутрин, събудих се с мисъл за захаросани ябълки на клечка и оттогава не мога да спра да мисля за тях. Напомнят ми за детството и панаирите на село, когато дядо ме водеше в центъра и ми купуваше захаросани ябълки от натруфените до горе с лакомства и …

Женска му работа

  Вятърът е виновен, че съм ти бясна. Слънцето, дето цял ден се крие. Червилото, което си купих с аванса, ъгълът, преди да завие. Бримката на чорапа ми, клюкарките пред блока. Прогнозата на Чолаков по „БТВ” и няколко идиота. Оня, който целуваше онази, козирката над входа. Свекървата и баща ти, числеността на народа. Вятърът е …

Рей Бредбъри „Вино от глухарчета“

  Рей Бредбъри – Вино от глухарчета – ФАЙЛ ЗА ТЕГЛЕНЕ Любовно писмо до едно детство… Лятото на 1928-а е златно време за едно подрастващо момче. Лято на ябълкови дръвчета, окосени ливади и нови гуменки; на бране на глухарчета и на преяждане с вкусните гозби на баба; време на скърби и чудеса, на златни пчели. …

„Любов“ Елиф Шафак

  Любов на Елиф Шафак – ФАЙЛ ЗА ТЕГЛЕНЕ Това не е притча за суфизма и исляма. Това е книга за свободата да търсиш своя Бог. Това не е разказ за средновековния поет Руми и дервиша Шамс. Това е книга за мъката да откриеш път към себе си. Това не е съвременната история за романтичната …

Моля те Смърт, да вървим!

  Смърт, смъртчице! Курво, проклета! Колко струваш? Продажна ли си? Дай цена, ще ти купя сърцето, само моля те, си върви! Стига вече навред си мърсувала, ненаситна, разгонена кучко! Колко много мъже те имаха, колко майки кълняха те дружно. Не ти стигнаха! Нямаш насита! Блазни те да умират за тебе! Да им спира сърцето зáлудо. …

Заблуда

  Часовете станаха есенни, чувствата – зимни, усилията невъзможни, любовта – ранима, сутрините нежелани, мечтите с бодли. Ръцете бесят, очите лъжат, градът опустя. Любовта с два куфара, тъжна, не искаше и да чува. Излезе куцукайки навън. – Моля те, Любов! – крещях през прозореца, като луда! – Аз още те мога! Любовта седна на ъгъла, …

Оставам

  Ни́е така сме измислени още с първия дъх, да обичаме силно, защото трябва в много любов да пребъдва светът, а пък черно и грозно е злото. Има много пътеки, но към Бог е една, изначална, навътре в сърцето. Наполовина е смърт – наполовина съдба, с вяра ражда Живот в Битието. Аз така съм измислена …

„Отвъд доброто и злото“

  „Таласъмир Вампиров беше същество от отрицателен тип, според приказния регистър… „                        Стела Доковска                        Из: „Приказки от Псиландия“   Цял живот Таласъмир беше като трън в пета и в държава от вампири той се вписваше едва. На фамилия прочута изявен – достоен член, в злост и пакост да пребъдва, пръв наследник – мисионер. …

Елизабет Гилбърт and Нора Павлова

  „На Бали не е като да си кацнала насред Судан, без никаква представа какво ще правиш след това.”. „Бали е остров приблизително с размерите на Делауер и е популярна туристическа дестинация. Мястото се е самоорганизирало изцяло да ти помогне, на теб, западняка с кредитните карти, лесно да го обикаляш. Тук за щастие навсякъде говорят …

Меча услуга

  Меча услуга е прошката. Като се замисля колко мечи услуги съм направила, главата ме заболява. Даде ти мечката мед, после ръката ти ще иска да отхапе. Погалиш я – пак същото. Мястото на мечките е в гората. Пуснеш ли ги в дома си, ще овършеят. Нямат вина животинчетата, и те създания, ама в техните …

За книга с автограф: в контакти

      Първата стихосбирка на Маргало е вече факт. Всеки, който иска да притежава книгата, нека използва формата за контакт и ще получи екземпляр с личен автограф. За контакти: www.margalo-bg.com margalo-bg.com@gmail.com И страниците във фейсбук: „Маргало“ „Маргало Поезия“ „Поезията и Любовта“   Маргало Не ми показвай среден пръст, Съдба! Първо издание Редактор: Елена Иванова …

От пръстчета за пръстчета

  Тия дни ме хвана едно чувство за майсторичкане на разни нещица и сътворих няколко красотички, които силно ме усмихнаха. Хубаво е, когато без причина направиш нещо, пълно със смисъл и преливащо от причини да ощипеш деня по бузата. Пръстенчета за усмихнат ден 🙂   Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin

Ти, сине…

  Ти, сине, някога ще разбереш, аз вярвай – няма за какво да ти прощавам. Убиец да си, наркоман – крадец, зад тебе ще застана. Обещавам! Не се кори, разбирам те. Нали за тебе всяка пропаст ще зазидам. Защото те обичам много! Спри! Не си ми длъжен с нищо. Аз разбирам… Сега ме отречи! Не …

Добре дошли!

  Не и́ пукаше какво предстоеше, къде ще се събуди утре, а най-малко дали изобщо ще се събуди. Бягаше. Бягаше, откакто се помнеше. Никъде не я очакваше така жадуваната причина – да остане. Една мисъл през цялото това време не ѝ даваше мира и я притискаше с дулото си между ребрата: като бяга, бяга ли …

Седемте рилски езера

Тази година имах възможност да сбъдна още една своя голяма мечта  – качих се на Рила и играх паневритмия. Имаше малки произшествия с катеренето, навехнати крачета и опасни ситуации – надвесени над скалите при изкачването, но усещането беше бездумно. Пожелавам го на всеки, който има порив да направи нещо такова! Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin

На майка

  Уморена от грижи, попрегърбена, тиха, зад вратата отчаяно гледа. На лицето и́ мъка се прокрадва нескрита; наранена, отрудена, бледа. Прегрешила пред Бога, чака свойта присъда; между пръсти държи малък кръст. Иска прошка от Господа, и очаква да зърне дъщеря си по селския път. А пък аз все не идвам, все си имам причини да …

Господи, прости!

  Когато казах: Господи, прости! Той ми прости и взе от мен крилете си. Научих се – не всичко се лети, и заобичах лазейки нозете си. Пълзях и срещах диви зверове, насреща ми ръмжаха и скимтяха, Отново обвиних Баща си – те не са ми равни с нищо на Земята. Представям си – до сълзи …

Маргало в Пловдив

Пловдивски университет „Паисии Хилендарски“ Маргало представя стихосбирката си „Не ми показвай среден пръст, Съдба!“ 29 май, 18.00ч., Централна университетска библиотека Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin

Не мога!

  Ако някой все още мисли, че може върху мен да играе и скача. Да пресмята какво ми е дал, или взела съм, да ми бъде без съдник палачът. Да пирува до късно, и да вдига купони на мегдана на моите страсти, а пък сутрин да спи – ни мирисал, ни ял, ни разбрал, че …

Не казвай

  Не ми казвай, че съм единствена! Лъжа е… Лъгали са ме грешни и „праведни“. Клеха се с думи: „ЗАВИНАГИ“, а със сърце, вместо камък, с клетва ме стигнаха: „МИНАЛО СИ!“ Не ми казвай, че в мен си влюбен! Моля те! Имай милост! От „безнадеждно влюбени“, Бога ми, съм в немилост. Просто постой и не …

Стефан Дюлгеров

  Стефан Дюлгеров седна на пейката под големия стар орех, посаден от бащата на жена му преди повече от сто години, измъкна от джоба си последната цигара и се разплака. Мразеше да плаче. Това не бе мъжка работа. Мъжка работа бе да грабнеш лопатата и да овършееш декарите земя под краката си и да ги …

Портфолио „MrLalevStyle“ – дизайн и реклама

  Цялата визия на книгите на Маргало, включително рекламните материали – плакати, видеоклипове, фотоколажи, лого е дело на дизайнерска къща  „MrLalevStyle“ , която извършва пълната гама услуги, свързани с издаването и рекламата: Дизайн на книги и предпечатна подготовка. Коригиране и стилово редактиране. Дизайн на рекламни плакати, флаери, визитки. Изработване на лого. За контакти: ТУК. Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin

Приказка с различен край…

  И те не заживели щастливо. Когато я срещнал бил влюбен в друга. Когато го срещнала била в развод. Той не търсил в нея съпругата, тя не търсила мъж, а живот. Укрепвали своя недъг взаимно. Той – влюбен в другата, не можел да спи. Тя робувала от възрастта на безсънието. И просто така – до …

WC

Не му дошло на ума като решил да ме сменя с оная, че и тя ходела до тоалетната по ония интимни и големи нужди. Сега реве. – Олеле, ама аз какво видях! „Що бе, Съкровище – говоря си като лудите – ти, жълтици ли очакваше?!Айде сега чисти! С голямата лопата. „Вайка се милият, и като …

Маргало в Шабла

  „Нежна, но провокативна, еуфорична и понякога тъжна, търсеща и борбена, наранена, но обичаща. Такава видяха Стефка Стефанова – Маргало почитателите на мерената реч, които миналата седмица присъстваха на представя- нето на стихосбирката „Не ми показвай среден пръст, Съдба“ в Зеления център в Шабла. Станала популярна първо в социалната мрежа, където намира широк кръг от …

Автобиография – с намигване :)

  Аз съм ураган, такава съм от самото си раждане. Майка често е искала да ме хвърли през прозореца, когато съм крещяла и посинявала от рев, въпреки, че осем години ме е чакала и ненормално силно ме е обичала. /Тук е място, на което човек, трябва да се усмихне. Четящите майки знаят 🙂 / Та, …

„Приказка за една съвременна Принцеса“

  Пепеляшко наострял сутрешната си мъжественост с чаша бира, а Принцесата цепила камъни за огнището. С течение на времето гласът й дори мутирал и тя станала татко на бъдещите наследници на трона. Пепеляшко много я обичал, обича я и до ден днешен, особено, като му купува бира, докато се връща след лов от гората. Прегръща …

Рекламна фотосесия

Стефка Стефанова - Маргало

    С огромна благодарност към невероятната фотографка от Русе Валентина Петкова за професионалната и иновативна фотосесия. Връзка с Валентина Петкова – ТУК.       Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin

Слово на писателя Георги Господинов по случай 24 май

Светъл празник, приятели!   Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin

Нашият психопрофил

Дишането до мен всяка нощ разпилява липси. Крайчецът на дъха от съседната възглавница ми напомня, че притежавам споделеност. Той се обича на едно сърце разстояние, с усещане, че е пеперудите в коремът ми. Несъвършен е – и това го прави съвършен. Шептя в сетивата му: Люби ме многоплътно с: Очертанията на душата му ме обгръщат …

Илюзия

  Той си мисли, че съм му писана и везана, и на колана му, като кобур вися. Скимне ли му – вади пищова и стреля, но си няма ни най-малка представа как се люби жена. Той си няма представа, че зависи до Бога от мен. По сценарий ми дава най-невзрачната роля. Ей такива мъже са …

Маргало – вестник „Черно море“

  Вестник „Черно море“ – четете ТУК. Премиера на поетичната книга „Не ми показвай среден пръст, Съдба!“ ще се проведе от 18 часа утре в галерия „Актив арт“. Автор на стиховете е младата поетеса от Русе Стефка Стефанова, известна с литературния псевдоним Маргало. Това е първата издадена стихосбирка на авторката, придобила особена популярност в литературните …